Шараните

Безсънието по време на прехода на Слънце във Водолей може да донесе много… Водолеи. И тази нощ не можах да спя и по неясни за мен причини мислих за много мои роднини и приятели. Все за нещо трябва да мислиш, докато не спиш, инак броенето на овце може да се изроди в нещо друго.

И така по едно време се замислих за сестра ми. Когато беше малка не четеше книги. За разлика от мен. Аз изчетох всичко, което не е трябвало да бъде изчетено от момиче на 15 години. А тя до 25 години беше прелистила „Под игото” и някой друг задължителен роман. Темите по литература й ги пишех аз. Така й се наложи да отиде на олимпиада по литература – лично! Голям страх бра, а аз бях доволна. Но пък взе, че се справи гяволицата и така разбули заблудата, че не я бива в литературата. Всъщност ако питате мен на сестра ми не й трябва да чете, ама въобще – тя е руса, със сини очи, голям бюст… Не знам от какъв зор е решила да става счетоводител. Може би защото е била сигурна, че две пишещи жени под един покрив биха били голямо бедствие. Поне едната е трябвало да смята!

Сестра ми ми се възхищава. На интелекта ли, на таланта ли… Тя си знае. От време на време ме пита  „от къде ги вадиш тия думи” или „кога успяваш да напишеш всичко това”. И на двата въпроса отговарям с „не знам”. Глупав отговор, но тя продължава да ми се възхищава. Това е едно страхотно усещане… Обаче, оказа се, че тя не се възхищава само на мен… А и на Карбовски. Беше ми черен деня, когато го открих този факт, таз тъжна истина. Редовно гледа „Отечествен фронт”. Ама ако знаете пък с какви блеснали очи го гледа… Ревнувам, спонтанно, но си ревнувам. И не мога да я разбера – какво толкова му харесва на този Карбовски?

Позагледах го веднъж, с половин око – ами той прилича на богче Панче! Все едно от учебник по митология излязъл. Брадичката, очите, зъбите… Превълплъщение почти едно към едно. Но Пан-четата са кротички…

И станах аз, запалих си компютъра и подфищих нета да търси кога е роден Карбовски. Всичко това посред нощ и в резултат на ревност.

Не намерих дата на раждане, намерих едно интервю. На http://karieri.rozali.com/interview/p7149.html
И от него дважди се подфищих., защото…въпрос:
Жени или мъже предпочиташ за колеги?
Мартин Карбовски: Работя с жени, защото са по-евтини. Съжалявам за това. Мъжете трябва да правят пари, за да се харесват на жените. А жените виждат в нашата професия лъскав и лесен начин да станат значими. Затова парите им се малко – плаща им се със суета. По принцип, заплатите ни не са големи и се управляват трудно – затова работим и на много места. Професията е феминизирана и, честно казано, повечето жени в нея са там, за да осъществят плана си за първи неуспешен брак. Иначе бих работил с мъже, но жените са единственото, което, на този етап, мога да си позволя. И са ми достатъчни.

Такова отношение към колежките-журналистки, а?! Да ги експлоатира и да ги праща в глухата наречена „първи неуспешен брак”. Какво би си помислил за мен тогава – аз все пак по образование съм журналист и имам не един, цели два неуспешни брака, които по някаква случайност не съм намерила с микрофон в ръка… Този Карбовски е направо мой антипод, ако питате мен – аз гледам и към „лошите” да се отнасям уважително, а той към „добрите” женици – журналистки да похдожда с такова неуважение. Но пък ако ми е антипод не може да е Риба, да му се не види…Ама пък е циничен. Рибите са най-големите циници. И аз съм се опитвала, но ми правят забележка – не ми отивало. Веднъж си бях написала в скайпа два реда от песен на Гогол Бордело: Think locally, fuck globally! Е не можело така – принудиха ме да го махна и да се върна на пиедестала. След това пробвах с откъс от друга песен, дори не си спомням на кой – don’t fuck her, marry me! И пак ме върнаха на пиедестала. Аз не съм била Такава. А каква съм да му се не види… Карбовски може, а аз не, така ли?

Няколко минути по-късно. Второ интервю и… въпрос:

Как ти се струва журналистическата професия в България и хората, които я упражняват?
Мартин Карбовски: Хората от професията са като тебе (смее се), те не са хора от професията, те са момичета, които искат да им се плаща малко, да им се плаща с някаква съмнителна слава, защото живеем на село. Знаеш ли за какво служи журналистиката при журналистките? Търсят неуспешен брак с някой доста неприятен човек от властта… Факт е, че журналистките не ходят в командировки да правят човешки истории като нашите филми, те все се бутат в парламента, все при президента, все някакво такова. Във властта има много секс, журналистките чукат властта, като я обикалят, като я подушват, като кучета са, разбираш ли?

Край! Ето заради такива като Карбовски ми се иска да съм феминистка. Или неофеминистка.  За да се разгранича. Защото феминизма не съществува ей така за собствено удоволствие, феминизма съществува като реакция на остарели патриархални конструкти. Които, както се оказва, дори „нестандартни журналисти” носят най-стандартно. Та въобще не я разбирам сестра ми, наистина! Как може да харесва мен и да харесва и него!?! Тя ум има ли?!?

Тамън да се ядосам и намерих датата на раждане. 4 февруари 1970. Отдъхвам си. Не е Риба. Водолей е! Отивам да броя овце. По-добре овце, отколкото още интервюта. Макар че прозата му е хубава. И аз бих го попитала – както сестра ми мен – от къде ги вадиш тия думи? За прозата? Тя някаква друга реалност ли е? Светът не е ли по-хубав, когато не е залят с цинизми. Нека не е розов, ама защо да е цвят лайнян? Дааа, по-добре овци. Бели – черни. Бели – черни. И ще й кажа утре на сестра ми – да избира! Или аз или Карбовски!