Освен професор Светлозар Игов, който определи книгата като “много приятно четиво”, никой друг не спомена нищо за моята скромна творба. Разбира се, почувствах се поласкана от факта, че ерудит като него оцени и хумора на книгата като плюс, но далеч по-щастлива съм се почувствала, когато Николай Николов – учителят по български език и литература от І АЕГ, представил книгата ми на нейната премиера – я нарече “една много човешка книга”.

Ако погледна на романа от днешна дата, почти 1 година след като видя бял свят, бих казала, че той е просто една разходка на таланта ми, забележително приятна и с много късмет. Доволна съм от постигнатото! Но не смятам да захапвам амбициите както кучето кокала. Защо ли… Ами защото днес разбрах, че в България има страшно много амбициозни автори и според професор Милена Кирова една продължителна патология на българския белетрист е това, че се опитва да напише грандиозен роман, който да го изстреля директно в световната класика. Пък аз не бързам. Ще се разходя малко, из близката околност.

Г-жа Кирова ме зарадва и с едно друго свое наблюдение. Според нея по време на прехода се появява жената-белетрист, която е много повече склонна да експериментира смело, тъй като няма какво да губи “освен оковите си”. Но признание за българския женски роман като съществуваща, обособена ниша в българската литература до сега сякаш няма. 

Тъй че, експериментите продължават свободно! Много сме, силни сме

Седим и си пием бира с Алекс един ден и на мен ми хрумва: “Защо ли пък да не направим астродрама на Представянето?” Естествено множественото число е използвано по подвеждащ начин, тъй като той трябваше да я направи. Аз не мога. Аз съм тази с внезапните хрумвания. А то взе, че се получи интересно. Сложих аз една заблудена Яна в центъра на Тигана, избрах си Сатурн, Уран, Нептун и Плутон да й опяват (кой каквото си знае) и да обикалят около нея.

Избрах си една Венера да я подкокоросва, избрах си и трима мъже – герои, да се появяват и… да изчезват (ама баш като по книгата).

И една Луна, която се появи чак на края да прегърне съсипаната Яна, но както ми казаха от “иззад кулисите”, тя напирала през цялото време да иде в тигана, да си я хване за ръка и да я изнесе от този проклет тиган. Това е то Луна в Овен! Мирна не седи.

И ето че докато пиехме бира преди няколко вечери с Алекс, отново ми хрумна нещо: “Защо пък да не си направим астродрама в София?”
На 21 март, събота. От 10:00 до 17:00.
Ако някой има желание да присъства (няма да разиграваме такива тиганни драми, а знака Овен и планетата Марс) – нека ми пише на avtorka@gmail.com.  За да изпратя подробности.

Ех, много ми се забавлява! Мисля, че вместо синдром на пролетна умора имам синдром на пролетна лудорийност.

Една история
с тиганен шепот,
запържен лук,
мехурчета,
ретро нептун,
и една опозиция
(категорична)
от сатурн:
„Е с любовта всичко беше до тук!
Не може то…
и сладолед и кино!”
Е щом не може,
нека пийнем вино.
Горчиво-сладко,
и чилийско!
(И какво се римува с това?!)
Сетих се: любочийско,
майтапчийско,
и нептунлийско!
Елате в подходящо Настроение
на Яниното Представление!

27 февруари, петък
18:00 ч.
София Прес Клуб
ул. “Славянска” 29
носете си въдиците, похвалите и въпросите!

главно действащо лице: Яна
автор: Ваня
книгата ще представи: Николай Николов, Учител по литература в 1-ва Английска гимназия
на притеснената авторка ще помага: Александър Стойчев, астродраматист
второстепенни герои: Сатурн, Нептун, Луна, Венера, Уран, Плутон, мъже Риби (за второстепенните герои няма предвидени Оскари, такъв ще получи само Яна)
в публиката ще присъстват: роднините, приятелите, астролозите, журналистите и вие! За къде без вас!?

Напоследък се обличам в лилаво. Имам лилава пижама. Лилаво бельо. Лилав епилатор. Лилави обувки. Лилава чанта.

Не защото е модерно, а защото е любимият ми цвят и сега ми е паднало да се снабдя с всичко, което може да бъде и лилаво.

Лавандулата е лилава. Лавандулата е любимият ми аромат. Спомням си как преди години, по време на Голямата ми криза, когато дори шопинг терапията не помагаше, но аз все пак упорствах, се намъкнах в магазин Бонжур на площад “Славейков”. Харесах си един стелаж с лосиони за тяло с плодово-цветни аромати и понеже нямаше лавандула, започнах да се чудя какво точно да си купя. Сигурно съм стояла дълго време в неведение миришейки по 10 пъти всяка кутия, защото по едно време до мен се приближи жена от вида продавач-консултант и учтиво предложи да ми помогне.
-Какъв аромат предпочита съпруга ви? – пита тя. Този въпрос идва точно във времето, когато вторият съпруг се омете от живота ми.
- Нямам съпруг.
- Добре, приятелят Ви. – настоява консултантката.
- Нямам приятел.
Девойката вече кърши отчаяно ръце, вероятно капацитетът й да се справи с жени без мъже до себе си не е много голям. Е, можеше да се сети да ме попита какъв аромат харесвам аз. Щях да кажа: “Лавандула, но нямате, затова дайте ми, моля грейпфрут с мента, защото се измъчих.”

Не знаех, че на света има книжарница с име Лавандула. Наскоро разбрах – имало, при това във Варна. Само един бегъл поглед към блога на книжарницата – http://lavandula-kafe-i-knigi.com – ми беше достатъчен да установя, че това е една Различна Книжарница. И съм много, много, ама много щастлива, че точно там ще се състои първото представяне на “Писма от тигана”.

На 24 януари (събота), от 18 часа заповядайте на Безплатна вечеря в Лавандула! Аз ще бъда там. Защото:

• съм поканена като главно действащо лице в кулинарно представление
• обичам книгите и книжарниците
• обичам лавандулата и лилавото
• обичам читателите си

И искам да им благодаря на живо за това, че ме четат!

Яна е една обикновена градска жена, астроложка, влюбена до уши във възможно най-неподходящия мъж и порядйчно “заклещена” в Ада на непресъхващата си любов към него. След първоначалното объркване по въпроса какво е възможно и какво не, след анализа на причините от последствията от една ретроградна Венера, Яна нарамва своите астрологични знания, целият си запас от приказки и богове, и тръгва на Пътешествие. Целта е да се измъкне от Ада, в който душата й се “пържи”. Пътят нагоре се оказва, разбира се, стръмен и изпълнен с неочаквани препяствия: кактуси, които бодат, мъже-риби, които изчезват точно, когато тя има най-голяма нужда да я прегърнат, чужди приказки, които объркват първоначалните й планове, побъркани Вавилонци, безглава богиня, куче на Павлов… Но най-голямото препятствие се оказва Любовта й! Ще успее ли Яна да победи? Ще успее ли русалката с ножа в ръка да разсече любовния възел?

А сега смело - към откъсите.

Къде съм аз?
Къде си ти?
Защо душата ти ме призова,
а после хвърли ме в калта?

Останалото… вече се намира в „Писма от тигана” – книгата. Истинска, а не виртуална. Подарете си тази приказка!

Веднъж, отдавна, но не чак толкова отдавна… трябва да е било през 1951 година според човешкото летоброене, около 108 нови луни преди раждането на Вавилонеца, и 144 нови луни преди раждането на Яна, видях един белокос мъж приведен над лист хартия…

Останалото… вече се намира в „Писма от тигана” – книгата. Истинска, а не виртуална. Подарете си тази приказка!

Ако сте астрологично грамотни, ще откриете, че звездите могат да обяснят, да подреждат и да придават смисъл – и безспорно ще разберете книгата по-лесно Ако сте се влюбвали поне веднъж до пълно умопомрачение, ще я разберете още по-лесно, а остроумието и самоиронията на героинята ще ви доставят истинско бълбукащо удоволствие.

„Писма от тигана” е книга за съвременната градска жена с много лица – жената, която денем работи в офис, привечер храни децата си, а нощем се взира в звездите и дълбае из вечните въпроси на човешкото битие. Това е книга за духа и магията, за планетите и съдбата, за копнежа и сблъсъка с реалността, за болката и прошката, за срещите и разделите, за катарзиса и промяната, за смеха през сълзи, въпросите без отговор и отговорите без въпроси.

Една книга за любовта.

От редакторката
Анна Димова

Останалото… вече се намира в „Писма от тигана” – книгата. Истинска, а не виртуална. Подарете си тази приказка!

Ако сте астрологично грамотни, ще откриете, че звездите могат да обяснят, да подреждат и да придават смисъл – и безспорно ще разберете книгата по-лесно Ако сте се влюбвали поне веднъж до пълно умопомрачение, ще я разберете още по-лесно, а остроумието и самоиронията на героинята ще ви доставят истинско бълбукащо удоволствие.

„Писма от тигана” е книга за съвременната градска жена с много лица – жената, която денем работи в офис, привечер храни децата си, а нощем се взира в звездите и дълбае из вечните въпроси на човешкото битие. Това е книга за духа и магията, за планетите и съдбата, за копнежа и сблъсъка с реалността, за болката и прошката, за срещите и разделите, за катарзиса и промяната, за смеха през сълзи, въпросите без отговор и отговорите без въпроси.

Една книга за любовта.

От редакторката
Анна Димова

Останалото… вече се намира в „Писма от тигана” – книгата. Истинска, а не виртуална. Подарете си тази приказка!

Ако сте астрологично грамотни, ще откриете, че звездите могат да обяснят, да подреждат и да придават смисъл – и безспорно ще разберете книгата по-лесно Ако сте се влюбвали поне веднъж до пълно умопомрачение, ще я разберете още по-лесно, а остроумието и самоиронията на героинята ще ви доставят истинско бълбукащо удоволствие.

„Писма от тигана” е книга за съвременната градска жена с много лица – жената, която денем работи в офис, привечер храни децата си, а нощем се взира в звездите и дълбае из вечните въпроси на човешкото битие. Това е книга за духа и магията, за планетите и съдбата, за копнежа и сблъсъка с реалността, за болката и прошката, за срещите и разделите, за катарзиса и промяната, за смеха през сълзи, въпросите без отговор и отговорите без въпроси.

Една книга за любовта.

От редакторката
Анна Димова

Останалото… вече се намира в „Писма от тигана” – книгата. Истинска, а не виртуална. Подарете си тази приказка!

Ако сте астрологично грамотни, ще откриете, че звездите могат да обяснят, да подреждат и да придават смисъл – и безспорно ще разберете книгата по-лесно Ако сте се влюбвали поне веднъж до пълно умопомрачение, ще я разберете още по-лесно, а остроумието и самоиронията на героинята ще ви доставят истинско бълбукащо удоволствие.

„Писма от тигана” е книга за съвременната градска жена с много лица – жената, която денем работи в офис, привечер храни децата си, а нощем се взира в звездите и дълбае из вечните въпроси на човешкото битие. Това е книга за духа и магията, за планетите и съдбата, за копнежа и сблъсъка с реалността, за болката и прошката, за срещите и разделите, за катарзиса и промяната, за смеха през сълзи, въпросите без отговор и отговорите без въпроси.

Една книга за любовта.

От редакторката
Анна Димова