Archive for the 'Дочуто от сонара' Category

В чест на Венера (продължение)

5.  Избери някой, който има вътрешен живот. Дърворезба, рисуване, писане, религия или медитация – нещо, което този човек обича. Някой, който има свой собствен път и гледа на теб като на свой партньор и придружител в пътуването. Способността да се сливате един с друг и в същото време да оставате напълно отделни един от друг е много важна. Цикличността на връзките е такава, че в определени моменти ние се сливаме в другия, а в други моменти трябва да сме отделни. Може да се каже, че връзката между двамата е като плът, която израства от тях и стои между тях, и се разтяга и може да се разтяга с хиляди мили и през много месеци и години, и се разтяга без да се къса. Това е връзката, която искаш да имаш. Връзка, в която разтягането не причинява скъсване. Връзка, в която има и сливане, и отделяне.
6. Избери някой, който има страст и влечения подобни на твоите. Връзките са за създаване на общи спомени. Те са като спестовна сметка – правите заедно различни неща, имате общи преживявания, сякаш създавате психични картини, които остават в съзнанието. Тези спомени и картини са лепилото, което държи връзката заедно. Във всеки един момент можете да изтеглите някой спомен от общата сметка – за да си припомните добрите времена, за да се провокирате един друг, за да си припомните важните неща в моменти на изпитание. А ако трудните времена дойдат и вие нямате нищо помежду си – нищо, на което да се опрете, на което сте се наслаждавали и което е ценно за двамата – тогава как ще се справите? Трябва да има нещо хубаво и просто – като излежаването заедно в леглото, или припичането на слънчева пейка, или вечерните разходки в квратала – нещо много просто и в същото време много силно.
7. Избери някой, който споделя твоите ценности по отношение на децата, родителството, семейството, корените, ролите на мъжете и жените, брака, парите, религията… Твърде идеално е да имаме общи мнения за всичко, но когато изберете някой, който споделя сходни ценности, това намалява търканията във връзката. Като минимум различията в ценностите трябва да се обсъдят и преодолеят преди двамата души да вземат решение да се посветят на връзката си. Колкото и да е важно онова окриляващо еротично преживяване, което ни привлича един към друг, точно толкова важна е и прагматичната страна на връзката. Защото ако се погрижите за прагматичното ще ви е много по-лесно да съхраните и опазите романтичното.
8. Избери някой, който е състрадателен. Който има желание и е способен да те изслуша и разбере. Ако ти си динамичен човек, а партньорът ти по-бавен и предпазлив, това може да се окаже добре за теб – той може да те научи как да намалиш темпото в подходящия момент. И обратното – ако ти си бавен и предпазлив, а до себе си имаш партньор, който е амбициозен и отворен към света – тогава той ще ти помогне да преодолееш своите задръжки и самият ти да станеш по-отворен и ескпанзивен. С времето във връзката се изграждат ритъм и хармония. По мои наблюдения (на Клариса Пинкола Естес) в една връзка или брак изминават поне 8 или 9 години докато ритъмът се изглади напълно. Отнема време, да. Да сътвориш чудо. Не чудото на „оставането заедно”, а чудото на онази велика сила в центъра на връзката между двама души – някои я наричат божествена любов.

Продължението на съветите на Клариса Пинкола Естес:

5.  Избери някой, който има вътрешен живот. Дърворезба, рисуване, писане, религия или медитация – нещо, което да обича. Избери някой, който има свой собствен път и гледа на теб като на свой партньор и придружител в пътуването. Способността да се сливате един с друг и в същото време да оставате напълно отделни един от друг е много важна. Цикличността на връзките е такава, че в определени моменти ние се сливаме с другия, а в други моменти трябва да сме отделни. Може да се каже, че връзката между двама души е като връв от плът, израснала от всеки един, съединяваща и двамата. Тази връв се разтяга и може да се разтяга с хиляди мили и през много месеци и години, тя се разтяга без да се къса. Това е връзката, която искаш да имаш. Връзка, в която разтягането не причинява скъсване. Връзка, в която има и сливане, и отделяне.

6. Избери някой, който има страст и влечения подобни на твоите. Връзката е създаване на общи спомени. Тя е като спестовна сметка – правите заедно различни неща, имате общи преживявания и така създавате психични картини, които остават в съзнанието и на двамата. Тези спомени и картини са лепилото, което държи връзката ви заедно. Във всеки един момент можете да изтеглите някой спомен от общата сметка – за да си припомните добрите времена, за да се шегувате един с друг, за да си припомните важните неща в моменти на изпитание. А ако трудните времена дойдат и вие нямате нищо помежду си – нищо, на което да се опрете, на което сте се наслаждавали и което е било ценно за двамата – тогава как ще се справите? Трябва да има нещо хубаво и просто – като излежаването заедно в леглото, или припичането на слънчева пейка, или вечерните разходки в квратала – нещо много просто и в същото време много силно и свързващо.

7. Избери някой, който споделя твоите ценности по отношение на децата, родителството, семейството, корените, ролите на мъжете и жените, брака, парите, религията… Твърде идеално е да имаме общи мнения за всичко, но когато изберете някой, който споделя сходни ценности, това намалява търканията във връзката. Като минимум различията в ценностите трябва да се обсъдят и преодолеят преди двамата души да вземат решение да се посветят на връзката си. Колкото и да е важно онова окриляващо еротично преживяване, което ни привлича един към друг, точно толкова важна е и прагматичната страна на връзката. Защото ако се погрижите за прагматичното ще ви е много по-лесно да съхраните и опазите романтичното.

8. Избери някой, който е състрадателен. Който има желание и е способен да те изслуша и разбере. Ако ти си динамичен човек, а партньорът ти по-бавен и предпазлив, това може да се окаже добре за теб – той може да те научи как да намалиш темпото в подходящия момент. И обратното – ако ти си бавен и предпазлив, а до себе си имаш партньор, който е амбициозен и отворен към света – тогава той ще ти помогне да преодолееш своите задръжки и самият ти да станеш по-отворен и ескпанзивен. С времето във връзката се изграждат ритъм и хармония. По мои наблюдения (на Клариса Пинкола Естес) в една връзка или брак изминават поне 8 или 9 години докато ритъмът се изглади напълно. Отнема време, да. Да сътвориш чудо. Не чудото на „оставането заедно”, а чудото на онази велика сила в центъра на връзката между двама души – някои я наричат божествена любов.

Evolution of Technical Communications Conference

Смятам, че е абсолютно задължително да споделя с читателите на този блог последното събитие, в което участвах, а именно конференцията за технически комуникации организирана от VMware под името Еволюция на Техническите Комуникации. Много еволюирахме аз и екипа чрез нея. По-сериозната информация е тук: http://tcc.vmware-bulgaria.com/looking-back

А специалното видео с кадри от задсценичната ни треска и подготовка – директно от сорса:

Културните различия (между България и Калифорния)

Аз и екипът ми от Софийският офис на VMware решихме да споделим виртуално (или визуално) с колегите си от Пало Алто какви са културните различия между здравия български манталитет и този – технологичния – от Силиконовата долина. Това е резултатът. Само че аз не се наемам да му правя анализ.

Не, това не е любов

Не, това не е любов.
Много е малко,
много е бяло,
много е цяло.
Не хапе,
не ръмжи,
не кърви,
не гърми,
не вали,
и не плаче,
не пълзи,
не пищи,
не гори.

Не, това не е любов.
Не може да бъде любов.
Много е малко,
много е бяло,
много е цяло…

Какво е това според теб?
Дали пък да не го убием,
докато се страхуваме?…

На един смъртен мъж и неговата безсмъртна душа

Превземам те.
Клетка по клетка.
Със всеки дъх
и всеки удар
на сърцето.

Прониквам в теб
като кислород
в кръвта,
като топлина
през порите.

Пронизвам
празните
междуклетъчни пространства.
И карам мембраните
да тътнат като тъпани.

Разсичам
догмите
загнездени
в невронните ти възли.

Наточвам
остриетата
на твоите полярности
и танцувам кадрил
с всички снежни кралици
в сърцето ти.
Докато се стопят
от удоволствие.

Залагам
фотонни мини
в ядрото
на твоя пулсиращ
дуализъм.

И след взрива,
след клането,
след потопа,
в теб ще се отвори
място
за душата ти.

Изкушавах се
да отключа
веригите ти.
Но как щеше да разбереш
какво е свободата.

Изкушавах се
да те целуна.
Но как щеше да разбереш
какво е робство.

Изкушавах се
да си тръгна.
Защото не те познавам.
Но не го направих.
Как бих разбрала дали това е
любов?

Отвори очи!
Стопените снежни кралици
сълзят от очите ти.
Изпивам те.
Капка
по
капка.
 

Писмо от една умна жена

(до един мъж)

(1)
Здравей …,
Пише ти една умна жена.
Писала ли ти е някога умна жена?
Името ти? Нека оставим имената настрана.
Любим или съпруг,
приятел или непознат –
това е, което има значение.
Най-глупавото, което носим са имената…

(2)
…:
Не се страхувам да споделя мислите си с теб.
Но и не вярвам – че ако го направя –
те ще стигнат до теб и твоя свят.
А твоят свят – твоят Запад, …
е обезценил думите,
опитомил е мечтите,
и пет пари не дава за чувствата и мислите
на жените.
Докато плащаме със секс за любовта,
забравяме да живеем в телата си.
Когато консумираме секс без любов,
обезлюдяваме душите си.
Жените от рекламите,
от клишетата,
и от кутиите за еднократна употреба
не говорят за чувства.
А аз искам да говоря – за свободата си,
която в твоя свят наричат самота,
но ми горчи,
защото свободата ми е изградена
върху разбитите парчета на семейството ми.

(3)
Не приемай думите ми като обвинение,
Аз самата не искам да виждам в теб
мъжете,
които ме изоставиха,
които ме излъгаха,
които ме предадоха.
Аз пиша, но не знам дали в стената, която лежи между нас
има отворена врата.
И ако има дали ще я намеря.
Не знам защо са нужни на твоя свят
стени, които да разделят
мъжете и жените.
Има райска градина,
вярваш ли ми?
Тя е тук и сега.
Само трябва да я населим.

(4)
Не се дразни от мен,
От това, че съм умна.
Не бих се преструвала на глупава,
за да ти се харесам.
Не се страхувай от мен,
От това, че съм силна.
Не бих се преструвала на слаба,
За да ти се харесам.
Истинските неща нямат нужда от маски,
а само от голотата си.
До теб, в леглото ти, аз съм жена.
и нима не бяхме изгонени
от райската градина
заради това?

(5)
…,
Помогни ми!
Искам да спра!
Искам са спра да живея в подножието на стените на страха,
погребана в зидовете на миналото,
балансираща върху погранични линии,
с барутни погреби от неизживяна любов.
Искам да те изживея.
До последната клетка на тялото ти.
До най-дълбоките бездни в душата ти.
Искам да се излекувам
от генерализациите,
Да ослепея от падаща звезда
и когато възвърна зрението си
да видя първо теб и само теб!
И ти ще бъдеш моят свят.
Ще те населя с косите си,
със смеха си
с топлината на тялото си,
С парфюмите, дантеленото бельо,
обувките на висок ток и с поезията си.

И аз ще бъда твоят свят,
макар да съм толкова малка,
че се побирам в ръцете ти.

…,
Наречи ме любима, съпруга, приятелка, непозната…
Само това има значение. Не имената.
Няма значение дали ме разбираш.
Умната жена, която говори на своя собствен език,
не очаква да бъде разбрана
от мъжката логика.
А не ти ли казах в самото начало,
че аз съм една умна жена?

Писмо от една глупава жена

(до един мъж)

(1)

Господарю мой,
Пише ти една глупава жена.
Писала ли ти е някога глупава жена?
Името ми? Нека оставим имената настрана.
Рания или Зейнеб
Хинд или Хафа
Най-глупавото нещо, което носим, Господарю мой – са имената.

(2)

Господарю мой:
Страхувам се да споделя мислите си с теб.
Страхувам се – че ако го направя -
небесата ще се запалят,
защото твоят Изток, мой скъпи Господарю,
конфискува сините букви,
конфискува мечтите от ковчежетата за бижута на жените,
практикува потискане на чувствата на жените,
Използва ножове…
И брадви…
Вместо думи за жените.
Посича пролетта и страстите,
и черните плитки.
И твоят Изток, скъпи Господарю,
извайва своята изящна корона
от черепите на жени.

(3)

Не ме кори, Господарю,
ако написаното от мен е неправилно,
защото аз пиша, а от другата страна на вратата ми има изваден меч,
а отвън се чува воя на вятъра и на кучетата.
Господарю Мой!
Антар ал Абис е зад вратата ми!
Той ще ме заколи,
ако види писмото ми.
Ще отсече главата ми,
ако ме чуе да говоря за моето мъчение.
Ще отсече главата ми,
ако види колко прозрачни за дрехите ми.
Защото твоят Изток, мой скъпи Господарю,
обгражда жените с копия.
И твоят Изток, мой скъпи Господарю,
издига мъжете и ги прави Пророци,
а жените погребва в прахта.

(4)

Не се гневи от мен!
Мой скъпи господарю, от тези мои думи,
не се гневи.
Ако сега си позволявам да изрека задушаваното с векове.
Ако си позволявам да отворя съзнанието си.
Ако избягам…
от стените на харема.
Ако се разбунтувам срещу смъртта си…
Срещу гроба си и срещу корените си…
Срещу тази гигантска кланица…
Не се гневи, мой скъпи Господарю,
когато ти разкривам чувствата си,
защото мъжът от Изтока
не се интересува от поезията на чувствата.
Мъжът от Изтока – прости ми грубостта – не разбира жените,
освен в постелята.

(5)

Прости ми, Господарю мой – ако съм обидила кралството на Мъжете,
защото в голямата литература –
литературата на мъжете -
любовта винаги е отредена на мъжете…
А секса се продава като наркотик.
Безумна измислица е свободата на жените в нашите страни,
защото няма друга свобода
освен свободата на мъжете.

Господарю мой,
Наречи ме както искаш. За мен няма значение:
Плиткоумна… Глупава… Луда … Ограничена.
За мен това е без значение…
Защото жената, която описва своите мисли
с логиката на Мъжете
е наричана
глупава жена,
А не ти ли казах в самото начало,
че аз съм една глупава жена?

Низар Кабани