Revenge of the Sith
В предишния Еpisode II:Attack of the Clones
Отварям виното. Сипвам си в една от кристалните чаши, подарък още от времето на първия ми брак. Странно нещо е живота… Съпрузите идват и си отиват, чашите за вино остават. Пия. За да се справя със стреса.
Първо на първо изобщо не трябваше да излизам. Че той света бил опасен! И онези извратени клонинги… определено искаха да се сдобият с кожухчето ми. Само дето аз определено не съм лисица, а кожухчето ми отдавна не е… много кожухесто. И определено не съм красавица. Не и такава, след която някой би тичал. Или греша… *
* съдържанието на статията е съкратено – част от WIP (work in progress)
Loading ...
откакто попаднах на блога ти, започнах да се връщам често. прочетох всичко от началото до края на един дъх, и въпреки че очите ми изтекоха пред монитора, през цялото време запазих възхищението си от способността ти да описваш толкова въздействащо нещата. все едно чета собствената си история, като изключим разликата в годините…
не спирай да пишеш и не спирай да вярваш. а за обувките… на мен ми харесват
Не мисля, че трябва да спираш да плачеш и да се отдадеш само на синовете си. Те са важна част от живота ти, но не можеш да живееш само чрез и заради тях. Има жени, на които им я набиват тая теория от малки, а някои дори и вярват в това, ама са много по нещастни и от нас взети заедно.
И ти стоят чудесно (имаш разкошни глезени!). Обувките не правят чудесата, важни са тези които ги носят (за справка Пепеляшка). Няма смисъл да ги изхвърляш. Малко застудя за тях, но пък за спалнята стават 
Я кажи по-добре за онези черни кожени ботички 
Не, че искам да плачеш. Но сълзите помагат… Болката показва, че все още си жив и чувстваш. А ти си жена, която определено много чувства и помага и на другите да чувстват.
Много си права в наблюденията за чувствата и желанието за секс. Не, че го няма и без някакви възвишени любови. Но друго си е да има поне някаква тръпка, да ти се свие стомаха при мъсълта за Mr.Not-quite-right-but-I-like-to-fuck-him-more-than-right
Мисля, че ще се наложи да се чака и тръпката ще дойде. Няма гаранции какво ще довее този път вятърът на съдбата. Но важно е да се чувства и живее…
За обувките: блях! Не са никак мой тип! Но пък са много твой тип
Ей, Яна, много са си яки пантофките! Виж за това описание… клонинг… ха-ха-ха, не се бях сещала – перфектно! Хем весело – хем… вярно! Момиче, спечели ме от-до!;)