Аз нямам сили да те укротя
или да те опитомя
или да променя инстинктите ти.
Това е невъзможна задача
Аз изпробвах своята интелигентност върху теб
а също и своята глупост.
Нищо не проработи с теб, нито наставления
нито изкушения.
Остани примитивна, каквато си.

Аз нямам сили да променя навиците ти
от тридесет години си такава
от триста години
буря затворена в бутилка
тяло устроено да усеща миризмата на мъжа
устроено да го напада
устроено да триумфира над него

Никога не вярвай на това, което мъжът говори за себе си,
че той е този, който пише поезията
и този, който създава децата
Жената е тази, която пише поезията
а мъжът се подписва под стиховете.
Жената е тази, която ражда децата
а мъжът се подписва в болницата,
че той е бащата

Аз нямам сили да променя твоята природа
моите книги не са ти от полза
и моите убеждения не те убеждават
дори бащинските ми съвети не ти носят добро
ти си кралица на анархията, на лудостта, на принадлежността
към никого
Остани такава
Ти си дървото на женствеността, което расте на тъмно
няма нужда от слънце и вода
ти си морска принцеса, която е обичала всички мъже
и не е обичала никого
спала е с всички мъже… и с никого
Ти си Бедуинска жена, вървяла с всички племена
и завърнала се девствена
Остани такава!

Низар Кабани

Студ е стих на Стеф Алексиева. Която е изпитала на собствен гръб колко сила трябва, за да си слаб (или обратното). И от нейно име го посвещавам на тема 6 - Студ! Защо точно Студ на тема 6, след като 6 е (кабалистичното) число на любовта? Ами защото само ако знаеш какво е студ, ще разбереш какво е любов. “С” е с форма на луна! А 6 прилича на С и на луна.

Останалите съучастници се представиха със:
Луци – Cold
Зуза - Студ и Шеста тема – Студ

С въздишки пълни са гърдите -
от мъка, трепет, малко самота…
С такава форма са жените,
които знаят приказки за любовта.

Той - пясъкът – тече като водата.
Заслушайте се в тихото шептене.
Той – пясъкът – разказва за жената
и как за любовта си трябва Време.

Пясък е четвъртата тема на съучастниците (кога успяхме да стигнем до четири…)
Луци: Пясъчко и Пясък
Зуза: без заглавие, но е тук

Ти казваш „аз съм ловец”.
Аз казвам – не! Ловецът не убива.
Ловецът е верен на своята женска.
Той храни глутницата и децата.
Той пази, ръмжи, разкъсва и вие
с обтегнат гръклян – към Луната.

Ти казваш „воят ти стърже
като наточен бръснач по стъкло”.
Аз казвам – да! Във твоя свят.
Ти имаш ли във твоя свят Луна?
Във моя свят воят е музика,
а ти не виеш – освен от кръвта.

 От съучастниците: Единак и Like the Wolves

Това е първата (и надявам се съвсем не последната) творба в новата категория в Шараните: Съучастници в прелъстяването. Нали знаете, че на писачите, за да пишат им трябва я муза, я муз – нещо, дето да ги пали отвътре, да ги дърпа нанякъде (желателно до белия лист или до компютъра)… А музите и музовете са много капризни. Не идват, когато ти трябват, но пък когато имаш работа… гледай какво става. Дуднат ти в ухото докато не вдигнеш ръце и не се предадеш.

Личният муз на писателката Ерика Джонг е… демон. Препоръчвам грещо на всички пишещи души последната й книга “Прелъстяване на Демона”.

Моите лични съучастнички в прелъставянето на музовете (и убеждаването им да ни съдействат да пишем, когато искаме и на каквато тема искаме) са две прекрасни жени: Зюмбюла и Луци (от Луцифер). Първият ни опит в начинанието беше посветено на Демоните. Резултатите:

• моето Събличане на демона
• Демон на Зюмбюла
• Демон и Demonic на Луци

Не, това не е любов.
Не може да бъде любов.
Много е малко,
много е бяло,
много е цяло…

Какво е това според теб?
Дали пък да не го убием,
докато се страхуваме?…

Прониквам в теб
като кислород
в кръвта,
като топлина
през порите.

Пронизвам
празните
междуклетъчни пространства.
И карам мембраните
да тътнат като тъпани.

Разсичам
догмите
загнездени
в невронните ти възли.

Наточвам
остриетата
на твоите полярности
и танцувам кадрил
с всички снежни кралици
в сърцето ти.
Докато се стопят
от удоволствие.

Залагам
фотонни мини
в ядрото
на твоя пулсиращ
дуализъм.

И след взрива,
след клането,
след потопа,
в теб ще се отвори
място
за душата ти.

Изкушавах се
да отключа
веригите ти.
Но как щеше да разбереш
какво е свободата.

Изкушавах се
да те целуна.
Но как щеше да разбереш
какво е робство.

Изкушавах се
да си тръгна.
Защото не те познавам.
Но не го направих.
Как бих разбрала дали това е
любов?

Отвори очи!
Стопените снежни кралици
сълзят от очите ти.
Изпивам те.
Капка
по
капка.
 

(1)
Здравей …,
Пише ти една умна жена.
Писала ли ти е някога умна жена?
Името ти? Нека оставим имената настрана.
Любим или съпруг,
приятел или непознат –
това е, което има значение.
Най-глупавото, което носим са имената…

(2)
…:
Не се страхувам да споделя мислите си с теб.
Но и не вярвам – че ако го направя –
те ще стигнат до теб и твоя свят.
А твоят свят – твоят Запад, …
е обезценил думите,
опитомил е мечтите,
и пет пари не дава за чувствата и мислите
на жените.
Докато плащаме със секс за любовта,
забравяме да живеем в телата си.
Когато консумираме секс без любов,
обезлюдяваме душите си.
Жените от рекламите,
от клишетата,
и от кутиите за еднократна употреба
не говорят за чувства.
А аз искам да говоря – за свободата си,
която в твоя свят наричат самота,
но ми горчи,
защото свободата ми е изградена
върху разбитите парчета на семейството ми.

(3)
Не приемай думите ми като обвинение,
Аз самата не искам да виждам в теб
мъжете,
които ме изоставиха,
които ме излъгаха,
които ме предадоха.
Аз пиша, но не знам дали в стената, която лежи между нас
има отворена врата.
И ако има дали ще я намеря.
Не знам защо са нужни на твоя свят
стени, които да разделят
мъжете и жените.
Има райска градина,
вярваш ли ми?
Тя е тук и сега.
Само трябва да я населим.

(4)
Не се дразни от мен,
От това, че съм умна.
Не бих се преструвала на глупава,
за да ти се харесам.
Не се страхувай от мен,
От това, че съм силна.
Не бих се преструвала на слаба,
За да ти се харесам.
Истинските неща нямат нужда от маски,
а само от голотата си.
До теб, в леглото ти, аз съм жена.
и нима не бяхме изгонени
от райската градина
заради това?

(5)
…,
Помогни ми!
Искам да спра!
Искам са спра да живея в подножието на стените на страха,
погребана в зидовете на миналото,
балансираща върху погранични линии,
с барутни погреби от неизживяна любов.
Искам да те изживея.
До последната клетка на тялото ти.
До най-дълбоките бездни в душата ти.
Искам да се излекувам
от генерализациите,
Да ослепея от падаща звезда
и когато възвърна зрението си
да видя първо теб и само теб!
И ти ще бъдеш моят свят.
Ще те населя с косите си,
със смеха си
с топлината на тялото си,
С парфюмите, дантеленото бельо,
обувките на висок ток и с поезията си.

И аз ще бъда твоят свят,
макар да съм толкова малка,
че се побирам в ръцете ти.

…,
Наречи ме любима, съпруга, приятелка, непозната…
Само това има значение. Не имената.
Няма значение дали ме разбираш.
Умната жена, която говори на своя собствен език,
не очаква да бъде разбрана
от мъжката логика.
А не ти ли казах в самото начало,
че аз съм една умна жена?

(1)

Господарю мой,
Пише ти една глупава жена.
Писала ли ти е някога глупава жена?
Името ми? Нека оставим имената настрана.
Рания или Зейнеб
Хинд или Хафа
Най-глупавото нещо, което носим, Господарю мой – са имената.

(2)

Господарю мой:
Страхувам се да споделя мислите си с теб.
Страхувам се – че ако го направя -
небесата ще се запалят,
защото твоят Изток, мой скъпи Господарю,
конфискува сините букви,
конфискува мечтите от ковчежетата за бижута на жените,
практикува потискане на чувствата на жените,
Използва ножове…
И брадви…
Вместо думи за жените.
Посича пролетта и страстите,
и черните плитки.
И твоят Изток, скъпи Господарю,
извайва своята изящна корона
от черепите на жени.

(3)

Не ме кори, Господарю,
ако написаното от мен е неправилно,
защото аз пиша, а от другата страна на вратата ми има изваден меч,
а отвън се чува воя на вятъра и на кучетата.
Господарю Мой!
Антар ал Абис е зад вратата ми!
Той ще ме заколи,
ако види писмото ми.
Ще отсече главата ми,
ако ме чуе да говоря за моето мъчение.
Ще отсече главата ми,
ако види колко прозрачни за дрехите ми.
Защото твоят Изток, мой скъпи Господарю,
обгражда жените с копия.
И твоят Изток, мой скъпи Господарю,
издига мъжете и ги прави Пророци,
а жените погребва в прахта.

(4)

Не се гневи от мен!
Мой скъпи господарю, от тези мои думи,
не се гневи.
Ако сега си позволявам да изрека задушаваното с векове.
Ако си позволявам да отворя съзнанието си.
Ако избягам…
от стените на харема.
Ако се разбунтувам срещу смъртта си…
Срещу гроба си и срещу корените си…
Срещу тази гигантска кланица…
Не се гневи, мой скъпи Господарю,
когато ти разкривам чувствата си,
защото мъжът от Изтока
не се интересува от поезията на чувствата.
Мъжът от Изтока – прости ми грубостта – не разбира жените,
освен в постелята.

(5)

Прости ми, Господарю мой – ако съм обидила кралството на Мъжете,
защото в голямата литература –
литературата на мъжете -
любовта винаги е отредена на мъжете…
А секса се продава като наркотик.
Безумна измислица е свободата на жените в нашите страни,
защото няма друга свобода
освен свободата на мъжете.

Господарю мой,
Наречи ме както искаш. За мен няма значение:
Плиткоумна… Глупава… Луда … Ограничена.
За мен това е без значение…
Защото жената, която описва своите мисли
с логиката на Мъжете
е наричана
глупава жена,
А не ти ли казах в самото начало,
че аз съм една глупава жена?

Низар Кабани