A New Hope
В предишния Episode III: Revenge of the Sith
На другата сутрин. Все още не съм решила да хвърля ли златните обувки или не. Много трудна се оказа тази дилема. То с обувките се получи като с мъжете. Да се захващам ли с този или не… Да го зарежа ли този или не… Живота ми и без друго е сложен та сложен. Вместо да се триумя решавам да си измия зъбите. Да си направя кафе. И да се върна към сериозни изследвания. Литературни. Научните нещо не са ми интересни напоследък. *
* съдържанието на статията е съкратено – част от WIP (work in progress)

Тук ще напиша защо гласувах да не изхвърляш златните обувчици. Ще бъде кратко, не съм сигурна дали ще е точно, а доколко ще е ясно – зависи.
Защото златният е част от твоите цветове. А не е добре да захвърляме цветовете си, ако го правим рискуваме да станем едноцветни. А обратният процес, на добавяне на нови цветове, прави палитрата ни пълноцветна.
Така че нека гребем и златно, и синьо, и черно…