Archive for the 'Стръв и куки' Category

А Адам коя зодия е?

Published on February 10, 2009 in Стръв и куки. 5 Comments

Ама вие си мислите, че се шегувам, така ли? Мислите си, че няма значение дали Ева наистина е направена от ребро?  И дали наистина трябва да се срамува от постъпката си с ябълката? Не! Не се шегувам. Това е проблем от изключителна важност, заради който жените (простете ми за феминистичните наклонности през 21 век) са били обвинявани векове наред. Просто ей тъй на, защото са се родили жени. Те тогава за X и Y хромозомите не са чували. Вярвали са, че написаното в библията е истина. Фактологична. Точна. Неоспорима. Може би не им е стигало въображение, за да се досетят, че това вероятно е някакъв вид метафора. Или са им били малко уроците по литература… Но е факт – жените са се срамували от нещо, което е извършила някоя си там Ева.

Пътувах си веднъж – през миналия век ще да е било, защото бях още ученичка в английската гимназия – и до мен в автобуса сяда мила лелка с прибрана коса и бели пухкави ръце. Навежда се към ухото ми и започва с един мил глас да ми обяснява за първородния грях и как Ева е много, ама много виновна. И как аз трябва да започна да чета библията, да се моля и какво ли още не, за да помогна на колективното изкупване на греха, извършен от Първата Жена някога си там в някаква си Райска Градина… Не че й се вързах тогава на лелката. Изслушах я, защото все още бях възпитана, а после си казах „ей, света е пълен с луди!”. И продължих. 

Съзнателно смятах, че между мен и въпросната Ева няма никаква, ама никаква връзка. Но подсъзнателно… аз изкупвах греха й към човечеството. Как? Ами като много други жени. Грижех се за съпрузи, на които не им пукаше как се чувствам, раждах деца, страдах, плаках, обичах, пак страдах, търсех проблема в себе си, поемах отговорност за чужди постъпки… Защото някъде дълбоко в гените ми има бъг, наречен „първороден грях”. Защото така мазохистично се държат само истински виновните за нещо. Тия дето си знаят, че не са виновни просто стават и си търсят нова Райска Градина. А аз - като някаква си неуспяла журналистка – за половин Сатурнов цикъл успях да навъртя два неуспешни брака, че да ми е още по-гадно. Защото това „заслужавам”. Мама си мислеше, че съпрузите ме напускат, защото не мога да готвя или защото не простирам прането по цвят и вид. Или защото не правя секс с тях. Или защото не правя секс какъвто те искат. А аз някъде към края на втория брак вече се поосъзнах и се разбунтувах: ама моята функция е да съм някаква притурка в услуга на мъжете ли? Винаги на разположение. Винаги усмихната. Винаги готова за секс.  Длъжна ли съм да пресъздавам Райската Градина за моят личен Адам, и когато – видите ли – не успея, да се чувствам виновна и да ги оправдавам, че имат основание да ме напуснат – та аз не съм Идеална!

Както обичам да казвам в по-просветлените си моменти: „винаги има сделка, но тя не винаги е изгодна и за двете страни”. И имам подозрения, че на Адам му е изгодно Ева да смята, че е виновна за ябълката и за изгонването. Имам подозрение, че на Адам му е добре да се изкарва невинна жертва на женската хитрост и лукавство.  Затова не е зле да установим той какъв зодиакален знак е, че да ни е по-ясно как да решим многовековната дилема. И на помощ, разбира се, идва още по-многовековната Астрология.

Щом е направен от кал, значи ситуацията е ясна – Адам е земен знак. Така от 12 възможности бързо ги свеждаме до три: Телец, Дева и Козирог. И трите знака се славят като много работливи. А Адам, както знаем, след изгонването се е скапал от работа – от тогава та до ден днешен мъжете са „осъдени” да ходят на работа и да изкарват прехраната. До скоро де. От известно време насам има нова мода – мъжете да си стоят в къщи безработни и недоволни от живота, а жените да правят кариера. Ама това е друга тема. Навярно феминизма най-накрая е успял да промие съзнанието на жените и да отрови атмосферата и те – мъжете – пак имат повод да се изкарват жертви. Ама това е пък една още по-друга тема. Да се върнем на Адам. Първият мъж.

Както споменахме той е там — в Райската Градина, където нищо не се случва. Там цари безвремие. Няма работа за вършене… И все пак бихме могли да кажем, че бог  го е оставил да почине след като е свършил една много, ама много важна работа. Сещате ли се каква? Ами дал е имена на всичко, дето бог го е създал. Нарекъл е тревичките, цветята, дърветата, храстите, животинките , птиците, небето, водата, земята… ВСИЧКО! Това ще да е бил Къртовски, Гигантски Труд, защото светът – ще се съгласите - е изключително разнообразен. Имал право на почивка, имал право на една Ева да му радва окото и душата.

Та там, където има наричане, където има подреждане, класификация, категоризация (по род и вид) – там има Меркурий. А по стечение на обстоятелствата единственият земен знак, управляван от Меркурий е Дева. Следователно, Адам е зодия Дева! И макар този път да не ми се спори – вие все пак имате право на мнение.

Не е нужно да обръщаме внимание на факта, че Водолей е мъжки знак, а Дева – женски. Че Уран, например, се води висша октава на Меркурий (макар и двете планети да се считат за безполови или андрогинни). И че направо сме станали за резил (ний, човечеството), че предците ни са управлявани от планетите на мисленето, интелекта и идеите, а мъжете и жените не можем да се разберем вече колко хиляди години… 

А както обичам да казвам в едни други, просветлени моменти – Райската Градина съществува, само трябва да я населим. Което не е толкова трудно. Ако на двамата им се иска непреодолимо да са сами, да се разхождат голи, да се докосват -  значи имаме всички необходими елементи за реставрация на тази Райска Градина. А тя – тя си е в душата…

Последен въпрос: някой има ли представа кой е дал име на науката ЕВОлюция? Ако не е бил Адам, кой?

Карбовски и той бил Водолей!

Published on February 3, 2009 in Стръв и куки. 7 Comments

Безсънието по време на прехода на Слънце във Водолей може да донесе много… Водолеи. И тази нощ не можах да спя и по неясни за мен причини мислих за много мои роднини и приятели. Все за нещо трябва да мислиш, докато не спиш, инак броенето на овце може да се изроди в нещо друго.

И така по едно време се замислих за сестра ми. Когато беше малка не четеше книги. За разлика от мен. Аз изчетох всичко, което не е трябвало да бъде изчетено от момиче на 15 години. А тя до 25 години беше прелистила „Под игото” и някой друг задължителен роман. Темите по литература й ги пишех аз. Така й се наложи да отиде на олимпиада по литература – лично! Голям страх бра, а аз бях доволна. Но пък взе, че се справи гяволицата и така разбули заблудата, че не я бива в литературата. Всъщност ако питате мен на сестра ми не й трябва да чете, ама въобще – тя е руса, със сини очи, голям бюст… Не знам от какъв зор е решила да става счетоводител. Може би защото е била сигурна, че две пишещи жени под един покрив биха били голямо бедствие. Поне едната е трябвало да смята!

Сестра ми ми се възхищава. На интелекта ли, на таланта ли… Тя си знае. От време на време ме пита  „от къде ги вадиш тия думи” или „кога успяваш да напишеш всичко това”. И на двата въпроса отговарям с „не знам”. Глупав отговор, но тя продължава да ми се възхищава. Това е едно страхотно усещане… Обаче, оказа се, че тя не се възхищава само на мен… А и на Карбовски. Беше ми черен деня, когато го открих този факт, таз тъжна истина. Редовно гледа „Отечествен фронт”. Ама ако знаете пък с какви блеснали очи го гледа… Ревнувам, спонтанно, но си ревнувам. И не мога да я разбера – какво толкова му харесва на този Карбовски?

Позагледах го веднъж, с половин око – ами той прилича на богче Панче! Все едно от учебник по митология излязъл. Брадичката, очите, зъбите… Превълплъщение почти едно към едно. Но Пан-четата са кротички…

И станах аз, запалих си компютъра и подфищих нета да търси кога е роден Карбовски. Всичко това посред нощ и в резултат на ревност.

Не намерих дата на раждане, намерих едно интервю. На http://karieri.rozali.com/interview/p7149.html
И от него дважди се подфищих., защото…въпрос:
Жени или мъже предпочиташ за колеги?
Мартин Карбовски: Работя с жени, защото са по-евтини. Съжалявам за това. Мъжете трябва да правят пари, за да се харесват на жените. А жените виждат в нашата професия лъскав и лесен начин да станат значими. Затова парите им се малко – плаща им се със суета. По принцип, заплатите ни не са големи и се управляват трудно – затова работим и на много места. Професията е феминизирана и, честно казано, повечето жени в нея са там, за да осъществят плана си за първи неуспешен брак. Иначе бих работил с мъже, но жените са единственото, което, на този етап, мога да си позволя. И са ми достатъчни.

Такова отношение към колежките-журналистки, а?! Да ги експлоатира и да ги праща в глухата наречена „първи неуспешен брак”. Какво би си помислил за мен тогава – аз все пак по образование съм журналист и имам не един, цели два неуспешни брака, които по някаква случайност не съм намерила с микрофон в ръка… Този Карбовски е направо мой антипод, ако питате мен – аз гледам и към „лошите” да се отнасям уважително, а той към „добрите” женици – журналистки да похдожда с такова неуважение. Но пък ако ми е антипод не може да е Риба, да му се не види…Ама пък е циничен. Рибите са най-големите циници. И аз съм се опитвала, но ми правят забележка – не ми отивало. Веднъж си бях написала в скайпа два реда от песен на Гогол Бордело: Think locally, fuck globally! Е не можело така – принудиха ме да го махна и да се върна на пиедестала. След това пробвах с откъс от друга песен, дори не си спомням на кой – don’t fuck her, marry me! И пак ме върнаха на пиедестала. Аз не съм била Такава. А каква съм да му се не види… Карбовски може, а аз не, така ли?

Няколко минути по-късно. Второ интервю и… въпрос:

Как ти се струва журналистическата професия в България и хората, които я упражняват?
Мартин Карбовски: Хората от професията са като тебе (смее се), те не са хора от професията, те са момичета, които искат да им се плаща малко, да им се плаща с някаква съмнителна слава, защото живеем на село. Знаеш ли за какво служи журналистиката при журналистките? Търсят неуспешен брак с някой доста неприятен човек от властта… Факт е, че журналистките не ходят в командировки да правят човешки истории като нашите филми, те все се бутат в парламента, все при президента, все някакво такова. Във властта има много секс, журналистките чукат властта, като я обикалят, като я подушват, като кучета са, разбираш ли?

Край! Ето заради такива като Карбовски ми се иска да съм феминистка. Или неофеминистка.  За да се разгранича. Защото феминизма не съществува ей така за собствено удоволствие, феминизма съществува като реакция на остарели патриархални конструкти. Които, както се оказва, дори „нестандартни журналисти” носят най-стандартно. Та въобще не я разбирам сестра ми, наистина! Как може да харесва мен и да харесва и него!?! Тя ум има ли?!?

Тамън да се ядосам и намерих датата на раждане. 4 февруари 1970. Отдъхвам си. Не е Риба. Водолей е! Отивам да броя овце. По-добре овце, отколкото още интервюта. Макар че прозата му е хубава. И аз бих го попитала – както сестра ми мен – от къде ги вадиш тия думи? За прозата? Тя някаква друга реалност ли е? Светът не е ли по-хубав, когато не е залят с цинизми. Нека не е розов, ама защо да е цвят лайнян? Дааа, по-добре овци. Бели – черни. Бели – черни. И ще й кажа утре на сестра ми – да избира! Или аз или Карбовски!

Ментално програмиране for Dummies: Протеза

Published on January 3, 2009 in Стръв и куки. 1 Comment

Така. Сядаме да пием със Зюмбюла (Зуза) и Луци. Ако се чудите какво правят жените по Коледа – пият. Не плетат и не бродират.

- Момичета – откривам сбирката аз – стигнах знаете ли къде?
- Къде? – питат те и аз знам, че наистина се интересуват, не е проформа това тяхно „къде”, истинско си е.
- Стигнах до ППП. Първи постулат на програмиста: Проблемът определено не е в мен!
- Даааа! Не е в нас. И никога не е бил! – възкликва Луци. Тя ги разбира тези неща.
- И знаете ли – продължавам аз (тамън съм си намерила слушатели) – трябва ни workaround.

И двете ми слушателки кимат окуражително. Сигурно се чудят как ли пък може да му се намери на това нещо със сгрешената спецификация и липсата на проблеми workaround. *

* съдържанието на статията е съкратено – част от WIP (work in progress)

Ментално програмиране for Dummies: Синтеза

Published on December 29, 2008 in Стръв и куки. 0 Comments

Синтезата е черешката на сметановото връхче на сладоледа. Най-сладката, най-елегантната част от цялото упражнение. На първо място защото след първите две упражнения, които (да си признаем) изглеждат малко безцелни, по време на Синтезата започвате да надраствате ролята на Дъмито (Глупака) и да проявавате своята природна интелигентност.

Вземете двата списъка. Огледайте ги добре. Вземете и един чист бял лист. Препишете тезата на новия лист и изхвърлете стария. А сега вземете Антитезата. Преди да преписвате ще трябва да направите какво? Да перифразирате! Защото Вселената не разбира от НЕ-та и НО-та. Тя ще ви сервира не само това, което искате, а и това, което не искате. Даже е много по-вероятно да получите първо неисканото преди да се докопате до исканото. Затова, моля ви, отнесете се сериозно!

Така например ако искам въпросният мъж дето съм го заръчала да НЕ пуши, ще трябва да перифразирам изискването си на да е въздържател.
Ако не искам да е русокос, ще трябва да перифразирам изискването си на да е брюнет, белокос или плешив (за по-сигурно).

Възможно е да се натъкнете на определени свои изисквания, които да нямат нормална положителна перифраза. И това в последствие да се превърне в препъни камъка, в ахилесовата пета на желанието ви. Например: мъж превалващ 30-те, никога необвързвал се сериозно, желае тъй по чудо да си намери жена дето да става за Жена (сиреч за съпруга, че му е крайно време вече да се задоми и да си нарои потомъци). И съвсем разбираемо е момчето да си поръча на Вселената жена дето НЯМА деца. И как бихте перифразирали тази липса в положителна реч: да е без деца, бездетна?…
Вие нали се сещате до какво може да доведе подобна формулировка. Да се пръкне например една жена дето няма и не може да има деца… И да видим тогаз какви потомъци ще се нароят…

Аз съвсем не пренебрегвам проблема на мъжете превалящи 30-те и нивгаш необвързвали се сериозно. Не! Аз просто си позволявам да ги ненавиждам. Не защото са дискриминатори, които биха пренебрегнали личността на жената заради факта, че има дете или деца, не защото аз съм била „зарязвана” по същата тази причина от наплашени, притеснени превалили или НЕпревалили 30-те момъци. Не! А защото отрицателната емоция събужда в мен и другия край – положителния, на любовта към всички онези мъже, които обичат децата, за които е нормално една жена на 36 да има дете, което е израз на нейната реализирана женственост. И към мъжете, които остават до своите жени и отглеждат децата си заедно с тях. С търпение, уважение и любов.

Веднъж на консултация при мен дойде младеж. Излишно е да ви казвам, че беше попрехвърлил 30-те. Влюбил се милия в една жена – с две години по-малка от него, но пък не щеш ли с две деца. И тя, тъй като е една силна и знаеща какво иска от този живот жена, му рекла: тъй и тъй отношенията ни се развиват добре, но аз искам повече от тази връзка, искаш ли да ми го дадеш? И той милия побягнал и страдал и ходил по други жени и им разбил сърцата само и само да докаже, че все още Става, че все още е Харесван, че все още е Желан. Ала самият той не желаел другите жени, само онази, с двете деца, силната, само за нея мислел… И ето го иде… (на консултация) блед, излинял, с хлътнали скули и трескав поглед, очилата му накриво, разчорлен… И аз слушам и слушам и слушам и слушам. И не мога да разбера моята роля каква е, защо въобще е дошъл при мен. Питам го. Учтиво. Не знаел какво да направи. Ама ти всъщност какво искаш? Да се върнеш при нея или да я забравиш? При нея искал. Ама децата, сакън, той не е готов за такава тежест… Виж какво, казвам му, аз на мястото на тази жена бих постъпила по същия начин – не ми трябва мъж, дето го е страх от отговорности, дето ще побегне веднага щом поискам повече. Аз все пак си имам две деца, не ми трябва трето. Нека си тича, аз си продължавам по моя си път. Ако бях на твое място, но с моя акъл, щях да остана. Може би просто защото обожавам децата, защото знам, че е трудно, но пък и че от това не се умира. И вероятно защото точно на фона на трудностите си личи кой какъв е и защо такъв е. Но това съм аз. На теб не мога да ти кажа какво да направиш.

НО да се върнем към конкретиката на перифразата на Антитезата. Когато успеете да перифразирате всичко, впишете новите положителни изисквания под онези от тезата. А сега започнете да раздавате номерца. Запитайте се кое  е по-важно: да е брюнет или да не се страхува от хлебарки, да иска деца или да иска брак… Когато сте уверени, че номерцата са правилно разпределени, вземете още един бял лист хартия и препишете първите 10 изисквания. Това е вашата спецификация! Вече сте програмирани за Успех! Напишете датата, подпишете се, прочетете я на глас. Ако нещо ви съмнява, преподреждайте и преписвайте на воля, докато се почувствате спокойни и сигурни.
Сега ви предстои единствено Намирането. Въоръжена със спецификацията си (и с повишено самочувствие на интелигентна жена) аз успях да си намеря мъж за два дни!

Не бързайте да ме поздравявате. Не можем да сме сигурни дали ситуацията е „бързата работа – срам за майстора” или „евала на Вселената, чула е молбите ми”.

Ментално програмиране for Dummies: Антитеза

Published on December 16, 2008 in Стръв и куки. 0 Comments

Това е лесната част. Само моля ви никакви чийтове За да преминете към антитезата задължително, повтарям – ЗАДЪЛЖИТЕЛНО – трябва да сте си написали тезата. Инак нещата могат да се обърнат с главата надолу.

Антитезата е лесна, защото тук трябва да включите всички неща, които НЕ искате. Тъй като по природа човек е по-скоро негативист по отношение на житейското си битие, гарантирам ви, че с този списък няма да имате никакви проблеми.

Например:
аз НЕ искам въпросния пожелан мъж да е чужденец,
аз НЕ искам да пуши,
аз НЕ искам да е русокос (винаги съм се чудила защо няма вицове за блондини… и те са хора, при това една идея по-несъвършени от нас – брюнетите с прошарващи се коси).
или
аз НЕ искам да се епилира.

С други думи, това са всички онези неща, от които вече ви е писнало и НЕ искате да се сблъсквате отново с тях.

Ментално програмиране for Dummies: Теза

Published on December 10, 2008 in Стръв и куки. 0 Comments

Повярвайте ми, това е най-трудната част: да си изясните какво точно искате. Особено през декември… Но все пак трябва да започнете от някъде. Най-добре от листа и химикалката. Те са нещо просто и измеримо. Виждате ги, можете да ги пипнете, вероятно можете и да използвате химикалката, за да попишете на листа. Такива – прости и измерими – трябва да са и нещата, които ще програмирате в мислите си. Да, знам, можете да възразите, че програмистите програмират на компютъра си. Но не могат да пипнат кода, нали? И ако случайно някой злонамерен конкурент им открадне харда (или недай си боже харда изгори) – кода и него го бройте изгорял (както впрочем и програмиста). И си знайте, че на този свят няма нищо по-сигурно от химикалката и хартията!

И така! Отговорете на въпроса: Какво искате?
Нов GSM?
Нова работа?
Нови ботуши?
Ново гадже?

Аз понякога искам нов мозък! Никога не мога да съм сигурна къде и как са се забатачили невронните пътища в този дето си го имам. Тъй или иначе да искате нов мозък не е много практично, защото просто е невъзможно. Темата за възможните и невъзможните неща става все по-болезнена и актуална с възрастта. Особено през декември. Възможно ли е да си намеря нова работа през другата година, след като до декември тази година не съм успяла да го направя? Хм… Възможно ли е да си намеря ново гадже след като до декември тази година не съм успяла да си намеря? Хм… Възможно ли е да си купя нови ботуши пре декември? Твърдо ДА! Стига да имам пари. Но мога да се попитам: имаш ли пари? Имам! (отговарям си сама) Е, значи тогава можеш да си купиш! И край! Преговорите са приключили, ботушите са купени, няма напрежение, няма драма.

Е да, ама с другите неща дето не зависят от нас, дето не се купуват с пари и дето въобще не знаем къде да идем, за да ги намерим, пък ако ги видим какво да правим, пък ако ги видим и вземем че направим правилните неща, дали пък наистина това са правилните резултати… тук има драма, има напрежение.
Добрата новина: използвайте го! За да ви изстреля в правилната посока.
Лошата новина: ще трябва да напишете на листа всички задължителни характеристики на ТОВА НЕЩО, което искате, като внимавате да включите само характеристики, които можете да ИЗМЕРИТЕ.

Например, аз мога да ви кажа какъв цвят ботуши искам. Той може да се различава от цвета ботуши, който впослествие ще си купя, но със сигурност ще си ги нося, със сигурност ще ми отиват поне на една дреха, и със сигурност ще мога да ги използва за повод за ново желание – например чанта или ръкавици, които да са същия цвят като ботушите.

Бъдете практични! Само това ще ви спаси – и вас, и парите и душите ви! Ако искате мъж напишете все пак какъв точно го искате и за какво го искате: да ви смени плочките в банята? Да ви прави маникюр, защото това му е хоби от ранното детство още, когато тайно се е криел в банята с лака на майка си? Да правите секс? Да си говорите? Ако си отговорите на този въпрос – какво ще правите с него – значи наполовина сте отговорили и на въпроса какви да са неговите характеристики. Сигурна съм, че не искате мъжът, който ще ви смени плочките в банята да е без една ръка. Или пък мъжът, който ще ви прави маникюр да е алкохолик с треперещи ръце. Трябва да се помисли за всичко, нали? Аз съм си пожелала мъж, с който хем да мога да си говоря, хем да правя секс – по възможност и едновременно да се случва, защото така преживяването ще е най-пълно. Ама за вас не знам . Вие ТРЯБВА да си знаете какво точно искате. Защото тезата е първата стъпка, няма как да продължите нататък, ако не си го дефинирате.

Съжалявам, че не съм предоставила повече примери за мъжката аудитория, които евентуално си търсят жени. Просто… никога не ми се е налагало да си търся жена и ме беше страх да не объркам нещо. Защото всъщност най-страшното на този свят е да ти се сбъдне това дето си си го пожелал точно както си си го пожелал, ама без да си очаквал, че някой там горе ги разбира толкоз чак буквално нещата.

Надали съм била много полезна, но… в крайна сметка разчитайте на себе си.

Ментално програмиране for Dummies: Увод

Published on December 8, 2008 in Стръв и куки. 1 Comment

Не знам с вас как е, но аз през декември мисля най-малко. Може би заради наближаващите празници, а след това и поради самите празници. Не, това не ме притеснява! Огромните количества мисли не винаги са полезни, особено за жените. Жените са направили повечето си грешки от мислене, а не от емоции. Но няма да ви го признаят за нищо на света.  *

* съдържанието на статията е съкратено – част от WIP (work in progress)