Archive

Наръчник за Лична Промяна: част ІVа

Published on June 3, 2009 in Стръв и куки. 4 Comments

Препъни-камъните: Фройд
Към Наръчник за Лична Промяна: част ІІІ

Със сигурност ги има и със сигурност са разнообразни. Аз мога да опиша само тези, от които имам преки впечатления (тоест вследствие на самото препъване съм ги видяла от много близо, един нос разстояние). Това са:

Фройд
Езотериката
Спътниците на Марс
Петте Големи

Фройд
Дори да не сте чували за Едиповия комплекс, бъдете сигурни, че притежавате такъв. По рождение. Който се роди е обречен да го придобие – нещо като първият абсолютно гарантиран бонус на живота. Вашият личен Едипов комплекс може да е разрешен (в детството) или неразрешен (до ден днешен).

За сведение: Според класическото определение, Едиповият комплекс представлява безсъзнателно еротично влечение на детето към родителя от противоположния пол и агресивно чувство (от ревност до желание за смърт) към родителя от собствения пол. Според Фройд, комплекса на Едип се явява в основата и същността на цялата история на човечеството. http://bg-sexologia.info/site/index.php?option=com_content&task=view&id=136&Itemid=29

Неразрешеният Едипов комплекс се превръща в Голям Проблем, в предпоставка или дори сигурна гаранция за фрустрации и несполука в личния живот. Но още по- фрустриращо е да се чудиш как да разрешиш нещо, което не осъзнаваш. Защото на всеки що годе нормален гражданин ще му призлее ако го принудите да признае, че е таял тайни еротични чувства към майка си (или баща си) когато е бил на невръстните 3 (три).  И точно защото е било толкова отдавна спомените услужливо са се изтрили… И сега иди ги търси и рови. И отричай. Или пък се променяй…

Понякога ми се струва, че Фройд е направил открития, които пораждат необходимост от прилагане на психоанализа или психотерапия върху съществата човешки. Някак ако не ги беше открил, нямаше да сме толкоз кахърни. Ако аз не знаех, че несъзнаваното ми управлява на 90% живота ми, щях да имам далеч по-голяма увереност, че мога да се справям със същия този живот. А то какво – управлява те нещо, за което нямаш нито знание, нито разбиране. Да, може да ходиш на терапия, можеш да разгадаеш някои неща, но несъзнаваното винаги ще си е 90% срещу мизерните 10% на съзнателния разум. Дори да си опънете палатка пред кабинета на психотерапевта си, процентната разлика няма да се промени, тя е един вид константа. Дори да се справите с един проблем, несъзнаваното вече ви е приготвило друг. Няма как да го победите, няма как да го заблудите, няма как да го елиминирате от живота си. Не и след Фройд!

Първо исках да избягам. От тематиката. Да си кажа просто „няма такова нещо като Едипов комплекс, то не работи”. Обаче не стана. Тематиката ме причакваше и сама се навираше в обсега на съзнателните ми 10%.

Пиехме бира на терасата на един ресторант със Зузето. Пием, а разговорът не върви.
- Какво става? – питам я. – Защо си толкоз, кахърна? Познавам те, не лъжи, че всичко е наред.
- Ами… – мънка тя. – моят терапевт смята, че аз съм създала много силен Едипов комплекс на сина ми. И той затова е толкова привързан към мен. Което било много лошо. И не това, че живее без баща е опасно за психичното му равновесие, не това, че баща му е идиот и го учи да говори простотии, ами аз съм… виновна, тъй да се каже.
- Еееееее! – изревах ядно. – Понякога ми иде да убия някой психотерапевт. Майките са виновни за всичко! Не стига, че законодателството в България такова, че след развода бащите имат само права, но не и задължения… То не стига, че и с финансите сами трябва да се справяме (защото нали стандартната издръжка ако въобще я получиш е 50-60 лв), ами и за Едиповия комплекс сме виновни! Иде ми да стана феминистка!
- Че ти не си ли? – вяло попита Зуза.
- Отричах. До днес.
- Да бе. То нали ако Фройд е прав ще излезе, че целия свят е един голям Фалос.

И тогава аз се огледах. (А не трябваше.) Защото забелязах оградата на терасата – фалически символ до фалически символ, строени като войничета. Забелязах поставките на лампите – и те фалически символи. Забелязах как се вдигна бариерата на паркинга – фалически символ в действие. И реалността ме заля като студена вълна. Светът наистина беше Фалос. И аз затворих очи.

Може да се каже, че след първоначалното замайване в мен се върна бойният дух и ми се прииска на всяка цена да разоблича Едиповата концепция като несъстоятелна и неприложима към женската психика. (Все пак Едип е мъж.) Скоро разбрах, че това е невъзможно. И други преди мен се бяха опитвали – Карен Хорни например. Тя е посветила почти целият си живот на критикуване на Фройдовата теза за женствеността и за награда е обявена за… неофройдист. Фройд си е запазил и славата и монопола върху идеите.

Реших, че ще е по-мъдро да спра да мисля и да се тормозя. Ще се правя, че нищо не знам за несъзнаваното и Едиповите комплекси.  С други думи ще се призная за победена, но не публично. Просто ще стана, ще се изтупам и ще продължа напред. Мисленето замених с пазаруване. На днешен език – шопинг (което не идва от „шоп”).

Постепенно започнах да превръщам шопинга в идеология, доказвайки на света и най-вече на себе си, че противно на твърденията на духовно извисените, че една нова рокля няма да ме направи щастлива, новите рокли, обувки, сутиени, сатенени нощници и парфюми, ме правеха щастлива. Носеха ми душевен мир и заличаваха мислите за Фройд. В един супер маркет намерих картичка – от външната страна нарисувана дамска чанта, а вътре пише – Who needs Freud when there is shopping therapy? Така де! Шопинг терапията запълва празнините в ежедневието и не оставя място за безсмислени терзания. Ако се терзаете за профуканите пари – това вече са смислени терзания. Закачих картичката над бюрото като диплома за завършено образование. Толкова бях горда, че съм го преодоляла. А когато бях във Виена, не отидох на посещение в музея-къща на Фройд. Че той ми е безразличен вече, за какво ми е снимка на парадното му стълбище!

Обаче един ден… разбрах, че Фройд освен баща на психоанализата се явява… чичо на шопинг терапията. И неговите идеи имат масово-поразителен ефект върху всички – и тези, които знаят що е то Едипов комплекс, и тези, на които тази фраза им звучи като нов модерен Черноморски курорт. Оказа се, че племенникът на Фройд – Едуард Бернайс – е геният, превърнал откритията на чичо си в мощно оръжие на PR-a и рекламата. Които днес си играят на флипер с ирационалните ни неосъзнати импулси. И ежедневно доказват на практика, че Фройд е бил прав. За много неща. Ако го нямаше Фройд, нямаше да ги има рекламите на водка Флирт, на Карнобатска мастика, на Always с крилца… Така Фройд се върна в живота ми и ме гледаше присмехулно от всички реклами и билбордове. Положението беше нетърпимо.

Затова следващата (и единствена) стъпка в справянето с този препъни-камък, се оказа реабилитацията. Трябваше спешно да реабилитирам Фройд, за да трансформирам ежедневната фрустрация в нови приемливи форми. Не бях готова да го чета в оригинал, затова поразрових гугъла и намерих няколко перфектни реабилитационни цитата от Фройд.

- Повечето хора не желаят истински да бъдат свободни, защото свободата натоварва с отговорност, а повечето хора се плашат от отговорноста.
- Да бъдеш напълно честен със себе си е хубаво упражнение.
- Ако човек почне да се интересува от смисъла на живота или неговата ценност, това означава, че той е болен.
- Понякога една пура е само пура.

От това последното… сякаш ми пораснаха крилца! Не като на Always. Трябваше да кажа на Зуза. Намерих я в асансьора. Викам й:
- Зузе, а ти знаеш ли, че Фройд е казал „Понякога една пура е само пура.”
- Не, не знаех. То тогава… понякога и пишката е само пишка.
- Е как така?
- Ами така. Просто инструмент за пикаене.
- Хм. – замислих се дъблоко.
- Не! – казах. – Фройд все пак не е прав. Защото той не е бил жив по времето, когато светът разбра за аферата Клинтън-Люински. След Клинтън пурата не може да бъде само пура!
- Добре. Ама пишката може да е само пишка. – настояваше си Зуза.

И така митът за безпогрешността на Фройд изтъня пред очите ми. Рязко и безвъзвратно. В успокоеното ми съзнание, зяпайки „чичовите” реклами ми хрумна и още нещо. Ами Фройд е бил голям комплексар! Въздигнал той в култ Фалическия символ, а женското начало, къде отишло… Защото освен продълговатите островърхи стърчащи неща, на света има и още една доминантна форма сред зеленчуците и плодовете – кръглата. Природата произвежда или закръглени или продълговати форми. Всичко в природата е или мъжко или женско или… смесица от мъжко-женско. Сутиените-дини (от рекламата за мастика), доматите (от рекламата на Maretti)… Ето го символът на женската сексуална сила – Цицос!

И после виждам как брадясалите мъжаги от рекламата за Каменица налапват гърлата на бутилките (Фалос). И съм спокойна. И в ума и душата ми царят мир и хармония. Цицос и Фалос. Ин и Ян. Съвършено единство. Дали Едиповия комплекс е причината за възникване на нашата цивилизация или е прът в колелото на цивилизацията (оппа – прът – колело – Фалос – Цицос – то край няма)…

Наръчник за Лична Промяна: част ІІІ

Published on May 22, 2009 in Стръв и куки. 3 Comments

Откъде да започнем

Нека сме наясно, че „започването” не е еднократен акт, не е поредната „новогодишна резолюция”. Колкото по-мащабно и планирано е действието – толкова по-ефективни ще сте в постигането на крайната цел. А ако необходимостта от промяна е крайно наложителна, тогава не е нужно просто действие, а атака. Имам предвид да атакувате следните „позиции” на собствената си личност:

- физическата обвивка
- емоционалния фронт
- интелектуалния фронт

Всяко ново начало заслужава нов гардероб. Това е закон. И няма нищо лошо или грешно да започнете отвън-навътре, отколкото обратното. Тъй и тъй понятията в този свят са скачени по двойки и задействането на едното ще включи автоматично и другото. Ако искате да вървите по нови пътища, купете си нови обувки. Ако искате някой да ви съблича, купете си секси бельо, което проси да бъде съблечено. Нека все пак дрехите или обувките носят символичния смисъл на промяната, която търсите. Целта не е да похарчите пари за неща, които не са ви нужни, а да се въоръжите за новия си живот с нещо НОВО, нещо, което не сте носили до сега, цвят, който сте смятали за „прекалено ярък” или „прекалено неподходящ”… Експериментирайте, излезте, разходете се и изчакайте да видите какво ще ви привлече.
В арсенала на тази промяна влизат прическите, фитнеса, масажите, спорта, танците. Да правите с тялото си нови неща нашепва на онзи вътрешен център (който вероятно спи или е парализиран от страх и ужас), че нещата не са същите. Че се движите, че нещо се е променило (пък ако ще това да са само едни налакирани в ярко червено нокти). И онуй вътре ще реагира на онуй отвън и ще генерира още и още промяна.

Успехът на една промяна зависи в огромна степен от способността ни да си я представим. По-лошото е, че с възрастта (или с опита?…) губим способността да мечтаем, да си представяме. Затова е редно да развихрите малко въображението си. Да смените тоналността (на настроението си). Дайте си сметка каква музика слушате, какви филми гледате, какви книги четете… И ги сменете. Използвайте чуждото творчество не само за консумация, а и като тренировъчна площадка. Крадете образи, представи, възгледи, идеи и ги използвайте за да обличате с тях… своята представа за промяната.

А ако мислите, че ще мине без четене – просто забравете. Каквото и да си купите – наръчник „Какво трябва да направя преди да стана на 40”, неангажиращ трилър, философски трактат или учебник по астрология – нека е различно от това, което сте чели до момента. Нека съдържа в заглавието или резюмето си поне една ключова дума от актуалната ви проблематика. Превърнете се в търсачи – търсачи на отговори, а още по-добре на въпроси. Бъдете сигурни, че докато не промените някои от зациклилите си модели на мислене, представи и убеждения – промяната няма да може да се осъществи. Естествено всичко казано до тук е чиста теория. Лесно е да се каже, трудно е да се изпълни. Затова по-добре да припомня – каквото и да правите, не го правете еднократно. И си дайте време да повтаряте нови и нови неща, докато

- не уцелите десетката
- не достигнете до онова блажено „аха”
- не постигнете квантовия скок
- не преминете точката на пречупване, отвъд които промяната започва да работи сама за себе си.

Но до този момент ще трябва вие да работите за нея. За промяната. Като нископлатени и неоценени черноработници.

На мен самата ми е било най-трудно да променя възгледите си за мъжете. Толкова ясно виждах недостатъците, толкова много “последствия” носех на гърба си,  че просто ми беше невъзможно да намеря нещо положително. А и те сякаш се стараеха да ме снабдят с още и още материал. Поради високите нива на фрустрация ми се налагаше често да говоря за това, за да вентилирам. Инак освен възгледи ми се трупаха и отрицателни емоции. И това доведе, разбира се, до още от същото. Случи се тъй, че наех служител, който олицетворяваше всичко, което ненавиждах в мъжете – слабохаракерна медуза с комплекс за малоценност, комбиниран с фалшива мания за величия, болно его, нисък праг на вербална агресия, манипулативност и (най-отчайващото) некадърност. Дълго време отказвах да го уволня, тъй като смятах, че съм си го заслужила (с това мое отрицание на мъжкото племе). Седяхме със Зуза в парка и аз по средата на една от оплаквателните ми речи изведнъж се сетих, че ако продължавам със сигурност ще получа още от същото, а надали ще мога да понеса и грам повече. Затова спрях по средата на думата и колкото и да ми беше трудно й казах:

- Зузе, не бива тъй. Трябва да сменим плочата. Трябва да започнем да говорим хубави неща за мъжете и само така ще успеем да променим ситуацията ви своя полза и да срещнем свестни и добри мъже.
- Права си, Янче, тъй до никъде няма да я докараме… Егати… Трябва да има и други мъже… Някак не може да няма, нали?
- Ами хайде да си повтаряме сега „мъжете са прекрасни, мъжете са прекрасни, света е пълен с прекрасни мъже - силни, снажни, добри, благородни дори…”.
И започнахме – повтаряхме, повтаряхме, повтаряхме и като приключихме, Зуза се огледа и попита:
- Е къде ги тез мъже? Не ги виждам.
И аз не ги виждах. Криеха се гадините. Опс, пардон… хубавците.
- Сигурно не се разхождат по паркове… – предположи Зуза. Аз се съгласих и си тръгнахме. (И аз всеки случай се оглеждахме наоколо.)

Наръчник за Лична Промяна: част ІI

Published on May 7, 2009 in Стръв и куки. 1 Comment

Първи напътствия
Към Наръчник за Лична Промяна: част І

Вярата ми в доброто (във всеки човек) никак не правеше хората по-добри. Отне ми няколко ценни години да осъзная, че от такава вяра полза няма. Да не говорим пък за друга силно надцеянава абстракция – надеждата. Надеждата е причинила повече вреда, отколкото полза на човечеството. Нека не забравяме, че тя се е пръкнала от кутията на лукавата Пандора наред с куп други ужасии. Надеждата другият да се промени, да му дойде акъла в главата, да спре да пие и т.н. държи по-здраво от окови. Надеждата, че нещата ще се подредят от само себе си, стига малко да проявим търпение и да почакаме. Надеждата, че ще спасим брака си, ако се преместим в ново жилище. Надеждата твърде често има горчив вкус на страдание. Ама то пък на кой ли му трябва да е щастлив?!

Аз съм пристрастена към щастието. Не знам защо, но ужасно много държа да съм щастлива и да плувам в кротка и самодоволна еуфория. Точно по тази причина не обичам промяната. Обаче състоянията на кротка и самодоволна еуфория не траят вечно. Понякога дори изглеждат недостъпни. То е като лисицата и гроздето. Влизате в райската градина през процепче, хапвате грозде до насита и напълнявате порядъчно. Една сутрин осъзнавате, че гроздето е свършило. Естествено някой друг го е взел, вие нямате нищо общо. Ала градината вече е затвор. Дори да искате да излезете през същото процепче – вече не можете, твърде нашишкавяли сте от хубав живот. Освен ако не се промените достатъчно. Освен ако не се вталите до токова, че да се измъкнете – и ето я Надеждата – от другата страна да ви чака друга градина, пълна с грозде, по-хубаво от предишното, защото вече сте се измъчили достатъчно… И гладът ви трябва да бъде задоволен. Че как иначе! Инак няма да е спарведливо… Само дето на кой ли му хрумва, че отслабването и съответно измъкването ще са далеч по-бързи, ако вместо да се вайкате и оплаквате, пофитнесувате. За разнообразие.

Следователно, промяната трябва да се прилага само като лекарство или спешна интервенция в случаите на трайно заболяване от нещастие и недоволство. Дори да не я приложите съзнателно, тя ще ви бъде наложена от обстоятелствата. Съпротивата ви само и единствено ще удължи агонията и ще ви лиши от ценни душевни и физически сили.

Как да разпознаем симптомите на това заболяване – недоволството? Лесно е. Заслушайте се какво говорите на приятелките си. Ако вече в продължение на няколко години се оплаквате от едни и същи неща, а някоя от тях (подлярката му с подлярка) ви предложи първото хрумнало на патешкия й акъл разрешение на проблема ви, и вие вместо да я разцелувате благодарно задето е толкова прозорлива, започвате с яростно настървение да обяснявате как това НИКОГА не може да се случи и направо е НЕВЪЗМОЖНО да се случи, защото 1, 2, 3, 4, 5… (обобщено „тези неща се случват на другите, не на мен”)… Значи няма какво да се отрича повече – нужна ви е промяна. Сериозна, радикална и решителна. Много по-добре е да я започнете веднага, напълно съзнателно, дори с известна доза настървение от сорта „ще ви покажа аз кой кого”, отколкото да чакате още няколко години, докато страданието ви прерасне в хронична депресия (което може и да не се случи, но пък знае ли човек, в днешно време никой не е застрахован).

Е и как да се случи тази промяна?! – се питате вие. В никакъв случай не взимайте пример от Хамлет. Докато той се чуди да бъде или не, Офелия полудява, а след това се удавя. И това не е единствения труп в пиесата… Не може да се отрече на Шекспир, че е велик, щом е успял да накара няколко поколения критици да се чудят, маят и анализират Хамлетовите колебания.  За да се случи промяната е необходимо действие. Всъщност поредица от действия, които да ви изведат от точка А (недоволството) до точка Б (удовлетворението). Някои практици са забелязали, че престоите в точка А са имат склонността да са доста по-продължителни от престоите в точка Б. Ала както пък проповядват някои теоретици – важен е пътят.

Не мога да отрека очевидната връзка между мислене и действие, но пък и вие няма да можете да отречете обратната зависимост между тях: колкото повече човек мисли, толкова по-малко действа. А колкото повече действа, толкова по-малко мисли.

Първи напътствия:
- спрете да вярвате в неща, които очевидно не са истина
- спрете да се надявате на неща, които не са се случили в рамките на последните 3-4 години
- решете да не бъдете Хамлет в собствената си пиеса (все пак Хамлет е трагедия, а Шекспир е написал и много други жизнерадостни творби)
- започнете да действате! най-накрая!

Наръчник за Лична Промяна: част І

Published on April 15, 2009 in Стръв и куки. 2 Comments

Въведение

Не вярвайте на никой, който ви каже, че промяната е нещо добро и положително. Според мен въобще не ви трябва да се променяте! Самата аз имам необходимост да напиша този наръчник не защото вярвам в ползите от промяната, а защото съм го правила толкова често през последните години, че ако не споделя своя опит с вас… току виж отишъл зян (напоследък имам проблем с паметта и прогресивно оглупявам по причини несвързани с възрастта).

Първо, когато някой ви заговори за промяна, бъдете сигурни, че следващата му реплика ще съдържа думи като „разрешаване на проблеми”, „криза”, „трябва да направиш нещо”, „отговорност” и т.н. Съветвам ви да проявявате крайна подозрителност към всички, които използват тези думи. Току виж всичко това ви тласне в гибелна посока – например да започнете да си въобразявате, че между вътрешния ви свят и външните ви проблеми ДЕЙСТВИТЕЛНО съществува връзка. Или пък че нещо във вас не е наред и това е причината да сте нещастни и недоволни. Още по-лошо би било да повярвате, че промяната е възможно и се втурнете да правите разни неща (повечето от които ще струват пари, но няма да доведат до никакъв съществен резултат). От която и страна да го погледнете – промяната не е добра идея.

Второ, промяната създава изключително големи проблеми с прогнозирането и планирането на бъдещето. Как бихте могли да сравните едно известно, улегнало, утъпкано бъдеще (същото като миналото) с едно неизвестно, непонятно и мъгляво бъдеще. Например, ако от вътре ви напира да вземете най-накрая да се разведете, какво ще правите по Коледа, а? Ако не се разведете – знаете сценария, навярно знаете дори нещата, за които ще скарате с половинката. Всичко е просто и предсказуемо. А ако вземете да се разведете, какво? Ще останете сами като кукувица под коледното дръвче? Ще посрещате Коледа с приятели, които може въобще да не се сетят да ви поканят? Абсурд…

Неизвестните са подтискащо много и ако се замислите по-дълбоко и за по-дълго време, нервния срив ви е в кърпа вързан. Затова не го правете. Освен това, промяната е НЕВЪЗМОЖНА. (И под секрет – вие тъй или инак сте Обречени на поблемите си. Дори звездите на небето да се променят, тези от рождената ви карта никога няма да го направят.) Има толкова много фактори, които ви пречат. Трябва ви работа, а точно в момента няма такава. Трябват ви пари, а точно в момента няма да ви вдигнат заплатата. Трябва ви по-стройна фигура, а точно в момента нямате време и енергия за фитнес. Разбирам ви! Наистина, ако не се налага, не си правете този труд. И без друго ще бъде ад.

Обаче, ако промяната е наложителна, тъй като не вие, а някой друг най-нагло и нахално е решил да променя статуквото!?. И сега всичко се е объркало. Светът се срутва. Все едно Уран и Сатурн са в опозиция. Или Сатурн и Нептун. Или Сатурн и Плутон. Все тая кой! Важното е, че има конспирация, чиято цел е да ви смачка, да ви докаже, че не струвате и пукната пара, че сте глупави, некадърни, грозни, дебели, бездарни, провалени…

Какво ви остава тогава? Та вие вече сте нищо! Всички са ви изоставили. Светът ви не е същия. И единствено промяната ви намига зад ъгълчето. Егати безизходицата! Ако ви стиска вземете решение да се промените. Ама отговорността си е ваша. Аз съм само документатора на наръчника. Упс… използвах думата „отговорност”. Е сега вече май загубих кредибилност. Или кредибилитет. Или каквото и да е това там – случайно придобитото доверие. То няма и какво да крия вече – аз винаги съм се променля по принуда.

Цикъл на зациклянето

Published on April 9, 2009 in Стръв и куки. 2 Comments

Или защо се отказах от дейността „практикуващ астролог”

Нещо не е наред. Или е света или съм аз. Имам подозрения, че не може да е Света. Все пак в него си действат разни закони. Все пак Светът се подчинява на разни цикли: икономически цикли, водни цикли, стероидни цикли, ретроградни цикли… В света нещата са си подредени – има върхове, има спадове, има въртене, предсказуемост, а хората… Ами те (имат свободна воля, и си я ползват, за да) зациклят когато си поискат, както си поискат и за колкото време си поискат. Понякога и за цял живот. Могат да обиколят де що намерят врачки, гледачки и астролози в търсене на ОНЗИ месия, който ще им каже ОНОВА, което копнеят да чуят. Разбира се, това занимание е времеемко, но пък времето не е нищо за търсещите души. И, разбира се, не казвам това с цел иронизиране или принизяване на съпругите, жертви на домашно насилие, които много искат да чуят, че съпругът… той… ще се осъзнае, ще се промени, ще спре да пие и да ги бие, или пък ще умре. Нито пък на угрижените майки, които са притиснати от тежестта на погрешния избор на своите любими синове и хващат мазоли от обикаляне в търсене на някой, който да изрече спасителната фраза „А, той ли? Той ще я изостави, ще се влюби в друга жена и ще се разведе. Жилището ще остане за него.”

Трябва да призная, че горе-долу по времето, когато моите лични проблеми се сгъстиха до точката на потенциален взрив, концентрацията на клиенти, които идваха на астрологична консултация с надежда „звездите да се преместят” и проблемите им да се разрешат от самосебе си, драстично нарасна. Както и фрустрацията ми. Не, аз не мога да преместя звездите. Та нали ако можех първо за себе си бих ги преместила. Не, не мога да ви обещая, че нещата ще се оправят от самосебе си. Не, не мога да разбера защо си харчите парите за втора консултация, след като пак ще ми се наложи да кажа същите неща. ПРОМЕНЕТЕ СЕ! СТЕГНЕТЕ СЕ!

Оказа се, че на никой не му е ясно точно как да се промени. Хората с бегли астрологични познания, придобити от безразборно четене или чрез астролог, използващ твърде много астрологичен жаргон в консултациите си, искаха да знаят как да се опазят от Уран, от Плутон, от Сатурн… Колко ли по-добре са си живели преди да знаят, че тези тримата въобще могат да причиняват нещо… Не ми се иска да задълбавам във философски подробности (не и точно днес) но това с причиняването… са пълни глупости. Не са планетите, ние сме си! Ама идете го обяснете на паникьосаната клиентка отсреща, която е твърдо убедена, че скоро „ще се мре”.

Не издържах. Не знам как другите астролози издържат. Но аз не успях. Заля ме тоталното безсмислие на трупаните с години знания, на усилията ми, на ненужните купища съвети, на безизходицата и… грандиозното колективно зацикляне… Реших, че това трябва да спре. Първо ще спра аз, защото (нали се сещате) Света няма да иска да го направи заради мен. Речено – сторено. Аз спрях, ама проблемите не спряха. Явно и те бяха позациклили… Седя, чакам – те си циклят. Ходя насам–натам – те си циклят. Танцувам си – те си циклят. Пробвам разни терапии – те си циклят. Ей така възникна – от циклене – необходимостта ми да ида на астролог!

И отидох. Ама на индийски. Защото ми трябваше Нещо Ново. Аз нашата астрология си я знам, и тя не можеше да ми предложи никакво скоростно „преместване”. А не ми се чакаше чак толкова много.

Пристигам аз в Рейки центъра, където приема известния индийски астролог и лечител и заварвам една камара духовни хора да хапват торта. Обичам торти. Спечелиха доверието ми от раз.

Индиецът ме прие в една стаичка и ми връчи три наниза с метални зарчета. Показа ми как да ги разбъркам между дланите си и да ги хвърля. После си взе тефтерче и започна да си пише точките от зарчетата. После ме попита за датата ми на раждане. Най-накрая и нещо астрологично! После пък до датата на раждане взе да пише още точки… Оглеждам се аз. Наоколо няма лаптоп (евентуално с астрологична програма), няма ефемериди… Брей, чудя се, какъв ли ще да е този астролог.

Най-накрая след като спря да пише, ме попита кои са трите ми най-важни въпроса. Зададох ги. И той пак пописа точки, посмята, и ми каза това е възможно еди кога си, това е възможно еди кога си, а това ще стане еди кога си. Добър ден от седмицата ти е еди кой си, цветове, които ти носят късмет еди кои си, цветове, които трябва да избягваш други някакви си. Имала съм нужда от емоционално балансиране.

Така е, имам. След нещата, които ми се случиха няма как да няма. Въпреки наличната утеха „има и по-лоши неща” липсата на алтернативна на зациклянето сигурност си казваше тежката дума. Оказа се, че за да се балансирам трябва да нося 5-стенна рудракша (едно зрънце) за 30 евро и някакъв амулет за 20 евро. Плюс консултацията 25 евро. Прибавих сумата към сметка „Моя Лична Промяна” (която и без друго беше понабъбнала от разходи). И си тръгнах с няколко дати… След които нещата ще се случат. Тези трите, най важните за мен. Та излиза ли от това, че ако нищо не правя и седя и си цикля като дойдат тези дати ще се е преместило нещо и проблемите ми ще се оправят от самосебе си? И не се ли хабим твърде много ний – западните астролози – в стремежа си да разберем клиента, да психологизираме генезиса на проблемите му, да му посочим верния път, възможностите, изходите, потенциалите… И всичко това в една консултация от 60 минути. Дали пък не бъркаме някъде и вместо да продаваме амулети, ние предлагаме „звездна” мъдрост, от която никой не се нуждае?

Защо ли пък да не напиша един наръчник по промяна, а?

Аз нямам сили

Published on March 25, 2009 in Стръв и куки. 2 Comments

Аз нямам сили да те променя
и да те обясня
Никога не съм вярвал, че мъжът може да промени жената
Лъжци са мъжете
които смятат
че са създали жената
от едно свое ребро
Жената не произлиза от мъжко ребро, никога не е,
той е този, който излиза от утробата й
като риба, която се издига от дълбините на морето
и като потоците, които се отклоняват от реката.
Той е този, който обикаля слънцето в очите й
а си въобразява, че е неподвижен център

Аз нямам сили да те укротя
или да те опитомя
или да променя инстинктите ти.
Това е невъзможна задача
Аз изпробвах своята интелигентност върху теб
а също и своята глупост.
Нищо не проработи с теб, нито наставления
нито изкушения.
Остани примитивна, каквато си.

Аз нямам сили да променя навиците ти
от тридесет години си такава
от триста години
буря затворена в бутилка
тяло устроено да усеща миризмата на мъжа
устроено да го напада
устроено да триумфира над него

Никога не вярвай на това, което мъжът говори за себе си,
че той е този, който пише поезията
и този, който създава децата
Жената е тази, която пише поезията
а мъжът се подписва под стиховете.
Жената е тази, която ражда децата
а мъжът се подписва в болницата,
че той е бащата

Аз нямам сили да променя твоята природа
моите книги не са ти от полза
и моите убеждения не те убеждават
дори бащинските ми съвети не ти носят добро
ти си кралица на анархията, на лудостта, на принадлежността
към никого
Остани такава
Ти си дървото на женствеността, което расте на тъмно
няма нужда от слънце и вода
ти си морска принцеса, която е обичала всички мъже
и не е обичала никого
спала е с всички мъже… и с никого
Ти си Бедуинска жена, вървяла с всички племена
и завърнала се девствена
Остани такава!

Низар Кабани

А колко време трае любовта?

Published on March 18, 2009 in Стръв и куки. 2 Comments

Имаше време, когато много силно ме вълнуваше въпроса „как се срещат хората, как се разпознават”? Дали са си казали сутринта, преди да излязат „Днес е един прекрасен ден и възможно да срещна Него/да срещна Нея/да срещна Любовта”. Дали са предусещали какво ще се случи? Дали са го искали, дали са мечтали за него, дали са вярвали, че е възможно…

Защото – когато опре до вяра – на мен започва да ми се струва твърде нереалистично да срещна някой точно „днес”. Или точно „утре”. Защото знам какво ще правя и къде ще бъда. Защото съм минавала по същите тротоари и улици много пъти и нищо не се е случвало. Защото макар Айнщайн да твърди, че времето е относително, „днес” и „утре” се сливат в една такава предсказуема микстура, че единственото, което ми остава е да сменям роклите и обувките (а проблемите в работата и в къщи сами си се сменят, без подканяне).

Ето, например, докато аз шест месеца си ходя все по едни и същи улици (на работа – в къщи – на работа – в къщи – на пица и бира – и т.н.), синът ми (големия), смени три гаджета. По-скоро те го смениха, ама той бързо успяваше да си намери ново, по-добро от предишното. И как така? За него времето не е ли относително? Явно на по-младите (какво ти млади, той си е направо дете!) и по-необременените им е далеч по-лесно. Да се справят с времето.

И така една нощ ние – о, чудо! – се срещнахме пред вратата на тоалетната. Не с Него, а със сина ми. И всичко се случи толкова едновременно и толкова на тъмно, че си изкарахме акъла и освен „О!” нищо друго не можахме да си кажем там, пред вратата на тоалетната. Каква е вероятността на двама души в един апартамент да им се припишка по едно и също време и то с такава точност по едно и също, че да пипнат едновременно дръжката на вратата и чак тогава да се забележат? Е нищожно малка е вероятността, но щом се случи на нас, значи има си начини хората се срещат. Просто ей така. И пред тоалетната може. Поуспокоих се.

Обаче…

Започна да ме гложди един друг въпрос. А колко време трае любовта? Защото като гледам не изтрайва много при хората… И третото гадже си промени чувствата към сина ми. И независимо от това, че той беше написал в скайпа си „Обичам те повече от всичко на света”, тя явно нито се е трогнала (нито пък й е трябвало някой да я обича)… Моето милото момче много плака… Искаше поне да разбере защо го зарязват, какво да подобри в себе си, защото много се е старал, а явно пак не е угодил… Но не получи обяснения. Само тържествуващи реплики от сорта „Гледайте го колко е тъжен без мен!” А моето сърце се къса-къса. На малки парченца се къса. И започвам да си задавам трудни въпроси… Навярно в опита си да рационализирам факти, които не ми изнасят. Или да стигна до спасителния извод, че някои въпроси нямат отговори. Или имат повече от един верен отговор (но никога всички едновременно) или пък пораждат още повече въпроси. Докато не се откажете. Накрая.

Ако бях Пух – Мече с Малко Ум – щях да отговоря на въпроса „А колко време трае любовта?” така:
- А какво е това Любов?
- …

…
….
…..
……
…….
Е нека някой му отговори на Пух, де! Защо трябва да съм аз?!?
…….
……
…..
….
…

Добре де! (Аз ще съм, като няма кой!)
- Виж, Пух, Любов значи да обичаш?
- Като да обичаш мед?
- Точно така.
- Е тогава трае винаги.
- Кое?
- Любовта?
- Защо?
- Защото аз винаги обичам мед.
- А когато меда в гърненцето свърши?
- Пак обичам мед.
- А гърненцата не свършват ли?
- Никога.
- Ето това ме тревожи, Пух, не е възможно да не свършват. В голямата гора нямате супермаркет, от който да си ги купуваш. Освен това и пари нямаш, защото не работиш.
- Не знам, не свършват. Винаги има. Може би някой ги носи. Докато спя.
- И ти не знаеш кой?
- Не. Сигурно е някой… който ме обича. И иска да ме изненадва.
- Е, щом знаеш, че ще има гърненца значи не си изненадан.
- Изненадан съм. Винаги.
- Защо?
- Защото ги откривам.
- Кое?
- Гърненцата. Пълни с мед. И си казвам „Ах ето какво ще хапна за закуска”.

Дали пък Доставчикът и на любовта е неизвестен. И иска да ни изненада. Дали пък Айнщайн не е прав за времето. За това, че часовници, движещи се с различна скорост измерват различно време. С времето мерим, само мерим, но живеем сега. Невъзможно е да измерим сега. То просто е. И други неща има, които или не могат да бъдат измерени или не ги знаем, или няма как да се сетим да си погледнем часовниците. Или – разбира се – са относителни.
Колко време трае едно раждане?
Колко време трае една изповед?
Колко време трае една молитва?
Колко време трае една борба?
За колко време е създадена Мона Лиза?
И за колко време ще умре?
За колко време се пише един стих?
А за колко време се забравя?

- Колко ти е часа? – пита Пух.
- 16:43
- А аз не знам колко е. Защото нямам часовник.
- А защо попита?
- За да разбера дали часовниците ни се движат с различна скорост.
- Ама защо питаш като нямаш часовник?
- Ами защото каквото и да кажеш то ще е сега.
- Вече стана 16:44.
- Пак е сега.
- 16:45.
- Пак е сега. Не разбираш ли?
- Не.
- Отговорът.
- Кой отговор.
- На въпроса.
- Ахаааа!
- Е сега!

us drugstore levitra mens health male enhancement female enhancement weight loss sleeping aid patches new stop smoking dental whitening pain relief muscle relaxant healthy bones general health anti acidity anti allergic asthma anti depressant anti anxiety anti fungus anti herpes antibiotics online women health online buy viagra online viagra+cialis penis growth pills phentrimine tramadol female viagra soma carisoprodol ultram acomplia cheap xeloda online zyban buy elavil penis growth patch choodia weight loss patch penis growth pills online buy penis growth oil buy tramaden online stop smoking patch order proscar online discount cialis soft tabs cheap viagra soft tabs purchase penis extender kamagra viagra jelly cialis jelly proscar avodart himcolin cheapest confido cardura/a> lioresal online buy ultracet/a> buy tramaden online order naprosyn order ismo online discount imdur cheap monoket purchase feldene pletal generic nimotop relafen acomplia pill zimulti price rimonabant acompliex hoodia lexapro online buy celexa buy loxitane online order zyprexa order ashwagandha online discount risperdal cheap zyban purchase prozac paxil prescription zoloft elavil zovirax pill