Шараните

Преди малко се върнах от едно важно културно събитие, а именно откритата дискусия, осъществена за първи път в скромната 6-годишна историия на конкурса “Награда ВИК за български роман на годината”. За мен събитието си беше важно и поради друга причина – журито в състав от доайени, академици и светила – беше допуснало “Писма от тигана” до първи тур на класиране, на който от 25 романа се избират 6, които да продължат напред за финалната награда. Моят роман не е сред тях, но за напълно неизвестен автор, какъвто всъщност се явявам аз, това да си сред 25-те, наред с имена като Богдан Русев, Мария Станкова, Милен Русков (с когото се запознах по повод, че беше писал против астрологията в един друг свой роман), за мен си беше истинско събитие.

Освен професор Светлозар Игов, който определи книгата като “много приятно четиво”, никой друг не спомена нищо за моята скромна творба. Разбира се, почувствах се поласкана от факта, че ерудит като него оцени и хумора на книгата като плюс, но далеч по-щастлива съм се почувствала, когато Николай Николов – учителят по български език и литература от І АЕГ, представил книгата ми на нейната премиера – я нарече “една много човешка книга”.

Ако погледна на романа от днешна дата, почти 1 година след като видя бял свят, бих казала, че той е просто една разходка на таланта ми, забележително приятна и с много късмет. Доволна съм от постигнатото! Но не смятам да захапвам амбициите както кучето кокала. Защо ли… Ами защото днес разбрах, че в България има страшно много амбициозни автори и според професор Милена Кирова една продължителна патология на българския белетрист е това, че се опитва да напише грандиозен роман, който да го изстреля директно в световната класика. Пък аз не бързам. Ще се разходя малко, из близката околност.

Г-жа Кирова ме зарадва и с едно друго свое наблюдение. Според нея по време на прехода се появява жената-белетрист, която е много повече склонна да експериментира смело, тъй като няма какво да губи “освен оковите си”. Но признание за българския женски роман като съществуваща, обособена ниша в българската литература до сега сякаш няма. 

Тъй че, експериментите продължават свободно! Много сме, силни сме

Мъже и риби.
Риби и мъже.
Една история такава.
В която рибите изчезват,
а любовта им?
Тя остава.

Една история
с тиганен шепот,
запържен лук,
мехурчета,
ретро нептун,
и една опозиция
(категорична)
от сатурн:
„Е с любовта всичко беше до тук!
Не може то…
и сладолед и кино!”
Е щом не може,
нека пийнем вино.
Горчиво-сладко,
и чилийско!
(И какво се римува с това?!)
Сетих се: любочийско,
майтапчийско,
и нептунлийско!
Елате в подходящо Настроение
на Яниното Представление!

27 февруари, петък
18:00 ч.
София Прес Клуб
ул. “Славянска” 29
носете си въдиците, похвалите и въпросите!

главно действащо лице: Яна
автор: Ваня
книгата ще представи: Николай Николов, Учител по литература в 1-ва Английска гимназия
на притеснената авторка ще помага: Александър Стойчев, астродраматист
второстепенни герои: Сатурн, Нептун, Луна, Венера, Уран, Плутон, мъже Риби (за второстепенните герои няма предвидени Оскари, такъв ще получи само Яна)
в публиката ще присъстват: роднините, приятелите, астролозите, журналистите и вие! За къде без вас!?

Обичате ли приказки? Като тази тук? Нека ви разкажа… мъничко… А вие решете дали искате да прочетете любовната тактика на Яна Шарана.

Яна е една обикновена градска жена, астроложка, влюбена до уши във възможно най-неподходящия мъж и порядйчно “заклещена” в Ада на непресъхващата си любов към него. След първоначалното объркване по въпроса какво е възможно и какво не, след анализа на причините от последствията от една ретроградна Венера, Яна нарамва своите астрологични знания, целият си запас от приказки и богове, и тръгва на Пътешествие. Целта е да се измъкне от Ада, в който душата й се “пържи”. Пътят нагоре се оказва, разбира се, стръмен и изпълнен с неочаквани препяствия: кактуси, които бодат, мъже-риби, които изчезват точно, когато тя има най-голяма нужда да я прегърнат, чужди приказки, които объркват първоначалните й планове, побъркани Вавилонци, безглава богиня, куче на Павлов… Но най-голямото препятствие се оказва Любовта й! Ще успее ли Яна да победи? Ще успее ли русалката с ножа в ръка да разсече любовния възел?

А сега смело - към откъсите.

От векове вървя по своя път. От векове Слънцето ме привлича в прегръдките си, а после се отдалечава от мен. От векове се стремя към него. Има ли любов по-вечна от моята?

Веднъж, отдавна, но не чак толкова отдавна… трябва да е било през 1951 година според човешкото летоброене, около 108 нови луни преди раждането на Вавилонеца, и 144 нови луни преди раждането на Яна, видях един белокос мъж приведен над лист хартия…

Останалото… вече се намира в „Писма от тигана” – книгата. Истинска, а не виртуална. Подарете си тази приказка!

Ако сте астрологично грамотни, ще откриете, че звездите могат да обяснят, да подреждат и да придават смисъл – и безспорно ще разберете книгата по-лесно Ако сте се влюбвали поне веднъж до пълно умопомрачение, ще я разберете още по-лесно, а остроумието и самоиронията на героинята ще ви доставят истинско бълбукащо удоволствие.

„Писма от тигана” е книга за съвременната градска жена с много лица – жената, която денем работи в офис, привечер храни децата си, а нощем се взира в звездите и дълбае из вечните въпроси на човешкото битие. Това е книга за духа и магията, за планетите и съдбата, за копнежа и сблъсъка с реалността, за болката и прошката, за срещите и разделите, за катарзиса и промяната, за смеха през сълзи, въпросите без отговор и отговорите без въпроси.

Една книга за любовта.

От редакторката
Анна Димова