Шараните

Звездни отражения е нова рубрика, посветена на моята „стара любов” – астрологията.  Трябва да призная, че ми се иска да се върна към тази стара любов, но по нов начин. Би било наивно от моя страна да смятам, че по време на моето „отсътствие” нещо се е променило. Например, че все повече и повече колеги астролози обръщат внимание на  етичния кодекс  (който със Снежана Георгиева написахме за БАА по времето, когато собственият ни идеализъм ни държеше „привързани” към длъжността „член на Управителния Съвет на БАА”). Тогава на мен и на Снежи ни се искаше, ама много ни се искаше, да изведем астрологията на ново ниво, по-далеч от това на врачките, гледачките и лечителките по отношение на някои прости ценности: лоялност, професионализъм, уважение.

Не знам за вас, колеги астролози, но мен сърцето ме приболва като се сетя какъв разрушителен медиен трус за общественото мнение спретна „баничаря Лещански”, както го нарече журналистката Ирина Ценкова от в. Капитал.  Би било доста незряло от моя страна да посипя с обвинения „колегата”, нали? А аз не бих искала – ако държа на авторитета си – да изглеждам незряло в очите на останалите колегите и Нейно Величество Обществеността, която представлява целия останал свят. Затова си мълча. Затова всички си мълчим. И така за хората около нас  – неастролозите, интелектуалците и по-простичко скорените – си остава загадка какво всъщност е астрологията, какво може, какво не може и какво не бива…

За осем години в астрологията достигнах до няколко „истини”. Поставям думата в кавички, защото това са си мои истини и мой начин на възприемане на реалността, не е задължително всички да ги „виждат”, “споделят” или „приемат”.
1. Астрологията е за Егото. Тя не е за клиентите (които се нуждаят от помощта ни, горките), не е за учениците (на които предоставяме шанс да усвоят една древна, пра-древна мъдрост), не е за науката (каквато астрологията не е от няколко века, въпреки усилията на Гоклен). Астрологията е за Егото. За онази част от нас, която има нужда да се чувства „повече от другите”, да знае „повече от другите”, да разбира „повече от другите”, да е господар на времето – минало, настояще и бъдеще, и която има свободата да говори на език, неразбираем за простосмъртните и непосветените. Които от своя страна в присъствието на висша личност като например астролога, се оказват принудени да сведат хрисимо глави, когато чуят, че “Плутон, Сатурн, плюс съвпада на Марс с Уран е равносилно на катастрофа. Неблагоприятният аспект между Плутон и Сатурн от порядъка на 150 градуса също не води до нещо добро.” И да вземат необходимите мерки. Пък било те и хистерична нощ под звездното небе в отдалечен от всякакви сгради парк.

Баничарят Лещански, скъпи колеги, има болно Его. Както между впрочем и други астролози, политици, лекари и т.н. А медиите се чувстват силно привлечени от болното. Онези с Его-коефициент  в някакви нормални граници, онези, които се стремят към обективността и се дистанцират максимално от детерминизма и окултната хипертония – ами те са скучни за медиите, нали разбирате? Такива астролози не могат да организират масова психоза, сензация, шоу… Нормалното има малък шанс да попадне в медиите.

2. Астрологията е описателна. Всяко едно явление в нашия свят може да се опише на езика на астрологията.  Внезапните катастрофи са Уран. Масовите психози – Нептун. Глобалната икономическа криза – Уран опозиция Сатурн.  Чужденците – Юпитер. А ако на баба ми й откраднат портмонето с последните два лева останали от пенсията, докато пътува с трамвая към личната си лекарка – е това е Марс квадрат Меркурий. Когато тръгнем да превеждаме астрологичните констелации на езика на събитията и фактологичната реалност, финишираме с толкова много вероятности, възможности, посоки и нива на проявление, че всеки нормален човек би се отказал да търси в дебрите на теорията на вероятността онова най-вероятно събитие, което да бъде представено като „предсказание”, „истина” или „причина”.

3. Астрологията е картата, но тя не е територията. Това е изведено от предишната точка 2. Астрологията може да предостави карта – някаква карта – кога по-близо, кога по-далеч от обективната реалност. Но тя не е обективната реалност и всеки опит реалността да се сведе до картата ще завършва със стандартно интелектуално, емоционално и психическо „запичане”. Картата и нейната достоверност са функция на личността на астролога, неговите трайни и временни патологии, мечти, страхове, убеждения…

4. Прекрасното в астрологията е способността й да отразява – така както водата отразява звездите. И когато се опитваме да уловим отразената звезда (онази горе е твърде далеч, за да я докоснем затова се протягаме към отразената), тогава се потапяме под повърхността и навлизаме в дълбочината, обитавана от символите и прозренията – едно магично пространство, в което личните и колективни истини и изживявания се срещат и към които отразената звезда се оказва просто една врата. Ето там си струва да бъде човек. Но дали е по силите на някой астролог – пък било то и най-добрия – да отведе астрологично “невежия” си клиент там… Съмнявам се.

5. Най-ужасното в астрологията е фанатизма.