Archive for the 'Стръв и куки' Category

Наръчник за Лична Промяна: част ІI

Първи напътствия
Към Наръчник за Лична Промяна: част І

Вярата ми в доброто (във всеки човек) никак не правеше хората по-добри. Отне ми няколко ценни години да осъзная, че от такава вяра полза няма. Да не говорим пък за друга силно надцеянава абстракция – надеждата. Надеждата е причинила повече вреда, отколкото полза на човечеството. Нека не забравяме, че тя се е пръкнала от кутията на лукавата Пандора наред с куп други ужасии. Надеждата другият да се промени, да му дойде акъла в главата, да спре да пие и т.н. държи по-здраво от окови. Надеждата, че нещата ще се подредят от само себе си, стига малко да проявим търпение и да почакаме. Надеждата, че ще спасим брака си, ако се преместим в ново жилище. Надеждата твърде често има горчив вкус на страдание. Ама то пък на кой ли му трябва да е щастлив?! *

* съдържанието на статията е съкратено – част от WIP (work in progress)

Наръчник за Лична Промяна: част І

Въведение

Не вярвайте на никой, който ви каже, че промяната е нещо добро и положително. Според мен въобще не ви трябва да се променяте! Самата аз имам необходимост да напиша този наръчник не защото вярвам в ползите от промяната, а защото съм го правила толкова често през последните години, че ако не споделя своя опит с вас… току виж отишъл зян (напоследък имам проблем с паметта и прогресивно оглупявам по причини несвързани с възрастта).

Първо, когато някой ви заговори за промяна, бъдете сигурни, че следващата му реплика ще съдържа думи като „разрешаване на проблеми”, „криза”, „трябва да направиш нещо”, „отговорност” и т.н. Съветвам ви да проявявате крайна подозрителност към всички, които използват тези думи. Току виж всичко това ви тласне в гибелна посока – например да започнете да си въобразявате, че между вътрешния ви свят и външните ви проблеми ДЕЙСТВИТЕЛНО съществува връзка. Или пък че нещо във вас не е наред и това е причината да сте нещастни и недоволни. Още по-лошо би било да повярвате, че промяната е възможно и се втурнете да правите разни неща (повечето от които ще струват пари, но няма да доведат до никакъв съществен резултат). От която и страна да го погледнете – промяната не е добра идея.

Второ, промяната създава изключително големи проблеми с прогнозирането и планирането на бъдещето. Как бихте могли да сравните едно известно, улегнало, утъпкано бъдеще (същото като миналото) с едно неизвестно, непонятно и мъгляво бъдеще. Например, ако от вътре ви напира да вземете най-накрая да се разведете, какво ще правите по Коледа, а? Ако не се разведете – знаете сценария, навярно знаете дори нещата, за които ще скарате с половинката. Всичко е просто и предсказуемо. А ако вземете да се разведете, какво? Ще останете сами като кукувица под коледното дръвче? Ще посрещате Коледа с приятели, които може въобще да не се сетят да ви поканят? Абсурд…

Неизвестните са подтискащо много и ако се замислите по-дълбоко и за по-дълго време, нервния срив ви е в кърпа вързан. Затова не го правете. Освен това, промяната е НЕВЪЗМОЖНА. (И под секрет – вие тъй или инак сте Обречени на поблемите си. Дори звездите на небето да се променят, тези от рождената ви карта никога няма да го направят.) Има толкова много фактори, които ви пречат. Трябва ви работа, а точно в момента няма такава. Трябват ви пари, а точно в момента няма да ви вдигнат заплатата. Трябва ви по-стройна фигура, а точно в момента нямате време и енергия за фитнес. Разбирам ви! Наистина, ако не се налага, не си правете този труд. И без друго ще бъде ад.

Обаче, ако промяната е наложителна, тъй като не вие, а някой друг най-нагло и нахално е решил да променя статуквото!?. И сега всичко се е объркало. Светът се срутва. Все едно Уран и Сатурн са в опозиция. Или Сатурн и Нептун. Или Сатурн и Плутон. Все тая кой! Важното е, че има конспирация, чиято цел е да ви смачка, да ви докаже, че не струвате и пукната пара, че сте глупави, некадърни, грозни, дебели, бездарни, провалени…

Какво ви остава тогава? Та вие вече сте нищо! Всички са ви изоставили. Светът ви не е същия. И единствено промяната ви намига зад ъгълчето. Егати безизходицата! Ако ви стиска вземете решение да се промените. Ама отговорността си е ваша. Аз съм само документатора на наръчника. Упс… използвах думата „отговорност”. Е сега вече май загубих кредибилност. Или кредибилитет. Или каквото и да е това там – случайно придобитото доверие. То няма и какво да крия вече – аз винаги съм се променля по принуда.

Цикъл на зациклянето

Или защо се отказах от дейността „практикуващ астролог”

Нещо не е наред. Или е света или съм аз. Имам подозрения, че не може да е Света. Все пак в него си действат разни закони. Все пак Светът се подчинява на разни цикли: икономически цикли, водни цикли, стероидни цикли, ретроградни цикли… В света нещата са си подредени – има върхове, има спадове, има въртене, предсказуемост, а хората… Ами те (имат свободна воля, и си я ползват, за да) зациклят когато си поискат, както си поискат и за колкото време си поискат. Понякога и за цял живот. Могат да обиколят де що намерят врачки, гледачки и астролози в търсене на ОНЗИ месия, който ще им каже ОНОВА, което копнеят да чуят. Разбира се, това занимание е времеемко, но пък времето не е нищо за търсещите души. И, разбира се, не казвам това с цел иронизиране или принизяване на съпругите, жертви на домашно насилие, които много искат да чуят, че съпругът… той… ще се осъзнае, ще се промени, ще спре да пие и да ги бие, или пък ще умре. Нито пък на угрижените майки, които са притиснати от тежестта на погрешния избор на своите любими синове и хващат мазоли от обикаляне в търсене на някой, който да изрече спасителната фраза „А, той ли? Той ще я изостави, ще се влюби в друга жена и ще се разведе. Жилището ще остане за него.”

Трябва да призная, че горе-долу по времето, когато моите лични проблеми се сгъстиха до точката на потенциален взрив, концентрацията на клиенти, които идваха на астрологична консултация с надежда „звездите да се преместят” и проблемите им да се разрешат от самосебе си, драстично нарасна. Както и фрустрацията ми. Не, аз не мога да преместя звездите. Та нали ако можех първо за себе си бих ги преместила. Не, не мога да ви обещая, че нещата ще се оправят от самосебе си. Не, не мога да разбера защо си харчите парите за втора консултация, след като пак ще ми се наложи да кажа същите неща. ПРОМЕНЕТЕ СЕ! СТЕГНЕТЕ СЕ!

Оказа се, че на никой не му е ясно точно как да се промени. Хората с бегли астрологични познания, придобити от безразборно четене или чрез астролог, използващ твърде много астрологичен жаргон в консултациите си, искаха да знаят как да се опазят от Уран, от Плутон, от Сатурн… Колко ли по-добре са си живели преди да знаят, че тези тримата въобще могат да причиняват нещо… Не ми се иска да задълбавам във философски подробности (не и точно днес) но това с причиняването… са пълни глупости. Не са планетите, ние сме си! Ама идете го обяснете на паникьосаната клиентка отсреща, която е твърдо убедена, че скоро „ще се мре”.

Не издържах. Не знам как другите астролози издържат. Но аз не успях. Заля ме тоталното безсмислие на трупаните с години знания, на усилията ми, на ненужните купища съвети, на безизходицата и… грандиозното колективно зацикляне… Реших, че това трябва да спре. Първо ще спра аз, защото (нали се сещате) Света няма да иска да го направи заради мен. Речено – сторено. Аз спрях, ама проблемите не спряха. Явно и те бяха позациклили… Седя, чакам – те си циклят. Ходя насам–натам – те си циклят. Танцувам си – те си циклят. Пробвам разни терапии – те си циклят. Ей така възникна – от циклене – необходимостта ми да ида на астролог!

И отидох. Ама на индийски. Защото ми трябваше Нещо Ново. Аз нашата астрология си я знам, и тя не можеше да ми предложи никакво скоростно „преместване”. А не ми се чакаше чак толкова много.

Пристигам аз в Рейки центъра, където приема известния индийски астролог и лечител и заварвам една камара духовни хора да хапват торта. Обичам торти. Спечелиха доверието ми от раз.

Индиецът ме прие в една стаичка и ми връчи три наниза с метални зарчета. Показа ми как да ги разбъркам между дланите си и да ги хвърля. После си взе тефтерче и започна да си пише точките от зарчетата. После ме попита за датата ми на раждане. Най-накрая и нещо астрологично! После пък до датата на раждане взе да пише още точки… Оглеждам се аз. Наоколо няма лаптоп (евентуално с астрологична програма), няма ефемериди… Брей, чудя се, какъв ли ще да е този астролог.

Най-накрая след като спря да пише, ме попита кои са трите ми най-важни въпроса. Зададох ги. И той пак пописа точки, посмята, и ми каза това е възможно еди кога си, това е възможно еди кога си, а това ще стане еди кога си. Добър ден от седмицата ти е еди кой си, цветове, които ти носят късмет еди кои си, цветове, които трябва да избягваш други някакви си. Имала съм нужда от емоционално балансиране.

Така е, имам. След нещата, които ми се случиха няма как да няма. Въпреки наличната утеха „има и по-лоши неща” липсата на алтернативна на зациклянето сигурност си казваше тежката дума. Оказа се, че за да се балансирам трябва да нося 5-стенна рудракша (едно зрънце) за 30 евро и някакъв амулет за 20 евро. Плюс консултацията 25 евро. Прибавих сумата към сметка „Моя Лична Промяна” (която и без друго беше понабъбнала от разходи). И си тръгнах с няколко дати… След които нещата ще се случат. Тези трите, най важните за мен. Та излиза ли от това, че ако нищо не правя и седя и си цикля като дойдат тези дати ще се е преместило нещо и проблемите ми ще се оправят от самосебе си? И не се ли хабим твърде много ний – западните астролози – в стремежа си да разберем клиента, да психологизираме генезиса на проблемите му, да му посочим верния път, възможностите, изходите, потенциалите… И всичко това в една консултация от 60 минути. Дали пък не бъркаме някъде и вместо да продаваме амулети, ние предлагаме „звездна” мъдрост, от която никой не се нуждае?

Защо ли пък да не напиша един наръчник по промяна, а?

Аз нямам сили

Аз нямам сили да те променя
и да те обясня
Никога не съм вярвал, че мъжът може да промени жената
Лъжци са мъжете
които смятат
че са създали жената
от едно свое ребро
Жената не произлиза от мъжко ребро, никога не е,
той е този, който излиза от утробата й
като риба, която се издига от дълбините на морето
и като потоците, които се отклоняват от реката.
Той е този, който обикаля слънцето в очите й
а си въобразява, че е неподвижен център

Аз нямам сили да те укротя
или да те опитомя
или да променя инстинктите ти.
Това е невъзможна задача
Аз изпробвах своята интелигентност върху теб
а също и своята глупост.
Нищо не проработи с теб, нито наставления
нито изкушения.
Остани примитивна, каквато си.

Аз нямам сили да променя навиците ти
от тридесет години си такава
от триста години
буря затворена в бутилка
тяло устроено да усеща миризмата на мъжа
устроено да го напада
устроено да триумфира над него

Никога не вярвай на това, което мъжът говори за себе си,
че той е този, който пише поезията
и този, който създава децата
Жената е тази, която пише поезията
а мъжът се подписва под стиховете.
Жената е тази, която ражда децата
а мъжът се подписва в болницата,
че той е бащата

Аз нямам сили да променя твоята природа
моите книги не са ти от полза
и моите убеждения не те убеждават
дори бащинските ми съвети не ти носят добро
ти си кралица на анархията, на лудостта, на принадлежността
към никого
Остани такава
Ти си дървото на женствеността, което расте на тъмно
няма нужда от слънце и вода
ти си морска принцеса, която е обичала всички мъже
и не е обичала никого
спала е с всички мъже… и с никого
Ти си Бедуинска жена, вървяла с всички племена
и завърнала се девствена
Остани такава!

Низар Кабани

А колко време трае любовта?

Имаше време, когато много силно ме вълнуваше въпроса „как се срещат хората, как се разпознават”? Дали са си казали сутринта, преди да излязат „Днес е един прекрасен ден и възможно да срещна Него/да срещна Нея/да срещна Любовта”. Дали са предусещали какво ще се случи? Дали са го искали, дали са мечтали за него, дали са вярвали, че е възможно…

Защото – когато опре до вяра – на мен започва да ми се струва твърде нереалистично да срещна някой точно „днес”. Или точно „утре”. Защото знам какво ще правя и къде ще бъда. Защото съм минавала по същите тротоари и улици много пъти и нищо не се е случвало. Защото макар Айнщайн да твърди, че времето е относително, „днес” и „утре” се сливат в една такава предсказуема микстура, че единственото, което ми остава е да сменям роклите и обувките (а проблемите в работата и в къщи сами си се сменят, без подканяне).

Ето, например, докато аз шест месеца си ходя все по едни и същи улици (на работа – в къщи – на работа – в къщи – на пица и бира – и т.н.), синът ми (големия), смени три гаджета. По-скоро те го смениха, ама той бързо успяваше да си намери ново, по-добро от предишното. И как така? За него времето не е ли относително? Явно на по-младите (какво ти млади, той си е направо дете!) и по-необременените им е далеч по-лесно. Да се справят с времето.

И така една нощ ние – о, чудо! – се срещнахме пред вратата на тоалетната. Не с Него, а със сина ми. И всичко се случи толкова едновременно и толкова на тъмно, че си изкарахме акъла и освен „О!” нищо друго не можахме да си кажем там, пред вратата на тоалетната. Каква е вероятността на двама души в един апартамент да им се припишка по едно и също време и то с такава точност по едно и също, че да пипнат едновременно дръжката на вратата и чак тогава да се забележат? Е нищожно малка е вероятността, но щом се случи на нас, значи има си начини хората се срещат. Просто ей така. И пред тоалетната може. Поуспокоих се.

Обаче…

Започна да ме гложди един друг въпрос. А колко време трае любовта? Защото като гледам не изтрайва много при хората… И третото гадже си промени чувствата към сина ми. И независимо от това, че той беше написал в скайпа си „Обичам те повече от всичко на света”, тя явно нито се е трогнала (нито пък й е трябвало някой да я обича)… Моето милото момче много плака… Искаше поне да разбере защо го зарязват, какво да подобри в себе си, защото много се е старал, а явно пак не е угодил… Но не получи обяснения. Само тържествуващи реплики от сорта „Гледайте го колко е тъжен без мен!” А моето сърце се къса-къса. На малки парченца се къса. И започвам да си задавам трудни въпроси… Навярно в опита си да рационализирам факти, които не ми изнасят. Или да стигна до спасителния извод, че някои въпроси нямат отговори. Или имат повече от един верен отговор (но никога всички едновременно) или пък пораждат още повече въпроси. Докато не се откажете. Накрая.

Ако бях Пух – Мече с Малко Ум – щях да отговоря на въпроса „А колко време трае любовта?” така:
- А какво е това Любов?
- …


….
…..
……
…….
Е нека някой му отговори на Пух, де! Защо трябва да съм аз?!?
…….
……
…..
….

Добре де! (Аз ще съм, като няма кой!)
- Виж, Пух, Любов значи да обичаш?
- Като да обичаш мед?
- Точно така.
- Е тогава трае винаги.
- Кое?
- Любовта?
- Защо?
- Защото аз винаги обичам мед.
- А когато меда в гърненцето свърши?
- Пак обичам мед.
- А гърненцата не свършват ли?
- Никога.
- Ето това ме тревожи, Пух, не е възможно да не свършват. В голямата гора нямате супермаркет, от който да си ги купуваш. Освен това и пари нямаш, защото не работиш.
- Не знам, не свършват. Винаги има. Може би някой ги носи. Докато спя.
- И ти не знаеш кой?
- Не. Сигурно е някой… който ме обича. И иска да ме изненадва.
- Е, щом знаеш, че ще има гърненца значи не си изненадан.
- Изненадан съм. Винаги.
- Защо?
- Защото ги откривам.
- Кое?
- Гърненцата. Пълни с мед. И си казвам „Ах ето какво ще хапна за закуска”.

Дали пък Доставчикът и на любовта е неизвестен. И иска да ни изненада. Дали пък Айнщайн не е прав за времето. За това, че часовници, движещи се с различна скорост измерват различно време. С времето мерим, само мерим, но живеем сега. Невъзможно е да измерим сега. То просто е. И други неща има, които или не могат да бъдат измерени или не ги знаем, или няма как да се сетим да си погледнем часовниците. Или – разбира се – са относителни.
Колко време трае едно раждане?
Колко време трае една изповед?
Колко време трае една молитва?
Колко време трае една борба?
За колко време е създадена Мона Лиза?
И за колко време ще умре?
За колко време се пише един стих?
А за колко време се забравя?

- Колко ти е часа? – пита Пух.
- 16:43
- А аз не знам колко е. Защото нямам часовник.
- А защо попита?
- За да разбера дали часовниците ни се движат с различна скорост.
- Ама защо питаш като нямаш часовник?
- Ами защото каквото и да кажеш то ще е сега.
- Вече стана 16:44.
- Пак е сега.
- 16:45.
- Пак е сега. Не разбираш ли?
- Не.
- Отговорът.
- Кой отговор.
- На въпроса.
- Ахаааа!
- Е сега!

Защо пък да не…

“Защо ли да не се омъжа?…” - така си мърморела под носа една Умна Принцеса от една приказка за Снежна Кралица. Някой би се учудил как тъй умна жена, че и принцеса на туй отгоре, ще й хрумне да се омъжва…  На мен пък ми беше учудващо как някой просто както си седи, може да му хрумват неща. Докато не ми се случи и на мен. 

Седим и си пием бира с Алекс един ден и на мен ми хрумва: “Защо ли пък да не направим астродрама на Представянето?” Естествено множественото число е използвано по подвеждащ начин, тъй като той трябваше да я направи. Аз не мога. Аз съм тази с внезапните хрумвания. А то взе, че се получи интересно. Сложих аз една заблудена Яна в центъра на Тигана, избрах си Сатурн, Уран, Нептун и Плутон да й опяват (кой каквото си знае) и да обикалят около нея.

drama1   drama2

Избрах си една Венера да я подкокоросва, избрах си и трима мъже – герои, да се появяват и… да изчезват (ама баш като по книгата).

венера

И една Луна, която се появи чак на края да прегърне съсипаната Яна, но както ми казаха от “иззад кулисите”, тя напирала през цялото време да иде в тигана, да си я хване за ръка и да я изнесе от този проклет тиган. Това е то Луна в Овен! Мирна не седи.

луна

И ето че докато пиехме бира преди няколко вечери с Алекс, отново ми хрумна нещо: “Защо пък да не си направим астродрама в София?”
На 21 март, събота. От 10:00 до 17:00.
Ако някой има желание да присъства (няма да разиграваме такива тиганни драми, а знака Овен и планетата Марс) – нека ми пише на avtorka@gmail.com.  За да изпратя подробности.

Ех, много ми се забавлява! Мисля, че вместо синдром на пролетна умора имам синдром на пролетна лудорийност.

Барби пък била Риби

И освен това става на цели 50 години. Не й личат, нали? „Родена” е на 9-ти март, 1959 година и… направо ми се прииска да въведа веднага данните в астрологичната си програма и да й направя хороскоп. Защото Барби е икона, модел, вдъхновение за поколения момиченца (за момченцата нямаме данни какво им е отношението), тя е кралицата на превъплъщенията: принцеса, авиатор, ангел, президент, парижанка, испанка, рокаджийка, ще я видите като Алиса (в страната на чудесата), Дороти (от „Вълшебникът от Оз”), редом до Снуупи (Snoopy), като Мерилин Монро, а дори като Арвен (от „Властелинът на пръстените”, под ръка с Кен, който се прави на Арагарон)… Барби е… Всичко. Тя е каквото си поиска, от която си поиска епоха, от истински или измислен свят. За нея няма граници. И тук е мястото да изтъкна, че астрологията все пак е вярна, тъй като единствено за Рибите, управлявани от Нептун, думата „граници” не носи никакъв смисъл. Рибите са безгранични – точно като Барби. Рибите могат да се превъплъщават – точно като Барби. И не на последно място, Рибите могат да са безумно секси – точно като Барби. Е, навярно не за цели 50 години, като нея, но…

Какво прави тази кукличка такъм мега маркетингов успех? От самото начало. Не може да е само от зодиакалния знак (не и само на Слънцето… Венера, която отговаря за парите И красотата, се намира в знака на своето падение в картата на Барби – Овен, което ще рече изключително слаб знак)… Дали пък не е защото е направена от поливинилхлорид – материалът, използван за направата на първите кредитни карти American Express… Навярно – да го рекна в стил „Тери Пратчет” – Барби е причината да съществуват кредитните карти. Пластмасови пари, пластмасови жени… Да не би пък заради тях сега да сме в криза?!?

Биографията на Барби е биографията на съвременното Американско общество и прилежащата му култура – и това не съм го казала аз, а авторката на „Барби завинаги”, М. Г. Лорд. Тя отива още по-далеч, наричайки Барби „колективното подсъзнание на Америка”. Права е жената, то и в астрологията знакът Риби е колективното подсъзнание. А щом през 1980 Барби става и чернокожа и само три години след това Ванеса Уилямс става първата чернокожа Мис Америка, то Барби е и… врачка… или магьосница… или поне „жена”, която създава събития.

И все пак – едно нещо не ми дава мира – на какво се дължи този маркетингов успех? Дали пък не е защото водеща фигура в маркетинговия екип, създал кукличката, участва виден психолог като Ърнест Дихтер, който използва Фройдска анализа, за да внесе научност в маркетинга. Там където се намеси Фройд… не може да не става въпрос за секс и табу, нали? Та тези хора – създателите на Барби – са дали уникалния шанс всяко едно дете или възрастен да съблече Барби – до кора (дет’ се вика). Да изучи тези 11.5 инча извивки и да ги опипа качествено. Яко, нали?

Надали е нужно да търсим езотерична причина за успеха. Някакъв скрит смисъл, някакъв убягващ фактор като „късмет”… Бих си заложила астрологичната диплома само и само да разбера дали в цялата конспирация по Барбисъздаването не е участвал и астролог, защото хороскопът й… не би могъл да е случаен.
Новолуние в Риби: поставено е началото на една мечта.
Новолуние в квадратура с Марс: началото е агресивно, налагащо се, войнствено.
Венера в Овен: Барби е ярка и натрапваща се, твърде секси и твърде достъпна.
Венера секстил Марс: мъжете я харесват.
Юпитер (в Стрелец) тригон Меркурий: ще се продава, ама мнооооого ще се продава, ще върви (дет’ се вика).
Нептун (в Скорпион) секстил Сатурн (в Козирог): мечтите стават реалност, а за по-точно – сексуалните мечти стават реалност.
Юпиетр квадрат Плутон: Мегаломания. Много. От всичко. Секс, пари и власт.
И не на последно място: Венера тригон Уран: СВОБОДА!

Ето тук се крие ключът (магията, откровението, причината)! Барби не продава само мечти и фантазии. Барби предоставя най-важната от всички мечти и фантазии – тази за свободата. И Mattel много добре го знаят, осъзнати са, и си го казват – на http://www.mattel.com/our_toys/ot_barb.asp можете да прочетете (на английски е) как Барби е вдъхновила няколко поколения момичета да мечтаят, да откриват и изследват един свят без граници – и всичко това без да излизат от дома си. Да, всяко момиче може да си мечтае да бъде свободна, да бъде каквото си пожелае, може да си го мечтае като се любува на своята Барби, в спокойствието на стаята си. Може да си мечтае без да излиза от дома си. Ала какво се случва, когато момичето излезе от дома си? Ако някои си остават само с мечтите за свобода, други не се задоволяват толкова лесно. През 1963 г. Излиза книгата „Сексът и неомъжената жена!” на Хелън Гърли Браун, редакторката на Космополитън. Тази книга става настолна книга за много поколения жени, а у нас я преведоха съвсем наскоро… И макар написана преди толкова години, съветите й за това как да си намерим мъж, как да се грижим за себе си, са си все още напълно актуални. Като Барби. Тя също си е актуална.

Възможно е в тази кукла да се крие повече магия, отколкото дори предполагаме. Възможно е да е отговорна за многото блондинки, които се разхождат по света, но не можем да я държим отговорна за вицовете за блондинките. Защото Барби не е глупава, тя е умна. Тя е способна да накара милиони да похарчат милиони. И когато мечтата за свобода се превръща в реалност, рекламните лозунги от 1984 г. „Ние момичетата можем да направим всичко” и „Съдбата на света е в ръцете на едно красиво момиче” току виж се оказали реалност.

И само едно нещо ми убягва – има ли въобще произведена Барби-домакиня?… Ако някой знае нека ми каже. И да има – лошо няма. Но е повече от очевидно, че да си домакиня е само една от опциите, достъпни за жените от 21 век, които са започнали да мечтаят… през миналия.

Честит рожден Барби! И благодарим за Свободата! На нас (астролозите) ни остава само да се възхитим на това как принципите на висшите планети могат да се реализират хармонично на земен план: Уран-свободата, Плутон-сексапила и Нептун-мечтите. Аха, а и изводът, който се налага в заключение: РИБИТЕ сме много яки!