Шараните

A New Hope
В предишния Episode III: Revenge of the Sith

На другата сутрин. Все още не съм решила да хвърля ли златните обувки или не. Много трудна се оказа тази дилема. То с обувките се получи като с мъжете. Да се захващам ли с този или не… Да го зарежа ли този или не… Живота ми и без друго е сложен та сложен. Вместо да се триумя решавам да си измия зъбите. Да си направя кафе. И да се върна към сериозни изследвания. Литературни. Научните нещо не са ми интересни напоследък.

Търся билетчето между страниците на „Баудолино” на Умберто Еко. Билетчето ми е маркера, който показва къде спрямо страниците е приключило последното ми пътуване с автобуса. На 247 страници от глава 34 – Баудолино открива истинската любов. Ха да го видя сега тоз Баудолино как ли пък ще успее да открие истинската любов! Недоумявам  – как един лъжец може да открие нещо истинско!? Защото Баудолино си е лъжец и хитрец – винаги с добри намерения, и винаги със сериозни последствия. На съвестта му лежат психологически инцест (той е влюбен в императрицата, съпруга на неговия втори баща-осиновител), убийство на крава (както всички знаем тя е свещено животно) и непредумишленото убийство на император – неговият втори баща осиновител. Е това ако не е Едипов комплекс!!! Ако изключим кравата, която се явява единственото добиче на родната му майчица. И ако се напъна малко мога да намеря под кравата теле (което съвсем не е невъзможно) и да изкарам и този елемент част от Едиповия му комплекс.

А може би все пак точно лъжците имат нужда от истински неща. За да компенсират. А после вярват на собствените си лъжи. Още по-лошо – преследват ги като най-свети идеали. И така стигат до другия край на света или до измислени, приказни царства. В глава 12 Баудолино фабрикува писмо от отец Йоан – митичен господар на най-великото християнско царство някъде на Изток, за което всички само са чували, но не са го виждали. В глава 22 Баудолино погребва баща си (истинския) и провъзглася дървената му копанка за светия Граал. В глава 23 се намира и кой да му повярва и така започва третия кръстоносен поход с благородната цел да бъде предаден светия Граал на светия отец Йоан (така всички свети неща ще са накуп и на сигурно място). В глава 29 Баудолино стига до царството преди царството на отец Йоан, обитавано от дякон на име Йоан, който е обявен за наследник на престола на отец Йоан, но пък освен, че е прокажен и умира… никога не е виждал светия отец, не е стъпвал в царството, което някой ден ще управлява и т.н драмата е пълна… На всяка крачка – лъжи и илюзии, лъжи и илюзии, странни митични същества, и … евнуси. Всеки чака някого или търси някого. Баудолино търси отец Йоан, в царството преди царството на отеца пък чакат влъхви. За да намери това, което търси, Баудолино се представя за влъхва, и видиш ли… в глава 32 Баудолино съзира дама с еднорог и се заплесва. В глава 33 той се запознава с дамата, разбира че тя се нарича Хипатия и произлиза от женско общество Хипатии с особени пре-феминстки възгледи и философия, общество, което се репродуцира само на тъмно и в несвяст, тъй че да не вижда тайнствените си оплодители… В глава 34 Баудолино и Хипатия се гледат през сълзи и се чудят дали не са болни от някоя тайнствена болест, щом не могат един без друг, щом денят няма смисъл ако не са изплакнали очи един в друг, щом изпитват едновременно и радост, и страдание…

Хипатия протяга ръка и погалва белега върху 50-годишното лице на Баудолино.
- Ти трябва да си нещо добро – казва му тя – защото ми е приятно да те докосвам. Докосни ме и ти, може би ще разпалиш някое въгленче, което тлее в мен, без да го усещам.
- Не, любов моя, страх ме е, че ще ти навредя.
Хипатия обаче настоява. Докосва го и се чуди дали няма някъде знак по тялото му, дали чрез него не може да се призове някой Бог… Мушва ръце под дрехата му и плъзва пръсти по космите на гърдите му. Подушва го и казва с възхита:
- Дъхтиш ми на трева, на хубава трева. И колко си мек, като младо животно. Млад ли си? Аз не познавам възрастите на човека. Кажи, млад ли си?
- Млад съм, любов моя, сега се раждам! - отвръща Баудолино.

Плача. Не знам защо, но плача. Може би това, което е умряло в мен иска да се роди, да бъде докоснато и обичано.. Чета през сълзи. Нали е кулминационния момент… не мога да го изпусна. Баудолино (логично) пъхва ръце под туниката на своята любима, гали гърдите й и ръцете му се спускат надолу, надолу и… той усеща как космите там стават все по-гъсти, как покриват задните й части, бедрата, краката й… И разбира, че оплодителите на хипатиите са сатирите. За които хипатиите са чували, но не са виждали. Какъв ужас, нали?!
- Ужас ли? – би казал Баудолино. – Не, не ужас изпитах в този момент. Изненада – да, но само за миг. После реших – но дали тялото ми го реши, или душата, не знаех, - че това, което виждам и докосвам, е прекрасно, защото беше тя. Аз обичах, жадувах това създание, ухаещо на гора, да, бих обичал Хипатия дори да би имала образа на химера, невестулка или пепелянка.

Докато Баудолино и Хипатия правят любов аз плача – за тях до залез слънце, за мен 33 реда…
Хипатия: Душата ми излетя като огнен език… Струва ми се, че съм част от звездния свод… Колко си красив, Баудолино. Но и вие, мъжете, сте уроди… Краката ти са дълги и бледи, без козина, а ходилата ти са големи… Но все пак си красив…
Баудолино: целува мълчаливо очите й
Хипатия: Женските на хората и те ли имат крака като твоите? Нима си изпитвал този наш екстаз със същества с крака като твоите?
Баудолино: Защото не знаех, че съществуваш ти, любов моя.
Хипатия: Не искам никога да гледаш краката на женските човеци.
Бауодолино: целува мълчаливо копитцата й.
Аз: плача.

Златните обувки внезапно загубиха своето значение - те не са копитца, макар да тропат като такива. Те са фалшиви. С тях няма да стигна нито до далечните царства, нито до Мисисипи… Годините също нямат значение - когато се раждаш си млад. Такива са Законите на Природата. А моята любов не се роди. Трябваше да я убия. Да я абортирам като ненужна клетъчна маса. Заради Едиповия ми комплекс! Любовта се ражда в душата. Опитвам се да изрека на глас:
- Млада съм, любов моя, сега се раждам…

Следва най-разтърсващия рев в 37-годишната ми история… 73 страници преди края на Баудолино.