Archive for October, 2010

Уроците на Гертруда: Урок 3

Published on October 28, 2010 in Звездни отражения. 1 Comment

Дуалността

Нека започнем от там, че няма как да избягаме от дуалността. Безсмислена загуба на време е да се противопоставяме – така само влизаме в поредната дуалност. Всяко нещо в този подлунен свят съществува едновременно в две крайности, две противоположности, между които се простира разнообразие от възможни проявлениея. Винаги ще има добро и зло, тъмно и светло, топло и студено, приятно и отвратително. Ако лишите човешкото съзнание от тези полярни противоположности, цялата му структура ще се разпадне.

Защо съществува дуалността? За това си има конкретни, ама много конкретни причини, които са описани не само в отвлечени метафизични и астрологични трудове, ами и в учебниците по астрономия. Преди много години хората са смятали, че Земята е центъра на Вселената. Тази идея принадлежала на Аристотел, който твърдял, че Земята е неподвижна, а Слънцето, Луната, планетите и звездите се движат в кръгови орбити около нея. Според дълбоко мистичните убеждения на Аристотел, окръжността била най-висшият израз на съвършенство. Няколко века по-късно Птолемей превърнал тази идея в усъвършенстван и завършен модел: Земята се намира в центъра на осем обграждащи я сфери, върху които са закрепени известните тогава небесни тела – Слънце, Луна, Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн. Това, разбира се, се оказало напълно погрешно, ала изминали още няколко века преди човечеството да си го признае. Така през 1514 година Коперник смутил обществеността с революционна идея – Слънцто е неподвижния център, около който в кръгови орбити се въртят планетите, включително и Земята. Както виждате – приближаваме се до истината, но всичко това става доста бавно. Около век по-късно Галилей, докато наблюдавал нощното небе през току-що изобретения си телескоп, установил нещо много странно: около планетата  Юпитер кръжали някакви малки спътници и луни. Това потвърдило всеобщите подозрения, че Коперник е прав и не всичко дето се върти по небето се върти непременно около Земята. И тогава на сцената се появил Кеплер.

Кеплер е германски математик, астроном и – забележете! – астролог! Това може и да не го напишат в учебниците по астрономия, но в Уикипедия го пише. Причината повечето астрономи от 16 век да са едновременно с това и астролози е следната: по това време все още няма разделение между астрономия и астрология, но съществува разделение между астрономията (подразделение на математиката) и физиката (подразделение на естествената философия). Кеплер човекътформулирал следното твърдение, което по-късно е обявено за първи закон на планетарното движение:  орбитата на всяка една планета от слънчевата система е елипса, в единият център на която се намира Слънцето. Нека отбележа, че самият Кеплер не гледал на това свое твърдение като на закон, а един вид импровизация и теоретизиране. Дълбоко закърмен с Аристотелската идея, че кръгът – това е съвършенство, на Кеплер му се струвало немислимо небето да не е съвършено и орбитите да са елипсовидни, а не кръгли. Независимо дали му се е искало или не, Кеплер бил прав и името му фигурира на челно място в учебниците по астрономия и физика. Какво да се прави – съдба! (Както биха казали астролозите.)

Но да се върнем на дуалността – тя произтича не от друго, а от елиптичната реалност. Не, ние не живеем в идеален свят и е време да спрем да се опитваме да го направим такъв. Когато някой накара планетите да се въртят в идеален кръг, тогава и дуалността ще изчезне. Целият ни свят е проекция на планетарните закони, според които фокусните точки са две – Слънцето и още една – някъде там в пространството. Съзнанието ни функционира на същият този принцип. Ако сме избрали да сме добри (а повечето хора го правят така или инак) нашето съзнание осветява онези неща, които ние смятаме за добри.Съответно – нещата, хората и идеите, които гравитират около представите ни и са в синхрон с тях, също са добри. А онова, което сме откъснали от съзнанието си принадлежи на фиктивния невидим център, който е някъде там, но не е част от нас и нашия свят – да не говорим, че въобще не би трябвало да съществува! В този друг тъмен или празен център всичко е лошо, недобро и бива отречено и заклеймено. И докато дуалността е иманентна на човешкото съзнание и не може да бъде избегната, то перфекционизма и да си настояваме, че всичко трябва да се върти в идеален кръг и всички хора около нас трябва да са идеални – това вече си е форма на наивизъм, която за щастие се лекува.

Ще намерите в мъдрите стари книги слова, които ще ви наведат на мисли, че дуалността е нещо лошо, което трябва да бъде превъзмогнато и помирено, че ако сте достатъчно осъзнати и духовни трябва да можете да застанете над противоположностите. Сигурно са прави. А може и да грешат – след като Аристотел е допуснал грешка за нещо толкова важно като центъра на Вселената, каква ни е гаранцията, че древните книги не съдържат и други грешки.

Необходимо или не, заставането над противоположностите не става с яростни усилия да унищожим едната (лошата) крайност, а да ги виждаме ясно как съществуват и съжителстват в един и същи момент, в една и съща същност навсякъде около нас. Да приемем това тихо и спокойно, без горчивина и без грам страх. Във всеки един от нас съществуват множество полюси и противоположности – единият от които е външен и видим, а другията вътрешен и невидим. Но и двата винаги са там! Така както орбитите на планетите си имат два центъра, само единият от които е видим и слънчев, така и ние имаме два центъра – единият в съзнанието, а другият – в подсъзнанието.

Съществува и още един тип дуалност – тази на мъжкото и женското начало. Но за нея следващия път.

В чест на Венера

Published on October 21, 2010 in Стръв и куки. 3 Comments

Чудя се как да нарека този пост – естествено това се получава, защото фразите често се оформят в съзнанието ми първо на английски – какво да се прави, това е езикът, който използвам през по-голямата част от денонощието. In tribute to Venus. В чест на Венера. Тя сега върви към долен съвпад със Слънцето (29 Октомври, в Скорпион) – и когато това се случи, ще му предаде своите мистични познания за своя свят. Светът на Венера са връзките между хората, не просто любовта – а любовта, която е коронована с обвързаност. Дали короната ще е с диаманти или ще се окаже трънен венец. Как бихме могли да разберем?

Струва ми се, че ние жените знаем твърде малко за това как да избираме партньора си. Казано малко по-грубо – как да се влюбим в правилния човек, който притежава истински лични достойнства, вместо да оставаме години наред в мазохистичната схватка на нечии чужди проблеми и комплекси. Аз нямам отговорите, но намерих някои, които (ако не друго) могат да дадат малко храна на ума и сърцето. Това са съветите на Клариса Пинкола Естес към нейните три дъщери, които тя споделя в аудио книгата си „Как да обичаш жена”.

Г-жа Естес е изключителна жена, резервоар от мъдрост събрана чрез житейски опит. Според нея връзките имат 12 необходими съставки, които могат да осигурят дълготрайност и пълноценност. Напълно наясно съм, че да говорим за “връзка за цял живот” вече не е модерно, но дълбоко в сърцата си много жени носят този идеал – независимо дали си признават или не. Г-жа Естес, която не се притеснява от това да бъде старомодна, има предвид точно такъв тип връзки за цял живот. (Текстът не е буквален превод, а по-скоро преразказ на записа.)

1. Когато избираш партньор, направи го все едно си сляпа. Затвори очи и се опитай да видиш в себе си – какво чувство ти носи този човек, има ли в него доброта, лоялност , отдаденост? Способност да е загрижен за теб? Способност да се грижи сам за себе си като независимо човешко същество? Въпреки че нашата култура отдава много по-голямо значение на това, което виждаме с очите си, за една връзка е много по-важно да видим обекта на своята любов със затворени очи. Вътре в себе си. А аз бих добавила – и да сме честни спрямо това, което виждаме с вътрешното си зрение.
2. Ако има едно единствено нещо, което да различава партньора за цял живот от мимолетната връзка, то това е неговата способност да се учи. Тези, които нямат способността да се учат от опита си, да виждат света по нов начин и от различна гледна точка, които не проявяват любопитство към това какво движи света и хората – тези хора най-често са нетолерантни и затворени. Те казват: „Не, нещата не трябва да бъдат така, а инак, точно както аз смятам”. За дълготрайна връзка е по-добре да имаш до себе си човек, който е способен да се отвори. Да, може би след това да се затвори и да се отвори отново. Но някой, който има способността да се учи и да расте.
3. Избери някой, който има желание да бъде като теб – едновременно силен и крехък. Това е едно от качествата, които почти всяка жена притежава – да бъде понякога силна, способна да се хвърли в битка за своите каузи, а в други моменти – готова да се разпадне на парчета заради нещо видимо дребно и незначително.Силата, която жената притежава, и която връзката трябва да притежава, е тази на дървото – дори ветровете да го огъват и бият, то е достатъчно гъвкаво, за да устои на порива им. Ще се огъва напред и назад, но няма да се пречупи. Сила и гъвкавост, еластичност, чувствителност – способност да бъдеш буден и осъзнат за това, което се случва около теб. Някои хора може да има нужда от помощ да се научат да го правят. Дълбоко в себе си много хора са вече пробудени за чувствата си, но не знаят как да ги изразят. Точно по тази причина способността да се учим е толкова важна. Другият човек може да притежава огромен потенциал, но ако не се научи да го развива, то значи няма нищо.
4. Избери някой, който когато го нараниш чувства болка и е готов да я покаже. И обратното – избери някой, който ако те нарани, ще изпита болка и съжаление. Има много начини, по които ние хората изразяваме болката си. Някои в тишина и мълчание, други с бурен драматизъм – всичко това може да бъде дразнещо за партньора. И все пак той може да разбере, че това е едно изражение на болката, която е причинил. Ако партньорът ти реагира в рамките на някакво разумно време – да кажем 24 часа – и покаже желание и воля да стигне до теб, да премине през формата, която си дала на болката си – тогава всичко може да бъде поправено. Това, което е притеснително е ако партньорът ти те нарани, постъпи грубо или нечестно, но не покаже никаква реакция на твоята болка. Това означава или че той има сериозен проблем с чувствата (няма способност да влезе във връзка с тях) или че вече се е отказал от теб и никога няма да си позволи да се държи човешки в твоето присъствие. Много от нас минават през поредица от връзки преди да намерят човека, с който да споделят остатъка от живота си. Случва се така, че в някакъв момент – наранени и болезнени от разрушени и провалили се връзки – ние губим представа какво означава да имаш нормална, здравословна и пълноценна връзка. Вероятността да се влюбиш в някой, който е бил наранен в любовта, е много голяма. Изключително важно е този човек да притежава способността да показва своята болка, да вижда твоята и да проявява чувства към теб. Връзките между мъжете и жените никога не са гладки и безметежни – от време на време се появяват търкания, разногласи, външни обстоятелства, от време на време се нараняваме един друг и това не може да се избегне напълно, НО нараняването трябва да е различно. Ако някой те наранява по един и същи начин или за едно и също нещо – значи той не се учи и ще продължи да го прави. Има хора, които са натрупали толкова много гняв срещу миналите си партньори и любими, че развиват не само способност, а и желание да нараняват новите си партньори. А би трябвало да са способни да спрат, когато видят болката на лицето на другия. Човекът, който не спира пред твоята болка не е човекът, с който е възможна дълготрайна и пълнокръвна връзка.

следва продължение

Уроците на Гертруда: Урок 2

Published on October 13, 2010 in Звездни отражения. 0 Comments

Как работи астрологията?

Един ден дочух как внуците ми спорят по въпроса какво ще се случи с балона пълен с хелий ако го изпуснат.
- Ще излети висоооко в небето, чак до края му!
- А след това, какво ще стане, като стигне края на небето? Ще се върне ли обратно?
- А не, защото след небето има и космос.

Ние, човешките същества, сме устроени така, че да копнеем за небето и това, което е отвъд него.  Този стремеж е жив във всеки от нас, въпреки че ежедневието ни принуждава да се взираме в компютърни или телевизионни екрани през по-голямата част от будното ни време. Ако нещо ви засърби (мозъка или душата) – погледнете нагоре! Да, това е небето. Небето (нашето) и космосът (онзи големият) са две различни неща.  Ето как се случва това:

За да възникне живот на планетата Земя, са били необходими много специални условия и много специална атмосфера. Тя е специфична само за тази планета и се дължи както на конкретната отдалеченост на Земята от Слънцето, така и на структурата на Земната повъхност, наличието на вода, в която се е родил животът и чрез която той се поддържа, наличието на топлина (в космоса въпреки слънчевите лъчи е студено) и кислород в сферичното пространство между Земята и Луната и т.н. и т.н. Светът на тази наша планета е бил наречен от мъдреците и астролозите на древността Подлунен свят.

Нека отбележа, че науката е едно относително ново явление за човечеството. Рационалното и логичното са били предшествани от друг начин на мислене, който все още е дълбоко вкоренен в психиката ни – много по-дълго време сме пребивавали в света на магичното и митичното, отколкото в света на научното. Неправилно е да отхвърляме митично-магичния мироглед – еволюцията включва и надгражда, не отхвърля. Така както лимбичният мозъчен дял не е отхвърлен от еволюцията в името на нагънатата мозъчна кора и съзнанието ни, така и ние нямаме право да отхвърляме като ненужни онези части от колективното човешкото знание, които са имали нещастието да не се причисляд към науките, когато са им раздавали етикети. Астрологията, алхимията, а вероятно и други окултни дисциплини са представители на този тип магично-митично знание, което остава тотално извън официалните “канали” на съвременния свят. От астролога се иска да обясни какви научни средства използва, за да прави своите предсказания. Единственият мост на астрологията към обективната реалност днес е психологията – защото там поне има претенция, че съществуват научни методи, с които се измерват разни аспекти на вътрешния свят.

Веднага щом прекрачите прага на астрологията, ще попаднете в света на субективното. Ще бъдете изложени на критични погледи и иронични подхвърляния, ще се опитат да ви предизвикват да доказвате, че астрологията работи. Не се поддавайте на провокации! Моят отговор на подобен тип дребнави заяждания е „аз не проповядвам астрологията, аз я използвам”. А я използвам, защото тя просто си работи. Проверила съм го и за мен не е въпрос на вяра. Да, отнело ми е известно време да я изуча и да пресея знанията. Защо някой от скептиците не отдели същото това време, за да я изучи и след това да дойде да поспорим „научно” на територията на астрологията, а не на територията на общото дървено философство?!
Та все пак – като начинаещи астролози – ще ви трябва да знаете лично за себе си защо и как работи астрологията.

1 Причина: Така е устроен светът.  В Битие Глава 1 се казва, че Бог е създал светилата, планетите и звездите, за да осветляват земята и да служат като ЗНАЦИ на човеците.

И стана вечер, и стана утро, ден трети. 
И Бог каза: Да има светлина на небесния простор, за да разделят деня от нощта; нека служат за знаци и за показване времената, дните и годините; 
и да бъдат за светила на небесния простор, за да осветляват земята; и стана така. 
Бог създаде двете големи светила: по-голямото светило, за да владее деня, а по-малкото светило, за да владее нощта; създаде и звездите. 
И Бог ги постави на небесния простор, за да осветляват земята, 
да владеят деня и нощта, и да разделят светлината от тъмнината; и Бог видя, че беше добро. 

В древността астрологията се е смятала за истина и никой не е поставял под съмнение нейната научност, просто защото научността като понятие не е съществувала, но пък човешката раса се е нуждаела (при това отчаяно) от напътствия. И ги е намирала в небето, записвала е, интерпретирала е и е предавала знанията си от поколение на поколение.

2 Причина: Принципът на съответствието на Хермес. „Каквото е горе, така е и долу.” Динамиката на небесните конфигурации и динамиката на човешкия свят са в синхрон и взаимовръзка, тъй като са част от един и същи енергиен модел – Космическия. Планетите НЕ причиняват събития в човешкия живот чрез своето физическо движение. Събитията в човешкия живот и събитията в космоса се случват синхронично, едновременно. Ролята на астрологът е да наблюдава: какво се случва долу на Земята, когато някоя планета се обърне ретроградно в небето - какви събития се случват едновременно? Наблюденията на астролога от древността са били фокусирани върху цялата държава (или кралство, или клан) след това върху управляващия като изразител и представител на общността (частта е подобна на цялото). С течение на времето и с промяната на човешкото съзнание, фокусът също търпи промяна и днес се е спрял върху вътрешния свят на човека. Преди много, много години никой не е забелязал повишената статистика на разбити от любов сърца по време на ретроградна Венера. Това, което с е е набивало на очи тогава, са били войните.

За запознатите с херметизма: наясно съм че в горния параграф съм забъркала няколко от принципите на Хермес. Не съм прочела трудът Corpus Hermeticum, който се приписва на въпросния Хермес Трисмегест, за който пък не е сигурно дали наистина е съществувал. Не се оправдавам, аз навярно никога няма да намеря достатъчно воля да седна да го дочета и то по една единствена причина: още в началото на този извор на древна мъдрост Хермес заявява, че човешките същества се хранят със зло. Аз съм съвременен човек и не обичам етикетите. Ако ме питате за лично мнение, не се чувствам винова и заради Ева, нищо че от време на време цитирам библията. Моят личен съвет би бил: не вярвайте на всичко, което пише в древните мъдри преведени книги. Ако не знаем дали някой е съществувал, как можем да сме сигурни дали преводачите са били грамотни, съвестни и трезви или какво въобще се е опитвал наистина да каже източника!

3 Причина:  Генетичният код на човека съдържа митичното и митологичното, както и способността да разгадаваме символи и знаци, чрез които да откриваме смисъл там, където цари космически хаос. С други думи – имаме нужда от ред и от смисъл. Това е интуитивната функция на човешкото съзнание и ако остане неразвита, то как ще постигнем цялост?

Когато говоря за това, че Венера в небето е станала ретроградна и после погледна своя хороскоп, за да видя какви знаци оставя тя за мен, аз вече не гледам Общата, Космическа Венера,  част от нашата слънчева система. Аз гледам Венера, която е в мен. Проекцията на Венера в моя личен свят. Защото като Човек съм подобна на Космоса и го съдържам в себе си така, както и той ме съдържа. Цялата. След небето има и Космос, не го забравяйте.

Да кажем ли „да” на 10.10.2010?

Published on October 5, 2010 in Звездни отражения. 2 Comments

Дойде време Венера отново да обърне посоката на движението си и да стане ретроградна. Един от най-магичните моменти на небето. Вече писах, че е редно да се страхуваме от ретроградния Марс. А трябва ли да се страхуваме от ретроградната Венера – богинята, която управлява партньорствата, връзките и брака? Даже по новините коментираха, че на 10.10.2010 година сума народ ще се бракосъчетае с твърдата убеденост, че това е една… ужасно подходяща за сключване на брак дата. Дори повторението на единици и нули в датата да изглежда обещаващо и авторитетно, всеки астролог ще ви каже, че да сключите брак на ретроградна Венера е едно твърде неудачно решение. Особено ако тя се намира в знака на своето заточение – Скорпион, което пък означава, че ще й е много трудно да изрази по смислен начин своя положителен принцип

Какъв е стремежът на Венера в Скорпион? Не е любов, нито романтика, нито дори секс. Нейният мотив е власт и контрол  – сексуален, емоционален, финансов. Това е една демонична Венера, готова да обсеби и погълне обекта си на интерес, а след като е изтръгнала от него това, което й е било нужно за момента, хладно и без угризения да го унищожи.

Какво е слабото място на Венера в Скорпион? Мазохизъм. Тази Венера се опиянява от страданието, което сама е предизвикала на другите и на себе си. Опитайте се да я терапирате, да я убедите да се откаже от любимите си оръжия за подчинение на партньора: самоизмъчване, самозакопаване и самобичуване, редувани със сарказъм и брутална емоционална офанзива. Какво ще се случи ли? Тя ще обърне всичко това срещу вас. Единственият вариант да се противопоставите на мазохизма е като я залеете с жизнерадостни планове за прекрасното бъдеще и останете глухи и слепи за нейните невероятни терзания.

Каква е положителната страна на Венера? Способност за трансформация и самоизцеление.

Само не се заблуждавайте, че Венера като женска планета се проявява по гореописания начин само в хороскоп на жени. Нищо подобно – мъжете могат да се въоражат с абсолютно идентичен арсенал за емоционална, сексуална и психична агресия и да нанесат огромни поражения сред редиците на жадните за любов идеалисти и романтици.

На 10.10.2010 година ретроградната Венера в Скорпион ще бъде в съвпад с Марс в Скорпион. Класическата борба за надмощие между мъжкото и женското начало. Към тъй драматичното (и сексапилно) дуо ще се присламчи и Луната (отново слаба и в знака на своето заточение) и с присъствието си там ще породи тежки съмнения за зле овладяна инстинктивност с хистерични проблясъци. Как да ви кажа… змийско е положението горе на 10.10.2010 година.

Макар някои да смятат, че астрологията е отживелица и форма на суеверие, от личен опит и преки наблюдения мога най-отговорно да заявя, че ако започнете връзка на ретроградна Венера, тя ще претърпи неприятен обрат и несполучлив край. Всичко в природата е циклично, а цикълът на ретроградната Венера ни напомня, че преди да се обърнем към друго човешко същество, трябва първом да се обърнем към себе си и да премерим внимателно (Везни) личните си пасиви и активи (Телец) в любовно-сексуално-емоционалната сфера.

Дали браковете сключени на тази интересна дата ще завършат трагично – напоследък статистиката говори вместо нас, хората и това, което преди години е било трагедия, днес е ежедневие за съдиите и адвокатите. Според мен тези бъдещи бракове вече са приключили. Да избереш дата за брака си поради интересна подредба на цифрите също е форма на суеверие и прехвърляне на личната отговорност върху съдбата, която с тия наредени като аптекарски шишета десетки ако не се погрижи за брака ни, тогава кой?! Според мен връзките, които се очаква да се трансформират в брак тази неделя, са болни и небесните конфигурации само отразяват тази патология, без да я причиняват. (Тук говорим за синхроничност, а не за причинно-следствени връзки, които да ни дадат основания да обвиним ретроградната Венера, задето сме сключили несполучлив брак.)

И след като си позволих да направя такава мащабна и повърхностна генерализация, нека изключенията ми се обадят след като преодолеят кризата на третата година. Дотогава аз принципно ще съм на позиция “не”. Ако ме попитат за мнение де… Ама то кой е толкоз луд, че да се консултира с астролог…

Уроците по астрология на Гертруда: Урок 1

Published on October 1, 2010 in Звездни отражения. 1 Comment
Астроложката Гертруда

Астроложката Гертруда

 

Аз съм гост на този блог. Астроложка, която споделя своите знания и възгледи за астрологията и нейните последствия. Защо последствия ли? Защото всяко нещо, което правим или казваме се отразява върху околния свят, поражда нова вибрация и тя продължава да трепти в пространството и времето. Колкото по-силна е вибрацията, толкова по-дълго и интензивно е трептенето. Астрологията е инструмент, който поражда трептения. Това може да са повърхностни такива – на нивото на мисълта и интелекта, а може да са трептения на нивото на душата, на емоциите и чувствата (защото между тях има разлика). В определени случаи, но не много на брой, астрологията може да предизвика трептения на нивото на духа. Но за тези работи не се говори, те трудно се описват с думи. Затова преди да вземете в ръцете си този велик инструмент – астрологията, попитайте себе си „защо ми е?” и „как ще я използвам?”. Ако нямате отговори на този въпрос, поспрете. Ако ли имате, бъдете чисти и честни в намеренията си.
Астрологията не е и никога не е била това, в което са я превърнали вестниците. В днешния хистеричен свят всичко се превръща във валута, в забавление или в сензация. Малко трудно е да превърнеш астрологията във валута, но е лесно може да я изкривиш до гротескната форма на вестникарски оракул. Или до псевдопрогноза за стихийно бедствие в новините на някоя кабеларка. Днешният свят е беден духом и се държи така сякаш в него няма нищо свято, нищо невидимо, нищо над материята. Да водиш духовен живот не означава непременно да медитираш с часове или да изпълняваш сложно йогийски практики. Не означава дори да владееш инструмента астрология.  Да водиш духовен живот означава да виждаш отвъд материята, да намираш святост и ценност в самия живот и оптиностите, които той носи – били те красиви или болезнени. Да водиш духовен живот означава да си готов да пораснеш, да поемеш отговорност за изборите и действията си, да потърсиш упование вътре в себе си и да приемеш дуалността – своята собствена и тази на света около теб, който е твое отражение. Да приемеш несъвършенствата без осъдителност и гняв, с тихото съзерцание на мъдреца. Да водиш духовен живот означава да търсиш смисъл – но не като слепец в тъмното, а с онова зрение, за което говори Екзюпери, както и много други преди него.
Истинските неща се виждат със сърцето, а не с очите.
Да използваш астрологията като инструмент е огромна отговорност. Тя е врата към един междинен свят, където срещате енергиите, които създават времето и пространството. Тази среща се осъществява чрез символа. Нека никой не се заблуждава, че веднъж поел по астрологичната пътека, ще успее да придобие в дълбочина и ширина всички знания – древни и съвременни. Не, това е невъзможно. Човешкият мозък има своите ограничения. Но не те пречат, не липсата на знания или владеене на определен метод, а хомота на тесногръдието, егоцентризма, малодушието и бездуховността. Не ме разбирайте погрешно – всеки може да научи даден принцип или техника, защото нивото на знанието е обективно. Ала ползването на астрологията е като четката и палитрата за художника, или думите от твореца. Ползването на астрологията е изцяло вътрешно и субективно събитие, процес на интерпретация, която върви от енергията през символа към думите (а не обратното). Веднъж овладели символите ще започнете да усещате енергийното устройство на света, предметите и хората около вас. Но ще ви бъде необходимо да се научите да превеждате това усещане, това възприятие на езика на думите и ума.
Разбира се астрологията не е четка или палитра, които да вземеш в ръце и да използваш, за да нарисуваш възприятията и познанията си. Самият човек в своята емоционално-психична-физиологична цялост е инструментът през който астрологията бива влята във видимия материален свят. Ако тръгнете по пътя на астрологията трябва да знаете, че не можете да си позволите да сте само астролог и да ограничите познанията си за света само до тези за астрологичните техники, школи и интерпретации. Трябва да бъдете повече, да ставате повече всеки ден. Да изследвате света и да надниквате във всички кътчета, да се стремите към постигане на разбиране и приемане на действителността. Също така трябва да бъдете много внимателни, защото когато работите с астрологията – за себе си или за друг човек – вие работите с душевно и психично съдържание.
Психологията в своята научна (теоретична) и практична разновидност, не е открила наличието на душата, енергиите и механизмите вложени в нея. Тя само е обновила понятията и ги е поставила в една нова и по-достъпна рамка. В миналото, далечното минало, тези знания са били заложени в астрологията и алхимията. Трудно може да се каже, че астрологията и алхимията са били науки тогава, не. Преди средновековието да наложи своето разцепление, понятието наука е съществувало в един обширен контекст и е обхващала цялото човешко знание и опитност. Сега тези системи от знания са заклеймени като ненаучни и шарлатански. Помнете, че заклеймяването е белег на силна тревожност и страх. Астрологията, която не само че е оцеляла и запазила своето наслество, а се е развивала през вековете, е липсващия духовен елемент в днешния свят. Това е мнението на Гертруда.
Също така помнете, че астрологът вижда в другите това, което е в него. Може би понякога и по-малко, но никога повече. Няма абсолютни истини и абсолютни правила. Важна е вашата собствена и пътят към нея. А ако вървите право пред себе си, няма да отидете много далеч. Това отново е реплика на Екзюпери, не моя. Аз бих добавила само, че ако сте разочаровани от казаното до тук, значи астрологията не е за вас.