Шараните

Return of the Jedi
В предишния Епизод V: The Empire Strikes Back

На сутринта. След падането на Зюмбюла (и падението на гражданските й права). След танците и коктейлите. Събуждам се. А мазолите от новите ми обувки не просто болят, а горят… Това е то! Реалността трябва да бъде приета и изпита до дъно, заедно с горчилката от факта, че в истинския свят някои неща се чупят и не мога да бъдат поправени, някои хора падат, други хора отчитат фактури, някои неща не са съвсем справедливи за някои (други), и почти всички нови обувки правят мазоли.

С охкане и клатушкане стигам до банята. Поглеждам се в огледалото. От прословутата еволюция и следа не е останала… Жалко. Не за мен. За еволюцията жалко. Да реши да ме изостави точно сега, след като толкова я дърпах напред през последните години?!… Ама нейна воля. Аз си продължавам по моя си път. А той е:
- Душ
- Лосион за тяло
- Маска за лице
- Крем за лице
- Грим
- Сешоар
- Роклята
- Обувките
- И старт
- Шопинг

Ден след ден. Ден след ден….

Купувам си:
- Лилав панталон
- Лилаво манто
- Лилави обувки
- Лилава чанта
- Червен шал (тъй като май прекалих с лилавото)
- Прежда (в преливащо се кафяво, жълто, зелено, синьо, червено, циклама и, разбира се, лилаво)
- Лилава дървена крава и лилава дървена котка (за бюрото в офиса)
- Синя костенурка от кокосов орех (тъй като май пак прекалих с лилавото, за бюрото в къщи)
- Лилава пижама (влюбих се в нея на витрината)
- Лилаво боди
- Черно боди (че май прекалих с лилавото)
- Една торба книги (тях поне не съм ги избирала по цвят)
- Сенки за очи Дебора и червило Мейбълин
- Антицелулитен гел
- Лилав сутиен и прашки (на каре, с блясък)
- Черни мрежести чорапи
- Парфюм Еуфория с камъни Сваровски върху металния обков на шишето

Пазарувам и си мисля: „На кой му е притрябвал Фройд, след като си имаме Шопинг Терапия”… Не и на мен. Не ми се рови вече из душата. Какво още да търся там? Живея в свят, в който има изобилие от всичко (особено от лилаво напоследък), изобилие от стоки, възможности, мъже… Е, да, може от всички тези мъже да не съм успяла да си харесам някой специален, някой, който да поискам да ме прегръща и да ме кара да се смея, някой, който да поискам за себе си. Както поисках лилавата пижама например. Какво пък. Достатъчно страдах заради разни мъже и разни любови. Явно сега ми е ред да се забавлявам. И аз да взема да се откажа?! Как ли пък не!

По този повод организирам голям голям забавлителен хепънинг за мен и моите приятелки – отиваме на посещение в секс шоп.
- Искам онзи черния. – казва едната. – И точно това е моят размер.
- Да, но този е много по-качествен и няма да се развали. – съветва консултанта и поставя пред нея друг вибратор – елегантен, изящен и ЛИЛАВ. За малко да се изкуша само заради цвета, но се въздържах, че си имам един в къщи. Още от осми март миналата година. Тогава не ми хрумна по-подходящ подарък за женски празник.
- Не, не – настоява приятелката ми. – Не му е подходящ размера на този, много ще ми е малък. Този със заека става, ама пък не е черен. Защо не правят черни?…
- Явно дамите предпочитат повече розовия цвят. – прави предположение консултанта. – И все пак това фи устройва ли Ви? Защото мога да ви предложа вибратор със същото фи, който е толкова мощен, че разбива камъни в бъбреците…
- Ах – възкликна другата ми приятелка – на мен пък ми харесва синия с бобъра.

И трите си тръгнахме с покупки. Имало ли е някога свят, в който жените са можели да избират и фи-то, и цвета, и скоростта, и посоката на въртене…

На другата сутрин. След забавлителния хепънинг в секс шопа. Получавам два смс-а. От двете ми приятелки: „Уау! Разбих се! Ха-ха!” Нека ми се обади Фройд ако все още смята, че жените имат основания да завиждат на мъжете заради пениса. Не и в този свят. Е, това последното беше доста арогантно. Все пак Фройд – мир на праха му – е мъртъв от доста време… Да живее шопинг терапията! Няма какво друго да добавя! Шест епизода и на мен ми дойдоха твърде много…