Tag Archive for 'поезия'

На един смъртен мъж и неговата безсмъртна душа

Превземам те.
Клетка по клетка.
Със всеки дъх
и всеки удар
на сърцето.

Прониквам в теб
като кислород
в кръвта,
като топлина
през порите.

Пронизвам
празните
междуклетъчни пространства.
И карам мембраните
да тътнат като тъпани.

Разсичам
догмите
загнездени
в невронните ти възли.

Наточвам
остриетата
на твоите полярности
и танцувам кадрил
с всички снежни кралици
в сърцето ти.
Докато се стопят
от удоволствие.

Залагам
фотонни мини
в ядрото
на твоя пулсиращ
дуализъм.

И след взрива,
след клането,
след потопа,
в теб ще се отвори
място
за душата ти.

Изкушавах се
да отключа
веригите ти.
Но как щеше да разбереш
какво е свободата.

Изкушавах се
да те целуна.
Но как щеше да разбереш
какво е робство.

Изкушавах се
да си тръгна.
Защото не те познавам.
Но не го направих.
Как бих разбрала дали това е
любов?

Отвори очи!
Стопените снежни кралици
сълзят от очите ти.
Изпивам те.
Капка
по
капка.
 

Писмо от една умна жена

(до един мъж)

(1)
Здравей …,
Пише ти една умна жена.
Писала ли ти е някога умна жена?
Името ти? Нека оставим имената настрана.
Любим или съпруг,
приятел или непознат –
това е, което има значение.
Най-глупавото, което носим са имената…

(2)
…:
Не се страхувам да споделя мислите си с теб.
Но и не вярвам – че ако го направя –
те ще стигнат до теб и твоя свят.
А твоят свят – твоят Запад, …
е обезценил думите,
опитомил е мечтите,
и пет пари не дава за чувствата и мислите
на жените.
Докато плащаме със секс за любовта,
забравяме да живеем в телата си.
Когато консумираме секс без любов,
обезлюдяваме душите си.
Жените от рекламите,
от клишетата,
и от кутиите за еднократна употреба
не говорят за чувства.
А аз искам да говоря – за свободата си,
която в твоя свят наричат самота,
но ми горчи,
защото свободата ми е изградена
върху разбитите парчета на семейството ми.

(3)
Не приемай думите ми като обвинение,
Аз самата не искам да виждам в теб
мъжете,
които ме изоставиха,
които ме излъгаха,
които ме предадоха.
Аз пиша, но не знам дали в стената, която лежи между нас
има отворена врата.
И ако има дали ще я намеря.
Не знам защо са нужни на твоя свят
стени, които да разделят
мъжете и жените.
Има райска градина,
вярваш ли ми?
Тя е тук и сега.
Само трябва да я населим.

(4)
Не се дразни от мен,
От това, че съм умна.
Не бих се преструвала на глупава,
за да ти се харесам.
Не се страхувай от мен,
От това, че съм силна.
Не бих се преструвала на слаба,
За да ти се харесам.
Истинските неща нямат нужда от маски,
а само от голотата си.
До теб, в леглото ти, аз съм жена.
и нима не бяхме изгонени
от райската градина
заради това?

(5)
…,
Помогни ми!
Искам да спра!
Искам са спра да живея в подножието на стените на страха,
погребана в зидовете на миналото,
балансираща върху погранични линии,
с барутни погреби от неизживяна любов.
Искам да те изживея.
До последната клетка на тялото ти.
До най-дълбоките бездни в душата ти.
Искам да се излекувам
от генерализациите,
Да ослепея от падаща звезда
и когато възвърна зрението си
да видя първо теб и само теб!
И ти ще бъдеш моят свят.
Ще те населя с косите си,
със смеха си
с топлината на тялото си,
С парфюмите, дантеленото бельо,
обувките на висок ток и с поезията си.

И аз ще бъда твоят свят,
макар да съм толкова малка,
че се побирам в ръцете ти.

…,
Наречи ме любима, съпруга, приятелка, непозната…
Само това има значение. Не имената.
Няма значение дали ме разбираш.
Умната жена, която говори на своя собствен език,
не очаква да бъде разбрана
от мъжката логика.
А не ти ли казах в самото начало,
че аз съм една умна жена?

Писмо от една глупава жена

(до един мъж)

(1)

Господарю мой,
Пише ти една глупава жена.
Писала ли ти е някога глупава жена?
Името ми? Нека оставим имената настрана.
Рания или Зейнеб
Хинд или Хафа
Най-глупавото нещо, което носим, Господарю мой – са имената.

(2)

Господарю мой:
Страхувам се да споделя мислите си с теб.
Страхувам се – че ако го направя -
небесата ще се запалят,
защото твоят Изток, мой скъпи Господарю,
конфискува сините букви,
конфискува мечтите от ковчежетата за бижута на жените,
практикува потискане на чувствата на жените,
Използва ножове…
И брадви…
Вместо думи за жените.
Посича пролетта и страстите,
и черните плитки.
И твоят Изток, скъпи Господарю,
извайва своята изящна корона
от черепите на жени.

(3)

Не ме кори, Господарю,
ако написаното от мен е неправилно,
защото аз пиша, а от другата страна на вратата ми има изваден меч,
а отвън се чува воя на вятъра и на кучетата.
Господарю Мой!
Антар ал Абис е зад вратата ми!
Той ще ме заколи,
ако види писмото ми.
Ще отсече главата ми,
ако ме чуе да говоря за моето мъчение.
Ще отсече главата ми,
ако види колко прозрачни за дрехите ми.
Защото твоят Изток, мой скъпи Господарю,
обгражда жените с копия.
И твоят Изток, мой скъпи Господарю,
издига мъжете и ги прави Пророци,
а жените погребва в прахта.

(4)

Не се гневи от мен!
Мой скъпи господарю, от тези мои думи,
не се гневи.
Ако сега си позволявам да изрека задушаваното с векове.
Ако си позволявам да отворя съзнанието си.
Ако избягам…
от стените на харема.
Ако се разбунтувам срещу смъртта си…
Срещу гроба си и срещу корените си…
Срещу тази гигантска кланица…
Не се гневи, мой скъпи Господарю,
когато ти разкривам чувствата си,
защото мъжът от Изтока
не се интересува от поезията на чувствата.
Мъжът от Изтока – прости ми грубостта – не разбира жените,
освен в постелята.

(5)

Прости ми, Господарю мой – ако съм обидила кралството на Мъжете,
защото в голямата литература –
литературата на мъжете -
любовта винаги е отредена на мъжете…
А секса се продава като наркотик.
Безумна измислица е свободата на жените в нашите страни,
защото няма друга свобода
освен свободата на мъжете.

Господарю мой,
Наречи ме както искаш. За мен няма значение:
Плиткоумна… Глупава… Луда … Ограничена.
За мен това е без значение…
Защото жената, която описва своите мисли
с логиката на Мъжете
е наричана
глупава жена,
А не ти ли казах в самото начало,
че аз съм една глупава жена?

Низар Кабани

Отклонение

Мечтая да се сбъдна в дните
на някой, който много ме обича.
Да се събудя във живота му
не сътворена, а различна.

Безпаметна като тревата
осъмнала в криле на птици -
една неведома вселена
от топли слънчеви зеници.

Притча за самодивската любов

Раздялата

Колко дълго да помня
Как с очите си режехме залъка.
Станах.
Зад мен падна стола…

Дълбоко,
Така дълбоко,
че
плътта му,
пронизана
се гърчеше от ужас.
Трохите падаха
от масата
по пода
и се пилееха
като разкъсан наниз.
Вървях.
Вървях цяла вечност
от тази маса
до прага.
Децата
плачейки
се
спъваха в краката ми
като в крайпътни камъни.
Да тичам.
Цената е да ме догониш.
Само твоят вик ще ме спре.
Само ти ще ме върнеш
обратно.
Пред прага само
ще се обърна –
гърбът ти – стена
да зърна.
През рамо пръстен да хвърля
вместо подкова за щастие,
вместо дума за сбогом
или проклятие за вярност.
Между тези стени съм жена. 
Отвъд прага
и всичко останало –
само душа.
Защо не се венча за някоя,
с която
ще си сам.

Любовта на самодивата

Добре,
съгласна съм и на безсмъртие.
не могат да те пуснат очите ми,
които вече нямам,
защото съм безплътна.
Хрътка съм,
вързана с девет оловни вериги –
да пазя съня ти.
Добре, съгласна съм и на безсмъртие,
но не – да те загубя,
но не – да те оставя.
Някога.
Няма нужда от девет оловни вериги.

Сватовниците

Първо дойдоха близките,
после всички съседи,
най-накрая – далечните…
Аз съм жертва
в хиляди обреди,
на хиляди
подковани с нестинарска жарава нозе,
на хиляди гласове:
Каква жена-
зла вещица,
да остави мъжа си,
 да остави децата
и да хукне с първия вятър.
Бог ще съди
грешниците.

Този танц  е за тебе.
Другата

Тя се спъна пред прага.
Не беше камък, а беше душата ми.
Тя просто падна в ръцете ти.
Колко дълго ще помня
как
делихте леглото ни с устни,
с тела и очи.
Само не и с душите си, господи,
само не и с души.

Завръщането

Аз ще се върна
някоя нощ.
Ще се събудиш от бесния тропот
на сетивата ми –
затъпели воденични камъни,
които напразно се опитват да смелят
мрака в тази стая, но сълзите -
сълзите гасят искрите
и те умират като светлината на светулките.
Обличам самодивската си риза.
Очите ти като кинжали в мрака
ме гонят, за да ме достигнат,
ако ме стигнат –
да ме умъртвят.
Танцувам
върху острието на кинжала,
надвесено над пропаст от издъхващ огън.
Виждаш ли
- очите ти –
колко много те обичам.
Ще си отида завинаги,
ще ти пожелая щастие,
само запомни ме
как танцувам върху острието на кинжала,
защото те обичам.
Защото
- очите ти –
исках някога
да дойдеш
с мен
над огъня.
Искам го и сега.
Той ще умре
и ние ще докоснем
само пепелта му.
А ако някой въглен те опари
ще те лекувам
с целувките си.
Господи
- очите ти, кинжала -
и този поглед -
всичко е напразно
и падам
в издъхващия огън
да го нахраня
със плътта си,
да не умре
като светлината на светулките.

Епилог

Руйно вино се лее,
звънтят чаши пенливи
и оттука насетне
заживели щастливи.
Амин.

Сакс

как лениво се гъне
                    този сакс пирует
                                           капе лепкаво в мрака
като в млякото мед.
                 като гърбица се издува
                                             на остаряла луна
                                                               после кротичко роши
                             сресаната на път тишина.
ДЖАЗ.
                   Пясъчни кули.
                                                   ВЪПРОСИ.
                                Пяна в бирата.
               Спомени.
Боси.
                               две жени се целуват
                               върху бяло стъпало.
                                                                  тъжно ми е,
                                                                                       някак си…
                                                                                       наболяло.
                                                             и от старите рани
                                                  и от шумното лято
                                            раменете сковани
                                и, разбира се, самотата.
и от този досаден сакси брътвеж.
                                               аз си тръгнах от тебе.
                                                                              можеш ли да ме спреш?
опитай се!
                     извикай ме по име,
                                                          изречи ме.
                                                          протегни се.
                                                          докосни ме.
                      кажи какво би ми дал,
         за да спра този сакс полудял?
ДЖАЗ.
                 Восъчна пепел.
                                         ВЪПРОСИ.
                                                         Цигарен дим.
                                АЗ СЪМ ТУК.
              Ти с кого си?
Викаш ме?
                        аз съм тук.
и сама.
                 искаш ме
                                    ???
но, скъпи,
закъсня.
                                     изтрий от дланта си дирята млечна.
                                                          само в приказките любовта е вечна.
                                                                                                         лепне ли?
това е от меда.
                    никъде не мога да те заведа.
                                                     тази вечер
                                                            няма свободни квартири.
                                                            ще поскитам под лунната диря,
                                                 ще послушам и шепот от джаз.
                            от меда ти лепне ръката.
сол съм аз.