Аз нямам сили да те променя
и да те обясня
Никога не съм вярвал, че мъжът може да промени жената
Лъжци са мъжете
които смятат
че са създали жената
от едно свое ребро
Жената не произлиза от мъжко ребро, никога не е,
той е този, който излиза от утробата й
като риба, която се издига от дълбините на морето
и като потоците, които се отклоняват от реката.
Той е този, който обикаля слънцето в очите й
а си въобразява, че е неподвижен център
Аз нямам сили да те укротя
или да те опитомя
или да променя инстинктите ти.
Това е невъзможна задача
Аз изпробвах своята интелигентност върху теб
а също и своята глупост.
Нищо не проработи с теб, нито наставления
нито изкушения.
Остани примитивна, каквато си.
Аз нямам сили да променя навиците ти
от тридесет години си такава
от триста години
буря затворена в бутилка
тяло устроено да усеща миризмата на мъжа
устроено да го напада
устроено да триумфира над него
Никога не вярвай на това, което мъжът говори за себе си,
че той е този, който пише поезията
и този, който създава децата
Жената е тази, която пише поезията
а мъжът се подписва под стиховете.
Жената е тази, която ражда децата
а мъжът се подписва в болницата,
че той е бащата
Аз нямам сили да променя твоята природа
моите книги не са ти от полза
и моите убеждения не те убеждават
дори бащинските ми съвети не ти носят добро
ти си кралица на анархията, на лудостта, на принадлежността
към никого
Остани такава
Ти си дървото на женствеността, което расте на тъмно
няма нужда от слънце и вода
ти си морска принцеса, която е обичала всички мъже
и не е обичала никого
спала е с всички мъже… и с никого
Ти си Бедуинска жена, вървяла с всички племена
и завърнала се девствена
Остани такава!
Низар Кабани
Чакам. Обръщам се.
Вятърът смело ме
докосва по лицето
застинало.
Студено е – сърцето ми е вледенено.
Студ е стих на Стеф Алексиева. Която е изпитала на собствен гръб колко сила трябва, за да си слаб (или обратното). И от нейно име го посвещавам на тема 6 - Студ! Защо точно Студ на тема 6, след като 6 е (кабалистичното) число на любовта? Ами защото само ако знаеш какво е студ, ще разбереш какво е любов. “С” е с форма на луна! А 6 прилича на С и на луна.
Останалите съучастници се представиха със:
Луци – Cold
Зуза - Студ и Шеста тема – Студ
Стъклото е със форма на жена
пристегнала умишлено корсета си,
издула кринолинена дъга,
с която да прикрие страховете си.
С въздишки пълни са гърдите -
от мъка, трепет, малко самота…
С такава форма са жените,
които знаят приказки за любовта.
Той - пясъкът – тече като водата.
Заслушайте се в тихото шептене.
Той – пясъкът – разказва за жената
и как за любовта си трябва Време.
Пясък е четвъртата тема на съучастниците (кога успяхме да стигнем до четири…)
Луци: Пясъчко и Пясък
Зуза: без заглавие, но е тук
Той винаги идва насън. Винаги.
Той знае всичко за мен. Всичко.
Той ме открива в тълпата. Точно мен.
Той хваща ръката ми. Моята.
Той изписва с пръст
имената на децата ми
върху голата ми кожа.
Той ме прегръща и чака
до последната сълза. Моята.
На сутринта него го няма.
А аз съм безпричинно лека.
А аз съм целуната.
Кой друг може да е той, ако не бог?
Ти казваш „кръвта е червена”.
Аз казвам – не! Кръвта е кръв.
Кръвта е мирисът на живост.
Кръвта е диря на смъртта.
Белязване от зъби или раждане,
а под Луната – черна е кръвта.
Ти казваш „аз съм ловец”.
Аз казвам – не! Ловецът не убива.
Ловецът е верен на своята женска.
Той храни глутницата и децата.
Той пази, ръмжи, разкъсва и вие
с обтегнат гръклян – към Луната.
Ти казваш „воят ти стърже
като наточен бръснач по стъкло”.
Аз казвам – да! Във твоя свят.
Ти имаш ли във твоя свят Луна?
Във моя свят воят е музика,
а ти не виеш – освен от кръвта.
От съучастниците: Единак и Like the Wolves
Млечният път се е свил на кълбо
около центъра
на тялото ми
и спи
уроборичния си
сън.
Отлепям дантелата
от бедрото си
и чорапът
със съскане
нарушава
симетрията
на тялото ми.
Бедрото ми
е бяла струна,
Която се раздвоява
и ненужните дантелени кожи на пода
стават две.
Червените ми нокти
се забиват в сетивата ти
и ги огъват в осморка.
Ребрата ми изпъкват
като клавиши на пиано:
редуват се
бяло и сянка.
С едната си ръка
отмятам косата
и шията ми
срязва мрака,
а с другата
сграбчвам тила ти.
Останалото е гравитация.
Останалото е купчина черни дантели.
Останалото е червени петна по чаршафите
и единственият проблем е,
че зъбите ти са остри,
а аз…
аз не съм истинска.
Аз съм кукла на конци,
а млечният път се е свил на кълбо
около центъра
на тялото ми
и спи
уроборичния си сън.
Това е първата (и надявам се съвсем не последната) творба в новата категория в Шараните: Съучастници в прелъстяването. Нали знаете, че на писачите, за да пишат им трябва я муза, я муз – нещо, дето да ги пали отвътре, да ги дърпа нанякъде (желателно до белия лист или до компютъра)… А музите и музовете са много капризни. Не идват, когато ти трябват, но пък когато имаш работа… гледай какво става. Дуднат ти в ухото докато не вдигнеш ръце и не се предадеш.
Личният муз на писателката Ерика Джонг е… демон. Препоръчвам грещо на всички пишещи души последната й книга “Прелъстяване на Демона”.
Моите лични съучастнички в прелъставянето на музовете (и убеждаването им да ни съдействат да пишем, когато искаме и на каквато тема искаме) са две прекрасни жени: Зюмбюла и Луци (от Луцифер). Първият ни опит в начинанието беше посветено на Демоните. Резултатите:
Не, това не е любов.
Много е малко,
много е бяло,
много е цяло.
Не хапе,
не ръмжи,
не кърви,
не гърми,
не вали,
и не плаче,
не пълзи,
не пищи,
не гори.
Не, това не е любов.
Не може да бъде любов.
Много е малко,
много е бяло,
много е цяло…
Какво е това според теб?
Дали пък да не го убием,
докато се страхуваме?…
Loading ...
Коментари