Archive for May, 2009

Наръчник за Лична Промяна: част ІІІ

Откъде да започнем

Нека сме наясно, че „започването” не е еднократен акт, не е поредната „новогодишна резолюция”. Колкото по-мащабно и планирано е действието – толкова по-ефективни ще сте в постигането на крайната цел. А ако необходимостта от промяна е крайно наложителна, тогава не е нужно просто действие, а атака. Имам предвид да атакувате следните „позиции” на собствената си личност:

- физическата обвивка
- емоционалния фронт
- интелектуалния фронт

Всяко ново начало заслужава нов гардероб. Това е закон. И няма нищо лошо или грешно да започнете отвън-навътре, отколкото обратното. Тъй и тъй понятията в този свят са скачени по двойки и задействането на едното ще включи автоматично и другото. Ако искате да вървите по нови пътища, купете си нови обувки. Ако искате някой да ви съблича, купете си секси бельо, което проси да бъде съблечено. Нека все пак дрехите или обувките носят символичния смисъл на промяната, която търсите. Целта не е да похарчите пари за неща, които не са ви нужни, а да се въоръжите за новия си живот с нещо НОВО, нещо, което не сте носили до сега, цвят, който сте смятали за „прекалено ярък” или „прекалено неподходящ”… Експериментирайте, излезте, разходете се и изчакайте да видите какво ще ви привлече. *

* съдържанието на статията е съкратено - част от WIP (work in progress)

Наръчник за Лична Промяна: част ІI

Първи напътствия
Към Наръчник за Лична Промяна: част І

Вярата ми в доброто (във всеки човек) никак не правеше хората по-добри. Отне ми няколко ценни години да осъзная, че от такава вяра полза няма. Да не говорим пък за друга силно надцеянава абстракция – надеждата. Надеждата е причинила повече вреда, отколкото полза на човечеството. Нека не забравяме, че тя се е пръкнала от кутията на лукавата Пандора наред с куп други ужасии. Надеждата другият да се промени, да му дойде акъла в главата, да спре да пие и т.н. държи по-здраво от окови. Надеждата, че нещата ще се подредят от само себе си, стига малко да проявим търпение и да почакаме. Надеждата, че ще спасим брака си, ако се преместим в ново жилище. Надеждата твърде често има горчив вкус на страдание. Ама то пък на кой ли му трябва да е щастлив?! *

* съдържанието на статията е съкратено – част от WIP (work in progress)