А специалното видео с кадри от задсценичната ни треска и подготовка – директно от сорса:

Освен професор Светлозар Игов, който определи книгата като “много приятно четиво”, никой друг не спомена нищо за моята скромна творба. Разбира се, почувствах се поласкана от факта, че ерудит като него оцени и хумора на книгата като плюс, но далеч по-щастлива съм се почувствала, когато Николай Николов – учителят по български език и литература от І АЕГ, представил книгата ми на нейната премиера – я нарече “една много човешка книга”.

Ако погледна на романа от днешна дата, почти 1 година след като видя бял свят, бих казала, че той е просто една разходка на таланта ми, забележително приятна и с много късмет. Доволна съм от постигнатото! Но не смятам да захапвам амбициите както кучето кокала. Защо ли… Ами защото днес разбрах, че в България има страшно много амбициозни автори и според професор Милена Кирова една продължителна патология на българския белетрист е това, че се опитва да напише грандиозен роман, който да го изстреля директно в световната класика. Пък аз не бързам. Ще се разходя малко, из близката околност.

Г-жа Кирова ме зарадва и с едно друго свое наблюдение. Според нея по време на прехода се появява жената-белетрист, която е много повече склонна да експериментира смело, тъй като няма какво да губи “освен оковите си”. Но признание за българския женски роман като съществуваща, обособена ниша в българската литература до сега сякаш няма. 

Тъй че, експериментите продължават свободно! Много сме, силни сме

Езотеричното – освен всичко останало, което претендира, че е – се е превърнало в перфектното, лесно достъпно, изключително удобно бягство от реалността. От реалността с нейните трудности, несгоди, конфликти и разнообразие – в теоретичните, отвлечени и гръмки (но общовалидни) истини. Да търсиш причините за своите вътрешни терзания, несполуки или нерадостна съдба в нематериалното е похвално начинание. Стига да не пропуснеш да отбележиш и фактите, стига да си готов да носиш отговорност както за постъпките си, така и за убежденията си, стига да не слагаш директни причинно-следствени връзки между една единица езотерична „истина” и събитията в реалния живот.

Например:
Защото изтеглих Кулата от Таро тази сутрин, пак си имах неприятности с шефа.
или
Защото имам транзитен Плутон в квадратура с Луна съм толкова депресирана.

Неприятностите с шефа са събитие, зад което може би се крие факта, че не се справяш с работата си или не си на правилното място. А депресията е състояние, което си има своя причина. И има голяма вероятност да не премине заедно с Плутон. Да не би пък липсващата верига между картата таро или транзитния плутон и събитието/състоянието да съдържа бездействие, негативизъм, страх… Примерно. Има и други важни неща освен ” общовалидните истини” – личният вътрешен пейзаж да речем.

Много съм й набрала на езотериката, защото загубих няколко приятелки в нейните дебри. Влязоха здрави и читави, отпървом изглеждаха много щастливи и приповдигнати, прозрели някакви велики истини, които ги озаряваха отвътре, и след това… заприличаха на зомбита. Едната от свежа 23-годишна мацка таяща любов към секса и противоположния пол само за 4-5 години се превърна в студена, презрителна (духовно-презрителна), разбираща всичко, но отричаща секса и дребните човешки радости… кучка. Помогна й Транссърфинг на реалността. Нямам нищо против книгата и навярно проблема си е бил и си е останал в мацката, и начина, по който е възприела книгата е довел до подобен тип поведение и отношение към мен и към света… Ама ако езотериката и духовното развитие могат да се отразят така на хората, защо не предупреждават тия издатели, ей? Защо не слагат надписи като на цигарите – „Внимание! Четенето на подобна литература може да доведе до пристрастяване и искейпизъм.”

Или пък да вземем за пример йогата. Тръгна една моя приятелка на йога, взе няколко посвещения, възхити се от личността на гуру, оказа се привлечена от истините в индийската философия. Лошо няма. Обаче един ден просто каза: „В индийската астрология не са ползвали Уран, Нептун и Плутон, те са невидими. Индийската астрология е единствената истинска астрология, защото там са най-мъдрите и духовни хора на планетата.” И ха така!… С лека ръка зачеркна ползите и знанията натрупани от две-годишно изучаване на Западна астрология в полза на астрология, която нито беше изучавала, нито беше проверила дали на практика работи за нея или за някой Западен човек. Ама като е индийска няма начин да не е истинска, нали! Когато се изтървях случайно да спомена някоя от тези три невидими планети, реакцията беше зашеметяваща: „Тях ги няма, не съществуват, невидими са, не влияят!” И отново ха така!… Нали йога приемаше всичко, не отричаше… Е да, ама не. Хората сме несъвършени създания. Избираме разни истини дето ни пасват в момента на мирогледа и си ги прилагаме както ни е удобно.

Тъй че бясна съм на езотериката. Или на приятелките ми. Може би по-скоро на тях, обаче тъй като ги обичам (или съм ги обичала) съм по-склонна да си го излея на езотериката. Така няма нужда да развенчавам в очите им мита, че съм адски неосъзната и се движа в някакви погрешни реалности вместо да взема най-накрая да го прочета този трънссърфинг или да ида да се полекувам с аура сома. 

А ако си мислите, че нещата не могат да станат по-лоши… винаги могат, ама винаги! Например:
Ох тази сутрин изтеглих Кулата, пак ще се карам с шефа!
или
Боже, през 2009 Плутон от осми дом ще ми направи опозиция към Луна, а тя управлява 4-ти дом. Сигурно ще умра! При терористичен акт!

Една история
с тиганен шепот,
запържен лук,
мехурчета,
ретро нептун,
и една опозиция
(категорична)
от сатурн:
„Е с любовта всичко беше до тук!
Не може то…
и сладолед и кино!”
Е щом не може,
нека пийнем вино.
Горчиво-сладко,
и чилийско!
(И какво се римува с това?!)
Сетих се: любочийско,
майтапчийско,
и нептунлийско!
Елате в подходящо Настроение
на Яниното Представление!

27 февруари, петък
18:00 ч.
София Прес Клуб
ул. “Славянска” 29
носете си въдиците, похвалите и въпросите!

главно действащо лице: Яна
автор: Ваня
книгата ще представи: Николай Николов, Учител по литература в 1-ва Английска гимназия
на притеснената авторка ще помага: Александър Стойчев, астродраматист
второстепенни герои: Сатурн, Нептун, Луна, Венера, Уран, Плутон, мъже Риби (за второстепенните герои няма предвидени Оскари, такъв ще получи само Яна)
в публиката ще присъстват: роднините, приятелите, астролозите, журналистите и вие! За къде без вас!?

Напоследък се обличам в лилаво. Имам лилава пижама. Лилаво бельо. Лилав епилатор. Лилави обувки. Лилава чанта.

Не защото е модерно, а защото е любимият ми цвят и сега ми е паднало да се снабдя с всичко, което може да бъде и лилаво.

Лавандулата е лилава. Лавандулата е любимият ми аромат. Спомням си как преди години, по време на Голямата ми криза, когато дори шопинг терапията не помагаше, но аз все пак упорствах, се намъкнах в магазин Бонжур на площад “Славейков”. Харесах си един стелаж с лосиони за тяло с плодово-цветни аромати и понеже нямаше лавандула, започнах да се чудя какво точно да си купя. Сигурно съм стояла дълго време в неведение миришейки по 10 пъти всяка кутия, защото по едно време до мен се приближи жена от вида продавач-консултант и учтиво предложи да ми помогне.
-Какъв аромат предпочита съпруга ви? – пита тя. Този въпрос идва точно във времето, когато вторият съпруг се омете от живота ми.
- Нямам съпруг.
- Добре, приятелят Ви. – настоява консултантката.
- Нямам приятел.
Девойката вече кърши отчаяно ръце, вероятно капацитетът й да се справи с жени без мъже до себе си не е много голям. Е, можеше да се сети да ме попита какъв аромат харесвам аз. Щях да кажа: “Лавандула, но нямате, затова дайте ми, моля грейпфрут с мента, защото се измъчих.”

Не знаех, че на света има книжарница с име Лавандула. Наскоро разбрах – имало, при това във Варна. Само един бегъл поглед към блога на книжарницата – http://lavandula-kafe-i-knigi.com – ми беше достатъчен да установя, че това е една Различна Книжарница. И съм много, много, ама много щастлива, че точно там ще се състои първото представяне на “Писма от тигана”.

На 24 януари (събота), от 18 часа заповядайте на Безплатна вечеря в Лавандула! Аз ще бъда там. Защото:

• съм поканена като главно действащо лице в кулинарно представление
• обичам книгите и книжарниците
• обичам лавандулата и лилавото
• обичам читателите си

И искам да им благодаря на живо за това, че ме четат!

Яна е една обикновена градска жена, астроложка, влюбена до уши във възможно най-неподходящия мъж и порядйчно “заклещена” в Ада на непресъхващата си любов към него. След първоначалното объркване по въпроса какво е възможно и какво не, след анализа на причините от последствията от една ретроградна Венера, Яна нарамва своите астрологични знания, целият си запас от приказки и богове, и тръгва на Пътешествие. Целта е да се измъкне от Ада, в който душата й се “пържи”. Пътят нагоре се оказва, разбира се, стръмен и изпълнен с неочаквани препяствия: кактуси, които бодат, мъже-риби, които изчезват точно, когато тя има най-голяма нужда да я прегърнат, чужди приказки, които объркват първоначалните й планове, побъркани Вавилонци, безглава богиня, куче на Павлов… Но най-голямото препятствие се оказва Любовта й! Ще успее ли Яна да победи? Ще успее ли русалката с ножа в ръка да разсече любовния възел?

А сега смело - към откъсите.

Къде съм аз?
Къде си ти?
Защо душата ти ме призова,
а после хвърли ме в калта?

Останалото… вече се намира в „Писма от тигана” – книгата. Истинска, а не виртуална. Подарете си тази приказка!

Веднъж, отдавна, но не чак толкова отдавна… трябва да е било през 1951 година според човешкото летоброене, около 108 нови луни преди раждането на Вавилонеца, и 144 нови луни преди раждането на Яна, видях един белокос мъж приведен над лист хартия…

Останалото… вече се намира в „Писма от тигана” – книгата. Истинска, а не виртуална. Подарете си тази приказка!

Ако сте астрологично грамотни, ще откриете, че звездите могат да обяснят, да подреждат и да придават смисъл – и безспорно ще разберете книгата по-лесно Ако сте се влюбвали поне веднъж до пълно умопомрачение, ще я разберете още по-лесно, а остроумието и самоиронията на героинята ще ви доставят истинско бълбукащо удоволствие.

„Писма от тигана” е книга за съвременната градска жена с много лица – жената, която денем работи в офис, привечер храни децата си, а нощем се взира в звездите и дълбае из вечните въпроси на човешкото битие. Това е книга за духа и магията, за планетите и съдбата, за копнежа и сблъсъка с реалността, за болката и прошката, за срещите и разделите, за катарзиса и промяната, за смеха през сълзи, въпросите без отговор и отговорите без въпроси.

Една книга за любовта.

От редакторката
Анна Димова

Останалото… вече се намира в „Писма от тигана” – книгата. Истинска, а не виртуална. Подарете си тази приказка!

Ако сте астрологично грамотни, ще откриете, че звездите могат да обяснят, да подреждат и да придават смисъл – и безспорно ще разберете книгата по-лесно Ако сте се влюбвали поне веднъж до пълно умопомрачение, ще я разберете още по-лесно, а остроумието и самоиронията на героинята ще ви доставят истинско бълбукащо удоволствие.

„Писма от тигана” е книга за съвременната градска жена с много лица – жената, която денем работи в офис, привечер храни децата си, а нощем се взира в звездите и дълбае из вечните въпроси на човешкото битие. Това е книга за духа и магията, за планетите и съдбата, за копнежа и сблъсъка с реалността, за болката и прошката, за срещите и разделите, за катарзиса и промяната, за смеха през сълзи, въпросите без отговор и отговорите без въпроси.

Една книга за любовта.

От редакторката
Анна Димова