Comments on: Shopping Therapy: Episode III

By: kpeMu

kpeMu — Wed, 29 Oct 2008 07:15:59 +0000

Ей, Яна, много са си яки пантофките! Виж за това описание… клонинг… ха-ха-ха, не се бях сещала – перфектно! Хем весело – хем… вярно! Момиче, спечели ме от-до!;)

By: Луци

Луци — Wed, 17 Sep 2008 06:57:55 +0000

Не мисля, че трябва да спираш да плачеш и да се отдадеш само на синовете си. Те са важна част от живота ти, но не можеш да живееш само чрез и заради тях. Има жени, на които им я набиват тая теория от малки, а някои дори и вярват в това, ама са много по нещастни и от нас взети заедно.
Не, че искам да плачеш. Но сълзите помагат… Болката показва, че все още си жив и чувстваш. А ти си жена, която определено много чувства и помага и на другите да чувстват.
Много си права в наблюденията за чувствата и желанието за секс. Не, че го няма и без някакви възвишени любови. Но друго си е да има поне някаква тръпка, да ти се свие стомаха при мъсълта за Mr.Not-quite-right-but-I-like-to-fuck-him-more-than-right
Мисля, че ще се наложи да се чака и тръпката ще дойде. Няма гаранции какво ще довее този път вятърът на съдбата. Но важно е да се чувства и живее…
За обувките: блях! Не са никак мой тип! Но пък са много твой тип И ти стоят чудесно (имаш разкошни глезени!). Обувките не правят чудесата, важни са тези които ги носят (за справка Пепеляшка). Няма смисъл да ги изхвърляш. Малко застудя за тях, но пък за спалнята стават Я кажи по-добре за онези черни кожени ботички

By: michelle

michelle — Sat, 13 Sep 2008 12:47:54 +0000

откакто попаднах на блога ти, започнах да се връщам често. прочетох всичко от началото до края на един дъх, и въпреки че очите ми изтекоха пред монитора, през цялото време запазих възхищението си от способността ти да описваш толкова въздействащо нещата. все едно чета собствената си история, като изключим разликата в годините…
не спирай да пишеш и не спирай да вярваш. а за обувките… на мен ми харесват