The Phantom Menace
Къде съм? Трябват ми координати. Някакви. Каквито и да е. Искам да се локализирам. За да съм сигурна, че не сънувам. Къде се намирам? 37.5 години след раждането ми, 14.8 години след раждането на първия ми син, 5.3 години след раждането на втория, 13.9 години след лицевата пареза, която ме беляза с известна абнормалност, 9.6 години след първия ми развод, 2.8 години след втория, 1.6 години след Голямата Любов, 1.1 години след златните пантофки, 0.9 години след падането на Вавилон, трима мъже след двата стола, 5 чифта обувки след Драмата, 23 минути преди изгрева на слънцето, 30 сантиметра от монитора на лаптопа… Аз съм тук и сега. И защо още не ми е ясно къде съм?!!!!!?! Ето на това му се вика Диагноза!
- Яна, трябва ти терапия? – подмята гласът на разума (оня дето и без друго не го слушам).
- Пак ли? – настръхвам аз.
- Е, аз само предлагам. – смотолевя разума и заочва да брои овце.
Почесвам се зад ухото. ЗНАМ, че нещо не е наред, ама какво? ЗНАМ, че трябва да направя нещо по въроса, ама какво? Само не и терапия, Господи! Не ми причинявай това! *
* съдържанието на статията е съкратено – част от WIP (work in progress)
0 Responses to “Shopping Therapy: Episode I”