Дали ни очаква нещо положително, когато Меркурий прескочи опозицията с Нептун и влезе в Дева? Определено да, но не и трайно. Самата опозиция Нептун-Меркурий говори за масова заблуда и действия основани най-вече на манипулации, лъжи и изопачена информация. Онези, които най-много допринасят за ситуацията са всъщност медиите-разпространителки на финансови новини. Не търсете логика, защото такава няма. Не търсете и Онзи, който Дирижира Парада – първо, добре се е скрил и второ, най-вероятно не е сам. Един вид искам да кажа, че поради простия факт, че световните икономики са взаимосвързани, никой не може да предвиди или проследи причинно-следствените връзки. Но ако някоя заблудена Темида се съгласи да измери на везните си едно икономическо решение и една новина, която го отразява, новината ще наклони решително везните в своя полза (при това, забележете, няма изискване новината да отразява реалността вярно). Също така смятам, че точно разбиращите от икономика ще се фрустрират най-много от разиграващата се драма.

Първите положителни аспекти на Меркурий в знака Дева са тригони към Юпитер и Плутон. Те се случват на 12-ти Септември – ако и тогава не просветне, ще се наложи отново да гледам картата и да се чудя вярна ли е астрологията или не и може ли да се използва за финансови прогнози.

Това, което липсва от тази така наречена прогноза са две неща – едно силно положително и едно силно отрицателно:

Отрицателното: Някой (аз) пропуска факта, че юпитер и сатурн са във фаза между опозиция и дясна квадратура в техния общ цикъл, започнал със съвпад преди 11 години. Отбележете си, че това става в същия знак, в който Юпитер се намира в момента – Телец. Забележете и, че при “раждането” на този цикъл е заложена дестабилицазия от една квадратура с Уран… Уран участваше и в опозицията между Юпитер и Сатурн – в съвпад с Юпитер – през 2010 година. Точно тогава се е получило странно изкривяване – раздуване и пресилен оптимизъм, чиито последствия “берем” в момента. Затова не мисля, че е реалистично да очакваме цветя и рози в следващите  поне 5 години (до квадратурата между Юпитер и Сатурн от знаците Лъв-Скорпион и Дева-Стрелец. А като свърши петрола съвсем не знам какво ще правим…

Положителното: Юпитер и Плутон са в тригон помежду си, в земни знаци. Навярно сред управляващите и финансистите все още има здравомислещи и здраво стъпили на земята индивиди, които въпреки хаоса са способни да взимат правилни решения. Само не търсете информация за това в медиите, ще останете разочаровани, защото такава няма да има. Като завършила специалност журналистика смея да твърдя, че да пишеш за финансова криза и страхове от бъдещ глобален крах на икономиката е далеч по-яко и ще привлече много по-голяма аудитория, отколкото да отразяваш реални събития, в които няма нищо вълнуващо. С други думи, максимата на журналиста “смъртта на един е трагедия, смъртта на хиляда – статистика” важи. Винаги.

Струва ми се, че ние жените знаем твърде малко за това как да избираме партньора си. Казано малко по-грубо – как да се влюбим в правилния човек, който притежава истински лични достойнства, вместо да оставаме години наред в мазохистичната схватка на нечии чужди проблеми и комплекси. Аз нямам отговорите, но намерих някои, които (ако не друго) могат да дадат малко храна на ума и сърцето. Това са съветите на Клариса Пинкола Естес към нейните три дъщери, които тя споделя в аудио книгата си „Как да обичаш жена”.

Г-жа Естес е изключителна жена, резервоар от мъдрост събрана чрез житейски опит. Според нея връзките имат 12 необходими съставки, които могат да осигурят дълготрайност и пълноценност. Напълно наясно съм, че да говорим за “връзка за цял живот” вече не е модерно, но дълбоко в сърцата си много жени носят този идеал – независимо дали си признават или не. Г-жа Естес, която не се притеснява от това да бъде старомодна, има предвид точно такъв тип връзки за цял живот. (Текстът не е буквален превод, а по-скоро преразказ на записа.)

1. Когато избираш партньор, направи го все едно си сляпа. Затвори очи и се опитай да видиш в себе си – какво чувство ти носи този човек, има ли в него доброта, лоялност , отдаденост? Способност да е загрижен за теб? Способност да се грижи сам за себе си като независимо човешко същество? Въпреки че нашата култура отдава много по-голямо значение на това, което виждаме с очите си, за една връзка е много по-важно да видим обекта на своята любов със затворени очи. Вътре в себе си. А аз бих добавила – и да сме честни спрямо това, което виждаме с вътрешното си зрение.
2. Ако има едно единствено нещо, което да различава партньора за цял живот от мимолетната връзка, то това е неговата способност да се учи. Тези, които нямат способността да се учат от опита си, да виждат света по нов начин и от различна гледна точка, които не проявяват любопитство към това какво движи света и хората – тези хора най-често са нетолерантни и затворени. Те казват: „Не, нещата не трябва да бъдат така, а инак, точно както аз смятам”. За дълготрайна връзка е по-добре да имаш до себе си човек, който е способен да се отвори. Да, може би след това да се затвори и да се отвори отново. Но някой, който има способността да се учи и да расте.
3. Избери някой, който има желание да бъде като теб – едновременно силен и крехък. Това е едно от качествата, които почти всяка жена притежава – да бъде понякога силна, способна да се хвърли в битка за своите каузи, а в други моменти – готова да се разпадне на парчета заради нещо видимо дребно и незначително.Силата, която жената притежава, и която връзката трябва да притежава, е тази на дървото – дори ветровете да го огъват и бият, то е достатъчно гъвкаво, за да устои на порива им. Ще се огъва напред и назад, но няма да се пречупи. Сила и гъвкавост, еластичност, чувствителност – способност да бъдеш буден и осъзнат за това, което се случва около теб. Някои хора може да има нужда от помощ да се научат да го правят. Дълбоко в себе си много хора са вече пробудени за чувствата си, но не знаят как да ги изразят. Точно по тази причина способността да се учим е толкова важна. Другият човек може да притежава огромен потенциал, но ако не се научи да го развива, то значи няма нищо.
4. Избери някой, който когато го нараниш чувства болка и е готов да я покаже. И обратното – избери някой, който ако те нарани, ще изпита болка и съжаление. Има много начини, по които ние хората изразяваме болката си. Някои в тишина и мълчание, други с бурен драматизъм – всичко това може да бъде дразнещо за партньора. И все пак той може да разбере, че това е едно изражение на болката, която е причинил. Ако партньорът ти реагира в рамките на някакво разумно време – да кажем 24 часа – и покаже желание и воля да стигне до теб, да премине през формата, която си дала на болката си – тогава всичко може да бъде поправено. Това, което е притеснително е ако партньорът ти те нарани, постъпи грубо или нечестно, но не покаже никаква реакция на твоята болка. Това означава или че той има сериозен проблем с чувствата (няма способност да влезе във връзка с тях) или че вече се е отказал от теб и никога няма да си позволи да се държи човешки в твоето присъствие. Много от нас минават през поредица от връзки преди да намерят човека, с който да споделят остатъка от живота си. Случва се така, че в някакъв момент – наранени и болезнени от разрушени и провалили се връзки – ние губим представа какво означава да имаш нормална, здравословна и пълноценна връзка. Вероятността да се влюбиш в някой, който е бил наранен в любовта, е много голяма. Изключително важно е този човек да притежава способността да показва своята болка, да вижда твоята и да проявява чувства към теб. Връзките между мъжете и жените никога не са гладки и безметежни – от време на време се появяват търкания, разногласи, външни обстоятелства, от време на време се нараняваме един друг и това не може да се избегне напълно, НО нараняването трябва да е различно. Ако някой те наранява по един и същи начин или за едно и също нещо – значи той не се учи и ще продължи да го прави. Има хора, които са натрупали толкова много гняв срещу миналите си партньори и любими, че развиват не само способност, а и желание да нараняват новите си партньори. А би трябвало да са способни да спрат, когато видят болката на лицето на другия. Човекът, който не спира пред твоята болка не е човекът, с който е възможна дълготрайна и пълнокръвна връзка.

следва продължение

При това този термин е изкован не от родните братя българи, а от чуждоземни експерти. На нас ни е достатъчно да ковем неопатриархата докато е още жежък… Той не е свързан с балканската ни култура, ни най-малко. Той е продукт на новото време, на пост-социалистическите процеси, на твърде предвидимото българско Его.  Преди десетина години, преди да излезем на разходка, големият ми син ми сподели шепнешком: „мамо, сега като срещнем 10 жени на улицата, 7 от тях ще са пребити от мъжа си”. Възможно е тази цифра да се е покачила – да не са седем, а 9 например. Тъй като неопатриархалният мъж е як, атлетичен, с големи, но необосновани доходи и слуша дива чалга. А жените – исторически погледнато – са супер лесни за пребиване. Дори от мъжкари с по-скромни показатели.

В една TED лекция писателката Исабел Алиенде обяснява как и най-потиснатия мъж на света има под ръка жена или дете, на които да излее гнева и фрустрацията си. (Лекцията може да се гледа и със субтитри на български, струва си!) То това с боя си е старо като света. Единственото ми притеснение в случая е остава ли то част от имиджа на неопатриарха и ако да – по какво той се различава от класическото издание патриарх (освен по това, че дискриминира жените по цвят на косата и по наличие на синтетични вещества във вторичните полови органи).

• Дали да не се върна към астрологията?
• Дали пък астрологията не умира (има такива симптоми)?
• Дали пък облаците не са по-интересни?

Ето това, например, е облак от думи, генериран специално от текстове в Шараните:

Ако искате да си направите ваш собствен, посетете Wordle. Може да пробвате с поема, с разказ, със сайт… После да променяте цветове и форми, ориентация на думите в пространството… Творете на воля. Ето какво се получи от заглавието и съдържанието на Писма от тигана:

Яко, нали! Май ще остана в облаците, поне засега.

Със сигурност ги има и със сигурност са разнообразни. Аз мога да опиша само тези, от които имам преки впечатления (тоест вследствие на самото препъване съм ги видяла от много близо, един нос разстояние). Това са:

Фройд
Езотериката
Спътниците на Марс
Петте Големи

Фройд
Дори да не сте чували за Едиповия комплекс, бъдете сигурни, че притежавате такъв. По рождение. Който се роди е обречен да го придобие – нещо като първият абсолютно гарантиран бонус на живота. Вашият личен Едипов комплекс може да е разрешен (в детството) или неразрешен (до ден днешен). *

* съдържанието на статията е съкратено - част от WIP (work in progress)

Нека сме наясно, че „започването” не е еднократен акт, не е поредната „новогодишна резолюция”. Колкото по-мащабно и планирано е действието – толкова по-ефективни ще сте в постигането на крайната цел. А ако необходимостта от промяна е крайно наложителна, тогава не е нужно просто действие, а атака. Имам предвид да атакувате следните „позиции” на собствената си личност:

- физическата обвивка
- емоционалния фронт
- интелектуалния фронт

Всяко ново начало заслужава нов гардероб. Това е закон. И няма нищо лошо или грешно да започнете отвън-навътре, отколкото обратното. Тъй и тъй понятията в този свят са скачени по двойки и задействането на едното ще включи автоматично и другото. Ако искате да вървите по нови пътища, купете си нови обувки. Ако искате някой да ви съблича, купете си секси бельо, което проси да бъде съблечено. Нека все пак дрехите или обувките носят символичния смисъл на промяната, която търсите. Целта не е да похарчите пари за неща, които не са ви нужни, а да се въоръжите за новия си живот с нещо НОВО, нещо, което не сте носили до сега, цвят, който сте смятали за „прекалено ярък” или „прекалено неподходящ”… Експериментирайте, излезте, разходете се и изчакайте да видите какво ще ви привлече. *

* съдържанието на статията е съкратено - част от WIP (work in progress)

Вярата ми в доброто (във всеки човек) никак не правеше хората по-добри. Отне ми няколко ценни години да осъзная, че от такава вяра полза няма. Да не говорим пък за друга силно надцеянава абстракция – надеждата. Надеждата е причинила повече вреда, отколкото полза на човечеството. Нека не забравяме, че тя се е пръкнала от кутията на лукавата Пандора наред с куп други ужасии. Надеждата другият да се промени, да му дойде акъла в главата, да спре да пие и т.н. държи по-здраво от окови. Надеждата, че нещата ще се подредят от само себе си, стига малко да проявим търпение и да почакаме. Надеждата, че ще спасим брака си, ако се преместим в ново жилище. Надеждата твърде често има горчив вкус на страдание. Ама то пък на кой ли му трябва да е щастлив?! *

* съдържанието на статията е съкратено – част от WIP (work in progress)

Не вярвайте на никой, който ви каже, че промяната е нещо добро и положително. Според мен въобще не ви трябва да се променяте! Самата аз имам необходимост да напиша този наръчник не защото вярвам в ползите от промяната, а защото съм го правила толкова често през последните години, че ако не споделя своя опит с вас… току виж отишъл зян (напоследък имам проблем с паметта и прогресивно оглупявам по причини несвързани с възрастта).

Първо, когато някой ви заговори за промяна, бъдете сигурни, че следващата му реплика ще съдържа думи като „разрешаване на проблеми”, „криза”, „трябва да направиш нещо”, „отговорност” и т.н. Съветвам ви да проявявате крайна подозрителност към всички, които използват тези думи. Току виж всичко това ви тласне в гибелна посока – например да започнете да си въобразявате, че между вътрешния ви свят и външните ви проблеми ДЕЙСТВИТЕЛНО съществува връзка. Или пък че нещо във вас не е наред и това е причината да сте нещастни и недоволни. Още по-лошо би било да повярвате, че промяната е възможно и се втурнете да правите разни неща (повечето от които ще струват пари, но няма да доведат до никакъв съществен резултат). От която и страна да го погледнете – промяната не е добра идея.

Второ, промяната създава изключително големи проблеми с прогнозирането и планирането на бъдещето. Как бихте могли да сравните едно известно, улегнало, утъпкано бъдеще (същото като миналото) с едно неизвестно, непонятно и мъгляво бъдеще. Например, ако от вътре ви напира да вземете най-накрая да се разведете, какво ще правите по Коледа, а? Ако не се разведете – знаете сценария, навярно знаете дори нещата, за които ще скарате с половинката. Всичко е просто и предсказуемо. А ако вземете да се разведете, какво? Ще останете сами като кукувица под коледното дръвче? Ще посрещате Коледа с приятели, които може въобще да не се сетят да ви поканят? Абсурд…

Неизвестните са подтискащо много и ако се замислите по-дълбоко и за по-дълго време, нервния срив ви е в кърпа вързан. Затова не го правете. Освен това, промяната е НЕВЪЗМОЖНА. (И под секрет – вие тъй или инак сте Обречени на поблемите си. Дори звездите на небето да се променят, тези от рождената ви карта никога няма да го направят.) Има толкова много фактори, които ви пречат. Трябва ви работа, а точно в момента няма такава. Трябват ви пари, а точно в момента няма да ви вдигнат заплатата. Трябва ви по-стройна фигура, а точно в момента нямате време и енергия за фитнес. Разбирам ви! Наистина, ако не се налага, не си правете този труд. И без друго ще бъде ад.

Обаче, ако промяната е наложителна, тъй като не вие, а някой друг най-нагло и нахално е решил да променя статуквото!?. И сега всичко се е объркало. Светът се срутва. Все едно Уран и Сатурн са в опозиция. Или Сатурн и Нептун. Или Сатурн и Плутон. Все тая кой! Важното е, че има конспирация, чиято цел е да ви смачка, да ви докаже, че не струвате и пукната пара, че сте глупави, некадърни, грозни, дебели, бездарни, провалени…

Какво ви остава тогава? Та вие вече сте нищо! Всички са ви изоставили. Светът ви не е същия. И единствено промяната ви намига зад ъгълчето. Егати безизходицата! Ако ви стиска вземете решение да се промените. Ама отговорността си е ваша. Аз съм само документатора на наръчника. Упс… използвах думата „отговорност”. Е сега вече май загубих кредибилност. Или кредибилитет. Или каквото и да е това там – случайно придобитото доверие. То няма и какво да крия вече – аз винаги съм се променля по принуда.

Нещо не е наред. Или е света или съм аз. Имам подозрения, че не може да е Света. Все пак в него си действат разни закони. Все пак Светът се подчинява на разни цикли: икономически цикли, водни цикли, стероидни цикли, ретроградни цикли… В света нещата са си подредени – има върхове, има спадове, има въртене, предсказуемост, а хората… Ами те (имат свободна воля, и си я ползват, за да) зациклят когато си поискат, както си поискат и за колкото време си поискат. Понякога и за цял живот. Могат да обиколят де що намерят врачки, гледачки и астролози в търсене на ОНЗИ месия, който ще им каже ОНОВА, което копнеят да чуят. Разбира се, това занимание е времеемко, но пък времето не е нищо за търсещите души. И, разбира се, не казвам това с цел иронизиране или принизяване на съпругите, жертви на домашно насилие, които много искат да чуят, че съпругът… той… ще се осъзнае, ще се промени, ще спре да пие и да ги бие, или пък ще умре. Нито пък на угрижените майки, които са притиснати от тежестта на погрешния избор на своите любими синове и хващат мазоли от обикаляне в търсене на някой, който да изрече спасителната фраза „А, той ли? Той ще я изостави, ще се влюби в друга жена и ще се разведе. Жилището ще остане за него.”

Трябва да призная, че горе-долу по времето, когато моите лични проблеми се сгъстиха до точката на потенциален взрив, концентрацията на клиенти, които идваха на астрологична консултация с надежда „звездите да се преместят” и проблемите им да се разрешат от самосебе си, драстично нарасна. Както и фрустрацията ми. Не, аз не мога да преместя звездите. Та нали ако можех първо за себе си бих ги преместила. Не, не мога да ви обещая, че нещата ще се оправят от самосебе си. Не, не мога да разбера защо си харчите парите за втора консултация, след като пак ще ми се наложи да кажа същите неща. ПРОМЕНЕТЕ СЕ! СТЕГНЕТЕ СЕ!

Оказа се, че на никой не му е ясно точно как да се промени. Хората с бегли астрологични познания, придобити от безразборно четене или чрез астролог, използващ твърде много астрологичен жаргон в консултациите си, искаха да знаят как да се опазят от Уран, от Плутон, от Сатурн… Колко ли по-добре са си живели преди да знаят, че тези тримата въобще могат да причиняват нещо… Не ми се иска да задълбавам във философски подробности (не и точно днес) но това с причиняването… са пълни глупости. Не са планетите, ние сме си! Ама идете го обяснете на паникьосаната клиентка отсреща, която е твърдо убедена, че скоро „ще се мре”.

Не издържах. Не знам как другите астролози издържат. Но аз не успях. Заля ме тоталното безсмислие на трупаните с години знания, на усилията ми, на ненужните купища съвети, на безизходицата и… грандиозното колективно зацикляне… Реших, че това трябва да спре. Първо ще спра аз, защото (нали се сещате) Света няма да иска да го направи заради мен. Речено – сторено. Аз спрях, ама проблемите не спряха. Явно и те бяха позациклили… Седя, чакам – те си циклят. Ходя насам–натам – те си циклят. Танцувам си – те си циклят. Пробвам разни терапии – те си циклят. Ей така възникна – от циклене – необходимостта ми да ида на астролог!

И отидох. Ама на индийски. Защото ми трябваше Нещо Ново. Аз нашата астрология си я знам, и тя не можеше да ми предложи никакво скоростно „преместване”. А не ми се чакаше чак толкова много.

Пристигам аз в Рейки центъра, където приема известния индийски астролог и лечител и заварвам една камара духовни хора да хапват торта. Обичам торти. Спечелиха доверието ми от раз.

Индиецът ме прие в една стаичка и ми връчи три наниза с метални зарчета. Показа ми как да ги разбъркам между дланите си и да ги хвърля. После си взе тефтерче и започна да си пише точките от зарчетата. После ме попита за датата ми на раждане. Най-накрая и нещо астрологично! После пък до датата на раждане взе да пише още точки… Оглеждам се аз. Наоколо няма лаптоп (евентуално с астрологична програма), няма ефемериди… Брей, чудя се, какъв ли ще да е този астролог.

Най-накрая след като спря да пише, ме попита кои са трите ми най-важни въпроса. Зададох ги. И той пак пописа точки, посмята, и ми каза това е възможно еди кога си, това е възможно еди кога си, а това ще стане еди кога си. Добър ден от седмицата ти е еди кой си, цветове, които ти носят късмет еди кои си, цветове, които трябва да избягваш други някакви си. Имала съм нужда от емоционално балансиране.

Така е, имам. След нещата, които ми се случиха няма как да няма. Въпреки наличната утеха „има и по-лоши неща” липсата на алтернативна на зациклянето сигурност си казваше тежката дума. Оказа се, че за да се балансирам трябва да нося 5-стенна рудракша (едно зрънце) за 30 евро и някакъв амулет за 20 евро. Плюс консултацията 25 евро. Прибавих сумата към сметка „Моя Лична Промяна” (която и без друго беше понабъбнала от разходи). И си тръгнах с няколко дати… След които нещата ще се случат. Тези трите, най важните за мен. Та излиза ли от това, че ако нищо не правя и седя и си цикля като дойдат тези дати ще се е преместило нещо и проблемите ми ще се оправят от самосебе си? И не се ли хабим твърде много ний – западните астролози – в стремежа си да разберем клиента, да психологизираме генезиса на проблемите му, да му посочим верния път, възможностите, изходите, потенциалите… И всичко това в една консултация от 60 минути. Дали пък не бъркаме някъде и вместо да продаваме амулети, ние предлагаме „звездна” мъдрост, от която никой не се нуждае?

Защо ли пък да не напиша един наръчник по промяна, а?