Archive for the 'Стръв и куки' Category

Цикъл на зациклянето

Или защо се отказах от дейността „практикуващ астролог”

Нещо не е наред. Или е света или съм аз. Имам подозрения, че не може да е Света. Все пак в него си действат разни закони. Все пак Светът се подчинява на разни цикли: икономически цикли, водни цикли, стероидни цикли, ретроградни цикли… В света нещата са си подредени – има върхове, има спадове, има въртене, предсказуемост, а хората… Ами те (имат свободна воля, и си я ползват, за да) зациклят когато си поискат, както си поискат и за колкото време си поискат. Понякога и за цял живот. Могат да обиколят де що намерят врачки, гледачки и астролози в търсене на ОНЗИ месия, който ще им каже ОНОВА, което копнеят да чуят. Разбира се, това занимание е времеемко, но пък времето не е нищо за търсещите души. И, разбира се, не казвам това с цел иронизиране или принизяване на съпругите, жертви на домашно насилие, които много искат да чуят, че съпругът… той… ще се осъзнае, ще се промени, ще спре да пие и да ги бие, или пък ще умре. Нито пък на угрижените майки, които са притиснати от тежестта на погрешния избор на своите любими синове и хващат мазоли от обикаляне в търсене на някой, който да изрече спасителната фраза „А, той ли? Той ще я изостави, ще се влюби в друга жена и ще се разведе. Жилището ще остане за него.”

Трябва да призная, че горе-долу по времето, когато моите лични проблеми се сгъстиха до точката на потенциален взрив, концентрацията на клиенти, които идваха на астрологична консултация с надежда „звездите да се преместят” и проблемите им да се разрешат от самосебе си, драстично нарасна. Както и фрустрацията ми. Не, аз не мога да преместя звездите. Та нали ако можех първо за себе си бих ги преместила. Не, не мога да ви обещая, че нещата ще се оправят от самосебе си. Не, не мога да разбера защо си харчите парите за втора консултация, след като пак ще ми се наложи да кажа същите неща. ПРОМЕНЕТЕ СЕ! СТЕГНЕТЕ СЕ!

Оказа се, че на никой не му е ясно точно как да се промени. Хората с бегли астрологични познания, придобити от безразборно четене или чрез астролог, използващ твърде много астрологичен жаргон в консултациите си, искаха да знаят как да се опазят от Уран, от Плутон, от Сатурн… Колко ли по-добре са си живели преди да знаят, че тези тримата въобще могат да причиняват нещо… Не ми се иска да задълбавам във философски подробности (не и точно днес) но това с причиняването… са пълни глупости. Не са планетите, ние сме си! Ама идете го обяснете на паникьосаната клиентка отсреща, която е твърдо убедена, че скоро „ще се мре”.

Не издържах. Не знам как другите астролози издържат. Но аз не успях. Заля ме тоталното безсмислие на трупаните с години знания, на усилията ми, на ненужните купища съвети, на безизходицата и… грандиозното колективно зацикляне… Реших, че това трябва да спре. Първо ще спра аз, защото (нали се сещате) Света няма да иска да го направи заради мен. Речено – сторено. Аз спрях, ама проблемите не спряха. Явно и те бяха позациклили… Седя, чакам – те си циклят. Ходя насам–натам – те си циклят. Танцувам си – те си циклят. Пробвам разни терапии – те си циклят. Ей така възникна – от циклене – необходимостта ми да ида на астролог!

И отидох. Ама на индийски. Защото ми трябваше Нещо Ново. Аз нашата астрология си я знам, и тя не можеше да ми предложи никакво скоростно „преместване”. А не ми се чакаше чак толкова много.

Пристигам аз в Рейки центъра, където приема известния индийски астролог и лечител и заварвам една камара духовни хора да хапват торта. Обичам торти. Спечелиха доверието ми от раз.

Индиецът ме прие в една стаичка и ми връчи три наниза с метални зарчета. Показа ми как да ги разбъркам между дланите си и да ги хвърля. После си взе тефтерче и започна да си пише точките от зарчетата. После ме попита за датата ми на раждане. Най-накрая и нещо астрологично! После пък до датата на раждане взе да пише още точки… Оглеждам се аз. Наоколо няма лаптоп (евентуално с астрологична програма), няма ефемериди… Брей, чудя се, какъв ли ще да е този астролог.

Най-накрая след като спря да пише, ме попита кои са трите ми най-важни въпроса. Зададох ги. И той пак пописа точки, посмята, и ми каза това е възможно еди кога си, това е възможно еди кога си, а това ще стане еди кога си. Добър ден от седмицата ти е еди кой си, цветове, които ти носят късмет еди кои си, цветове, които трябва да избягваш други някакви си. Имала съм нужда от емоционално балансиране.

Така е, имам. След нещата, които ми се случиха няма как да няма. Въпреки наличната утеха „има и по-лоши неща” липсата на алтернативна на зациклянето сигурност си казваше тежката дума. Оказа се, че за да се балансирам трябва да нося 5-стенна рудракша (едно зрънце) за 30 евро и някакъв амулет за 20 евро. Плюс консултацията 25 евро. Прибавих сумата към сметка „Моя Лична Промяна” (която и без друго беше понабъбнала от разходи). И си тръгнах с няколко дати… След които нещата ще се случат. Тези трите, най важните за мен. Та излиза ли от това, че ако нищо не правя и седя и си цикля като дойдат тези дати ще се е преместило нещо и проблемите ми ще се оправят от самосебе си? И не се ли хабим твърде много ний – западните астролози – в стремежа си да разберем клиента, да психологизираме генезиса на проблемите му, да му посочим верния път, възможностите, изходите, потенциалите… И всичко това в една консултация от 60 минути. Дали пък не бъркаме някъде и вместо да продаваме амулети, ние предлагаме „звездна” мъдрост, от която никой не се нуждае?

Защо ли пък да не напиша един наръчник по промяна, а?

Аз нямам сили

Аз нямам сили да те променя
и да те обясня
Никога не съм вярвал, че мъжът може да промени жената
Лъжци са мъжете
които смятат
че са създали жената
от едно свое ребро
Жената не произлиза от мъжко ребро, никога не е,
той е този, който излиза от утробата й
като риба, която се издига от дълбините на морето
и като потоците, които се отклоняват от реката.
Той е този, който обикаля слънцето в очите й
а си въобразява, че е неподвижен център

Аз нямам сили да те укротя
или да те опитомя
или да променя инстинктите ти.
Това е невъзможна задача
Аз изпробвах своята интелигентност върху теб
а също и своята глупост.
Нищо не проработи с теб, нито наставления
нито изкушения.
Остани примитивна, каквато си.

Аз нямам сили да променя навиците ти
от тридесет години си такава
от триста години
буря затворена в бутилка
тяло устроено да усеща миризмата на мъжа
устроено да го напада
устроено да триумфира над него

Никога не вярвай на това, което мъжът говори за себе си,
че той е този, който пише поезията
и този, който създава децата
Жената е тази, която пише поезията
а мъжът се подписва под стиховете.
Жената е тази, която ражда децата
а мъжът се подписва в болницата,
че той е бащата

Аз нямам сили да променя твоята природа
моите книги не са ти от полза
и моите убеждения не те убеждават
дори бащинските ми съвети не ти носят добро
ти си кралица на анархията, на лудостта, на принадлежността
към никого
Остани такава
Ти си дървото на женствеността, което расте на тъмно
няма нужда от слънце и вода
ти си морска принцеса, която е обичала всички мъже
и не е обичала никого
спала е с всички мъже… и с никого
Ти си Бедуинска жена, вървяла с всички племена
и завърнала се девствена
Остани такава!

Низар Кабани

А колко време трае любовта?

Имаше време, когато много силно ме вълнуваше въпроса „как се срещат хората, как се разпознават”? Дали са си казали сутринта, преди да излязат „Днес е един прекрасен ден и възможно да срещна Него/да срещна Нея/да срещна Любовта”. Дали са предусещали какво ще се случи? Дали са го искали, дали са мечтали за него, дали са вярвали, че е възможно…

Защото – когато опре до вяра – на мен започва да ми се струва твърде нереалистично да срещна някой точно „днес”. Или точно „утре”. Защото знам какво ще правя и къде ще бъда. Защото съм минавала по същите тротоари и улици много пъти и нищо не се е случвало. Защото макар Айнщайн да твърди, че времето е относително, „днес” и „утре” се сливат в една такава предсказуема микстура, че единственото, което ми остава е да сменям роклите и обувките (а проблемите в работата и в къщи сами си се сменят, без подканяне).

Ето, например, докато аз шест месеца си ходя все по едни и същи улици (на работа – в къщи – на работа – в къщи – на пица и бира – и т.н.), синът ми (големия), смени три гаджета. По-скоро те го смениха, ама той бързо успяваше да си намери ново, по-добро от предишното. И как така? За него времето не е ли относително? Явно на по-младите (какво ти млади, той си е направо дете!) и по-необременените им е далеч по-лесно. Да се справят с времето.

И така една нощ ние – о, чудо! – се срещнахме пред вратата на тоалетната. Не с Него, а със сина ми. И всичко се случи толкова едновременно и толкова на тъмно, че си изкарахме акъла и освен „О!” нищо друго не можахме да си кажем там, пред вратата на тоалетната. Каква е вероятността на двама души в един апартамент да им се припишка по едно и също време и то с такава точност по едно и също, че да пипнат едновременно дръжката на вратата и чак тогава да се забележат? Е нищожно малка е вероятността, но щом се случи на нас, значи има си начини хората се срещат. Просто ей така. И пред тоалетната може. Поуспокоих се.

Обаче…

Започна да ме гложди един друг въпрос. А колко време трае любовта? Защото като гледам не изтрайва много при хората… И третото гадже си промени чувствата към сина ми. И независимо от това, че той беше написал в скайпа си „Обичам те повече от всичко на света”, тя явно нито се е трогнала (нито пък й е трябвало някой да я обича)… Моето милото момче много плака… Искаше поне да разбере защо го зарязват, какво да подобри в себе си, защото много се е старал, а явно пак не е угодил… Но не получи обяснения. Само тържествуващи реплики от сорта „Гледайте го колко е тъжен без мен!” А моето сърце се къса-къса. На малки парченца се къса. И започвам да си задавам трудни въпроси… Навярно в опита си да рационализирам факти, които не ми изнасят. Или да стигна до спасителния извод, че някои въпроси нямат отговори. Или имат повече от един верен отговор (но никога всички едновременно) или пък пораждат още повече въпроси. Докато не се откажете. Накрая.

Ако бях Пух – Мече с Малко Ум – щях да отговоря на въпроса „А колко време трае любовта?” така:
- А какво е това Любов?
- …


….
…..
……
…….
Е нека някой му отговори на Пух, де! Защо трябва да съм аз?!?
…….
……
…..
….

Добре де! (Аз ще съм, като няма кой!)
- Виж, Пух, Любов значи да обичаш?
- Като да обичаш мед?
- Точно така.
- Е тогава трае винаги.
- Кое?
- Любовта?
- Защо?
- Защото аз винаги обичам мед.
- А когато меда в гърненцето свърши?
- Пак обичам мед.
- А гърненцата не свършват ли?
- Никога.
- Ето това ме тревожи, Пух, не е възможно да не свършват. В голямата гора нямате супермаркет, от който да си ги купуваш. Освен това и пари нямаш, защото не работиш.
- Не знам, не свършват. Винаги има. Може би някой ги носи. Докато спя.
- И ти не знаеш кой?
- Не. Сигурно е някой… който ме обича. И иска да ме изненадва.
- Е, щом знаеш, че ще има гърненца значи не си изненадан.
- Изненадан съм. Винаги.
- Защо?
- Защото ги откривам.
- Кое?
- Гърненцата. Пълни с мед. И си казвам „Ах ето какво ще хапна за закуска”.

Дали пък Доставчикът и на любовта е неизвестен. И иска да ни изненада. Дали пък Айнщайн не е прав за времето. За това, че часовници, движещи се с различна скорост измерват различно време. С времето мерим, само мерим, но живеем сега. Невъзможно е да измерим сега. То просто е. И други неща има, които или не могат да бъдат измерени или не ги знаем, или няма как да се сетим да си погледнем часовниците. Или – разбира се – са относителни.
Колко време трае едно раждане?
Колко време трае една изповед?
Колко време трае една молитва?
Колко време трае една борба?
За колко време е създадена Мона Лиза?
И за колко време ще умре?
За колко време се пише един стих?
А за колко време се забравя?

- Колко ти е часа? – пита Пух.
- 16:43
- А аз не знам колко е. Защото нямам часовник.
- А защо попита?
- За да разбера дали часовниците ни се движат с различна скорост.
- Ама защо питаш като нямаш часовник?
- Ами защото каквото и да кажеш то ще е сега.
- Вече стана 16:44.
- Пак е сега.
- 16:45.
- Пак е сега. Не разбираш ли?
- Не.
- Отговорът.
- Кой отговор.
- На въпроса.
- Ахаааа!
- Е сега!

Защо пък да не…

“Защо ли да не се омъжа?…” - така си мърморела под носа една Умна Принцеса от една приказка за Снежна Кралица. Някой би се учудил как тъй умна жена, че и принцеса на туй отгоре, ще й хрумне да се омъжва…  На мен пък ми беше учудващо как някой просто както си седи, може да му хрумват неща. Докато не ми се случи и на мен. 

Седим и си пием бира с Алекс един ден и на мен ми хрумва: “Защо ли пък да не направим астродрама на Представянето?” Естествено множественото число е използвано по подвеждащ начин, тъй като той трябваше да я направи. Аз не мога. Аз съм тази с внезапните хрумвания. А то взе, че се получи интересно. Сложих аз една заблудена Яна в центъра на Тигана, избрах си Сатурн, Уран, Нептун и Плутон да й опяват (кой каквото си знае) и да обикалят около нея.

drama1   drama2

Избрах си една Венера да я подкокоросва, избрах си и трима мъже – герои, да се появяват и… да изчезват (ама баш като по книгата).

венера

И една Луна, която се появи чак на края да прегърне съсипаната Яна, но както ми казаха от “иззад кулисите”, тя напирала през цялото време да иде в тигана, да си я хване за ръка и да я изнесе от този проклет тиган. Това е то Луна в Овен! Мирна не седи.

луна

И ето че докато пиехме бира преди няколко вечери с Алекс, отново ми хрумна нещо: “Защо пък да не си направим астродрама в София?”
На 21 март, събота. От 10:00 до 17:00.
Ако някой има желание да присъства (няма да разиграваме такива тиганни драми, а знака Овен и планетата Марс) – нека ми пише на avtorka@gmail.com.  За да изпратя подробности.

Ех, много ми се забавлява! Мисля, че вместо синдром на пролетна умора имам синдром на пролетна лудорийност.

Барби пък била Риби

И освен това става на цели 50 години. Не й личат, нали? „Родена” е на 9-ти март, 1959 година и… направо ми се прииска да въведа веднага данните в астрологичната си програма и да й направя хороскоп. Защото Барби е икона, модел, вдъхновение за поколения момиченца (за момченцата нямаме данни какво им е отношението), тя е кралицата на превъплъщенията: принцеса, авиатор, ангел, президент, парижанка, испанка, рокаджийка, ще я видите като Алиса (в страната на чудесата), Дороти (от „Вълшебникът от Оз”), редом до Снуупи (Snoopy), като Мерилин Монро, а дори като Арвен (от „Властелинът на пръстените”, под ръка с Кен, който се прави на Арагарон)… Барби е… Всичко. Тя е каквото си поиска, от която си поиска епоха, от истински или измислен свят. За нея няма граници. И тук е мястото да изтъкна, че астрологията все пак е вярна, тъй като единствено за Рибите, управлявани от Нептун, думата „граници” не носи никакъв смисъл. Рибите са безгранични – точно като Барби. Рибите могат да се превъплъщават – точно като Барби. И не на последно място, Рибите могат да са безумно секси – точно като Барби. Е, навярно не за цели 50 години, като нея, но…

Какво прави тази кукличка такъм мега маркетингов успех? От самото начало. Не може да е само от зодиакалния знак (не и само на Слънцето… Венера, която отговаря за парите И красотата, се намира в знака на своето падение в картата на Барби – Овен, което ще рече изключително слаб знак)… Дали пък не е защото е направена от поливинилхлорид – материалът, използван за направата на първите кредитни карти American Express… Навярно – да го рекна в стил „Тери Пратчет” – Барби е причината да съществуват кредитните карти. Пластмасови пари, пластмасови жени… Да не би пък заради тях сега да сме в криза?!?

Биографията на Барби е биографията на съвременното Американско общество и прилежащата му култура – и това не съм го казала аз, а авторката на „Барби завинаги”, М. Г. Лорд. Тя отива още по-далеч, наричайки Барби „колективното подсъзнание на Америка”. Права е жената, то и в астрологията знакът Риби е колективното подсъзнание. А щом през 1980 Барби става и чернокожа и само три години след това Ванеса Уилямс става първата чернокожа Мис Америка, то Барби е и… врачка… или магьосница… или поне „жена”, която създава събития.

И все пак – едно нещо не ми дава мира – на какво се дължи този маркетингов успех? Дали пък не е защото водеща фигура в маркетинговия екип, създал кукличката, участва виден психолог като Ърнест Дихтер, който използва Фройдска анализа, за да внесе научност в маркетинга. Там където се намеси Фройд… не може да не става въпрос за секс и табу, нали? Та тези хора – създателите на Барби – са дали уникалния шанс всяко едно дете или възрастен да съблече Барби – до кора (дет’ се вика). Да изучи тези 11.5 инча извивки и да ги опипа качествено. Яко, нали?

Надали е нужно да търсим езотерична причина за успеха. Някакъв скрит смисъл, някакъв убягващ фактор като „късмет”… Бих си заложила астрологичната диплома само и само да разбера дали в цялата конспирация по Барбисъздаването не е участвал и астролог, защото хороскопът й… не би могъл да е случаен.
Новолуние в Риби: поставено е началото на една мечта.
Новолуние в квадратура с Марс: началото е агресивно, налагащо се, войнствено.
Венера в Овен: Барби е ярка и натрапваща се, твърде секси и твърде достъпна.
Венера секстил Марс: мъжете я харесват.
Юпитер (в Стрелец) тригон Меркурий: ще се продава, ама мнооооого ще се продава, ще върви (дет’ се вика).
Нептун (в Скорпион) секстил Сатурн (в Козирог): мечтите стават реалност, а за по-точно – сексуалните мечти стават реалност.
Юпиетр квадрат Плутон: Мегаломания. Много. От всичко. Секс, пари и власт.
И не на последно място: Венера тригон Уран: СВОБОДА!

Ето тук се крие ключът (магията, откровението, причината)! Барби не продава само мечти и фантазии. Барби предоставя най-важната от всички мечти и фантазии – тази за свободата. И Mattel много добре го знаят, осъзнати са, и си го казват – на http://www.mattel.com/our_toys/ot_barb.asp можете да прочетете (на английски е) как Барби е вдъхновила няколко поколения момичета да мечтаят, да откриват и изследват един свят без граници – и всичко това без да излизат от дома си. Да, всяко момиче може да си мечтае да бъде свободна, да бъде каквото си пожелае, може да си го мечтае като се любува на своята Барби, в спокойствието на стаята си. Може да си мечтае без да излиза от дома си. Ала какво се случва, когато момичето излезе от дома си? Ако някои си остават само с мечтите за свобода, други не се задоволяват толкова лесно. През 1963 г. Излиза книгата „Сексът и неомъжената жена!” на Хелън Гърли Браун, редакторката на Космополитън. Тази книга става настолна книга за много поколения жени, а у нас я преведоха съвсем наскоро… И макар написана преди толкова години, съветите й за това как да си намерим мъж, как да се грижим за себе си, са си все още напълно актуални. Като Барби. Тя също си е актуална.

Възможно е в тази кукла да се крие повече магия, отколкото дори предполагаме. Възможно е да е отговорна за многото блондинки, които се разхождат по света, но не можем да я държим отговорна за вицовете за блондинките. Защото Барби не е глупава, тя е умна. Тя е способна да накара милиони да похарчат милиони. И когато мечтата за свобода се превръща в реалност, рекламните лозунги от 1984 г. „Ние момичетата можем да направим всичко” и „Съдбата на света е в ръцете на едно красиво момиче” току виж се оказали реалност.

И само едно нещо ми убягва – има ли въобще произведена Барби-домакиня?… Ако някой знае нека ми каже. И да има – лошо няма. Но е повече от очевидно, че да си домакиня е само една от опциите, достъпни за жените от 21 век, които са започнали да мечтаят… през миналия.

Честит рожден Барби! И благодарим за Свободата! На нас (астролозите) ни остава само да се възхитим на това как принципите на висшите планети могат да се реализират хармонично на земен план: Уран-свободата, Плутон-сексапила и Нептун-мечтите. Аха, а и изводът, който се налага в заключение: РИБИТЕ сме много яки!

А Адам коя зодия е?

Ама вие си мислите, че се шегувам, така ли? Мислите си, че няма значение дали Ева наистина е направена от ребро?  И дали наистина трябва да се срамува от постъпката си с ябълката? Не! Не се шегувам. Това е проблем от изключителна важност, заради който жените (простете ми за феминистичните наклонности през 21 век) са били обвинявани векове наред. Просто ей тъй на, защото са се родили жени. Те тогава за X и Y хромозомите не са чували. Вярвали са, че написаното в библията е истина. Фактологична. Точна. Неоспорима. Може би не им е стигало въображение, за да се досетят, че това вероятно е някакъв вид метафора. Или са им били малко уроците по литература… Но е факт – жените са се срамували от нещо, което е извършила някоя си там Ева.

Пътувах си веднъж – през миналия век ще да е било, защото бях още ученичка в английската гимназия – и до мен в автобуса сяда мила лелка с прибрана коса и бели пухкави ръце. Навежда се към ухото ми и започва с един мил глас да ми обяснява за първородния грях и как Ева е много, ама много виновна. И как аз трябва да започна да чета библията, да се моля и какво ли още не, за да помогна на колективното изкупване на греха, извършен от Първата Жена някога си там в някаква си Райска Градина… Не че й се вързах тогава на лелката. Изслушах я, защото все още бях възпитана, а после си казах „ей, света е пълен с луди!”. И продължих. 

Съзнателно смятах, че между мен и въпросната Ева няма никаква, ама никаква връзка. Но подсъзнателно… аз изкупвах греха й към човечеството. Как? Ами като много други жени. Грижех се за съпрузи, на които не им пукаше как се чувствам, раждах деца, страдах, плаках, обичах, пак страдах, търсех проблема в себе си, поемах отговорност за чужди постъпки… Защото някъде дълбоко в гените ми има бъг, наречен „първороден грях”. Защото така мазохистично се държат само истински виновните за нещо. Тия дето си знаят, че не са виновни просто стават и си търсят нова Райска Градина. А аз - като някаква си неуспяла журналистка – за половин Сатурнов цикъл успях да навъртя два неуспешни брака, че да ми е още по-гадно. Защото това „заслужавам”. Мама си мислеше, че съпрузите ме напускат, защото не мога да готвя или защото не простирам прането по цвят и вид. Или защото не правя секс с тях. Или защото не правя секс какъвто те искат. А аз някъде към края на втория брак вече се поосъзнах и се разбунтувах: ама моята функция е да съм някаква притурка в услуга на мъжете ли? Винаги на разположение. Винаги усмихната. Винаги готова за секс.  Длъжна ли съм да пресъздавам Райската Градина за моят личен Адам, и когато – видите ли – не успея, да се чувствам виновна и да ги оправдавам, че имат основание да ме напуснат – та аз не съм Идеална!

Както обичам да казвам в по-просветлените си моменти: „винаги има сделка, но тя не винаги е изгодна и за двете страни”. И имам подозрения, че на Адам му е изгодно Ева да смята, че е виновна за ябълката и за изгонването. Имам подозрение, че на Адам му е добре да се изкарва невинна жертва на женската хитрост и лукавство.  Затова не е зле да установим той какъв зодиакален знак е, че да ни е по-ясно как да решим многовековната дилема. И на помощ, разбира се, идва още по-многовековната Астрология.

Щом е направен от кал, значи ситуацията е ясна – Адам е земен знак. Така от 12 възможности бързо ги свеждаме до три: Телец, Дева и Козирог. И трите знака се славят като много работливи. А Адам, както знаем, след изгонването се е скапал от работа – от тогава та до ден днешен мъжете са „осъдени” да ходят на работа и да изкарват прехраната. До скоро де. От известно време насам има нова мода – мъжете да си стоят в къщи безработни и недоволни от живота, а жените да правят кариера. Ама това е друга тема. Навярно феминизма най-накрая е успял да промие съзнанието на жените и да отрови атмосферата и те – мъжете – пак имат повод да се изкарват жертви. Ама това е пък една още по-друга тема. Да се върнем на Адам. Първият мъж.

Както споменахме той е там — в Райската Градина, където нищо не се случва. Там цари безвремие. Няма работа за вършене… И все пак бихме могли да кажем, че бог  го е оставил да почине след като е свършил една много, ама много важна работа. Сещате ли се каква? Ами дал е имена на всичко, дето бог го е създал. Нарекъл е тревичките, цветята, дърветата, храстите, животинките , птиците, небето, водата, земята… ВСИЧКО! Това ще да е бил Къртовски, Гигантски Труд, защото светът – ще се съгласите - е изключително разнообразен. Имал право на почивка, имал право на една Ева да му радва окото и душата.

Та там, където има наричане, където има подреждане, класификация, категоризация (по род и вид) – там има Меркурий. А по стечение на обстоятелствата единственият земен знак, управляван от Меркурий е Дева. Следователно, Адам е зодия Дева! И макар този път да не ми се спори – вие все пак имате право на мнение.

Не е нужно да обръщаме внимание на факта, че Водолей е мъжки знак, а Дева – женски. Че Уран, например, се води висша октава на Меркурий (макар и двете планети да се считат за безполови или андрогинни). И че направо сме станали за резил (ний, човечеството), че предците ни са управлявани от планетите на мисленето, интелекта и идеите, а мъжете и жените не можем да се разберем вече колко хиляди години… 

А както обичам да казвам в едни други, просветлени моменти – Райската Градина съществува, само трябва да я населим. Което не е толкова трудно. Ако на двамата им се иска непреодолимо да са сами, да се разхождат голи, да се докосват -  значи имаме всички необходими елементи за реставрация на тази Райска Градина. А тя – тя си е в душата…

Последен въпрос: някой има ли представа кой е дал име на науката ЕВОлюция? Ако не е бил Адам, кой?

Карбовски и той бил Водолей!

Безсънието по време на прехода на Слънце във Водолей може да донесе много… Водолеи. И тази нощ не можах да спя и по неясни за мен причини мислих за много мои роднини и приятели. Все за нещо трябва да мислиш, докато не спиш, инак броенето на овце може да се изроди в нещо друго.

И така по едно време се замислих за сестра ми. Когато беше малка не четеше книги. За разлика от мен. Аз изчетох всичко, което не е трябвало да бъде изчетено от момиче на 15 години. А тя до 25 години беше прелистила „Под игото” и някой друг задължителен роман. Темите по литература й ги пишех аз. Така й се наложи да отиде на олимпиада по литература – лично! Голям страх бра, а аз бях доволна. Но пък взе, че се справи гяволицата и така разбули заблудата, че не я бива в литературата. Всъщност ако питате мен на сестра ми не й трябва да чете, ама въобще – тя е руса, със сини очи, голям бюст… Не знам от какъв зор е решила да става счетоводител. Може би защото е била сигурна, че две пишещи жени под един покрив биха били голямо бедствие. Поне едната е трябвало да смята!

Сестра ми ми се възхищава. На интелекта ли, на таланта ли… Тя си знае. От време на време ме пита  „от къде ги вадиш тия думи” или „кога успяваш да напишеш всичко това”. И на двата въпроса отговарям с „не знам”. Глупав отговор, но тя продължава да ми се възхищава. Това е едно страхотно усещане… Обаче, оказа се, че тя не се възхищава само на мен… А и на Карбовски. Беше ми черен деня, когато го открих този факт, таз тъжна истина. Редовно гледа „Отечествен фронт”. Ама ако знаете пък с какви блеснали очи го гледа… Ревнувам, спонтанно, но си ревнувам. И не мога да я разбера – какво толкова му харесва на този Карбовски?

Позагледах го веднъж, с половин око – ами той прилича на богче Панче! Все едно от учебник по митология излязъл. Брадичката, очите, зъбите… Превълплъщение почти едно към едно. Но Пан-четата са кротички…

И станах аз, запалих си компютъра и подфищих нета да търси кога е роден Карбовски. Всичко това посред нощ и в резултат на ревност.

Не намерих дата на раждане, намерих едно интервю. На http://karieri.rozali.com/interview/p7149.html
И от него дважди се подфищих., защото…въпрос:
Жени или мъже предпочиташ за колеги?
Мартин Карбовски: Работя с жени, защото са по-евтини. Съжалявам за това. Мъжете трябва да правят пари, за да се харесват на жените. А жените виждат в нашата професия лъскав и лесен начин да станат значими. Затова парите им се малко – плаща им се със суета. По принцип, заплатите ни не са големи и се управляват трудно – затова работим и на много места. Професията е феминизирана и, честно казано, повечето жени в нея са там, за да осъществят плана си за първи неуспешен брак. Иначе бих работил с мъже, но жените са единственото, което, на този етап, мога да си позволя. И са ми достатъчни.

Такова отношение към колежките-журналистки, а?! Да ги експлоатира и да ги праща в глухата наречена „първи неуспешен брак”. Какво би си помислил за мен тогава – аз все пак по образование съм журналист и имам не един, цели два неуспешни брака, които по някаква случайност не съм намерила с микрофон в ръка… Този Карбовски е направо мой антипод, ако питате мен – аз гледам и към „лошите” да се отнасям уважително, а той към „добрите” женици – журналистки да похдожда с такова неуважение. Но пък ако ми е антипод не може да е Риба, да му се не види…Ама пък е циничен. Рибите са най-големите циници. И аз съм се опитвала, но ми правят забележка – не ми отивало. Веднъж си бях написала в скайпа два реда от песен на Гогол Бордело: Think locally, fuck globally! Е не можело така – принудиха ме да го махна и да се върна на пиедестала. След това пробвах с откъс от друга песен, дори не си спомням на кой – don’t fuck her, marry me! И пак ме върнаха на пиедестала. Аз не съм била Такава. А каква съм да му се не види… Карбовски може, а аз не, така ли?

Няколко минути по-късно. Второ интервю и… въпрос:

Как ти се струва журналистическата професия в България и хората, които я упражняват?
Мартин Карбовски:
Хората от професията са като тебе (смее се), те не са хора от професията, те са момичета, които искат да им се плаща малко, да им се плаща с някаква съмнителна слава, защото живеем на село. Знаеш ли за какво служи журналистиката при журналистките? Търсят неуспешен брак с някой доста неприятен човек от властта… Факт е, че журналистките не ходят в командировки да правят човешки истории като нашите филми, те все се бутат в парламента, все при президента, все някакво такова. Във властта има много секс, журналистките чукат властта, като я обикалят, като я подушват, като кучета са, разбираш ли?

Край! Ето заради такива като Карбовски ми се иска да съм феминистка. Или неофеминистка.  За да се разгранича. Защото феминизма не съществува ей така за собствено удоволствие, феминизма съществува като реакция на остарели патриархални конструкти. Които, както се оказва, дори „нестандартни журналисти” носят най-стандартно. Та въобще не я разбирам сестра ми, наистина! Как може да харесва мен и да харесва и него!?! Тя ум има ли?!?

Тамън да се ядосам и намерих датата на раждане. 4 февруари 1970. Отдъхвам си. Не е Риба. Водолей е! Отивам да броя овце. По-добре овце, отколкото още интервюта. Макар че прозата му е хубава. И аз бих го попитала – както сестра ми мен – от къде ги вадиш тия думи? За прозата? Тя някаква друга реалност ли е? Светът не е ли по-хубав, когато не е залят с цинизми. Нека не е розов, ама защо да е цвят лайнян? Дааа, по-добре овци. Бели – черни. Бели – черни. И ще й кажа утре на сестра ми – да избира! Или аз или Карбовски!




us drugstore levitra mens health male enhancement female enhancement weight loss sleeping aid patches new stop smoking dental whitening pain relief muscle relaxant healthy bones general health anti acidity anti allergic asthma anti depressant anti anxiety anti fungus anti herpes antibiotics online women health online buy viagra online viagra+cialis penis growth pills phentrimine tramadol female viagra soma carisoprodol ultram acomplia cheap xeloda online zyban buy elavil penis growth patch choodia weight loss patch penis growth pills online buy penis growth oil buy tramaden online stop smoking patch order proscar online discount cialis soft tabs cheap viagra soft tabs purchase penis extender kamagra viagra jelly cialis jelly proscar avodart himcolin cheapest confido cardura/a> lioresal online buy ultracet/a> buy tramaden online order naprosyn order ismo online discount imdur cheap monoket purchase feldene pletal generic nimotop relafen acomplia pill zimulti price rimonabant acompliex hoodia lexapro online buy celexa buy loxitane online order zyprexa order ashwagandha online discount risperdal cheap zyban purchase prozac paxil prescription zoloft elavil zovirax pill