Шараните

Това е една история за любов, за риби, за любовта на рибите, за видовете риби и видовете любов. И за астрология. Всъщност това е една драма. Главна героиня на драмата е Яна. Тя може да има, а може да няма нищо общо или нещо общо с авторката. Не това е важно. Важна е историята. А историята идва до вас директно от Ада, чрез писмата, които Яна пише там. В Прясна риба ще намерите най-пресните писма, ако искате да прочетете цялата история от начало до край, идете на Писма.

Ако имате препоръки към авторката, пишете й на avtorka@gmail.com

Малко информация и за шараните. Нужна е, защото авторката е сигурна, че Яна не е единствения шаран на този свят.

Дефиниция: Шараните са доста красиви и загадъчни риби. За тяхно нещастие са и доста вкусни и някои ги предпочитат в тиган.

Улов: Ловят ги със специална стръв. Куката остава гола, а на косъма се слага стръв – както виждате на приложената илюстрация стръвта е нанизана царевица.

Шараните се умни риби и трудно се ловят, особено големите. Подвизават се на дълбоко и търсят храна по дъното. Ако усетят, че са захапали кука, тутакси я изплюват. Но ако вече са нагълтали нанизчето с царевица… тогава е вече твърде късно. Куката се забива (не в устата, а направо в гърлото).

Тъй като както вече споменахме, шараните са доста умни риби, на куките се ловят предимно дребните, младите и неопитните (тези около 0.5 – 1.5 кг). 4-5 кг вече се смята за ГОЛЯМ шаран, а 20-килограмовите са си направо МНОГО ГОЛЕМИ ШАРАНИ. Да си го кажем направо – ОГРОМНИ. Случи ли се някой рибар да улови ОГРОМЕН шаран, бива тутакси опиянен от силен пристъп на гордост и следват снимки като тези тук:

След снимката по-благородните рибари намазват нараняването с антибиотик и пускат трофея си обратно във водата. По-лакомите си ги прибират в къщи и там – право в тигана.

Предупреждение: Шарани, внимавайте, бъдете още по-умни! Не е хубаво да свършите в тиган! Благородството на рибарите също е под въпрос – дори онези, които се чувстват в правото си да ни подаряват свободата, първо са ни я отнели, наранили са ни (дълбоко в гърлото, нали помните). И всичко това за какво? Да се чувстват като богове, които подаряват свобода, която са отнели? А болките в гърлото? Принудителната диета? Страха? Унижението от това да сглупим и да се хванем на въдицата? Това си е наш проблем.

Ето затова… шарани, да си подадем перки, да се обединим. Да основем едно гордо и проспериращо общество.

Да се противопоставим на всички чичковци, които смятат, че сме им вързани за въдицата. Като този тук.