Шараните

Откъде да започнем

Нека сме наясно, че „започването” не е еднократен акт, не е поредната „новогодишна резолюция”. Колкото по-мащабно и планирано е действието – толкова по-ефективни ще сте в постигането на крайната цел. А ако необходимостта от промяна е крайно наложителна, тогава не е нужно просто действие, а атака. Имам предвид да атакувате следните „позиции” на собствената си личност:

- физическата обвивка
- емоционалния фронт
- интелектуалния фронт

Всяко ново начало заслужава нов гардероб. Това е закон. И няма нищо лошо или грешно да започнете отвън-навътре, отколкото обратното. Тъй и тъй понятията в този свят са скачени по двойки и задействането на едното ще включи автоматично и другото. Ако искате да вървите по нови пътища, купете си нови обувки. Ако искате някой да ви съблича, купете си секси бельо, което проси да бъде съблечено. Нека все пак дрехите или обувките носят символичния смисъл на промяната, която търсите. Целта не е да похарчите пари за неща, които не са ви нужни, а да се въоръжите за новия си живот с нещо НОВО, нещо, което не сте носили до сега, цвят, който сте смятали за „прекалено ярък” или „прекалено неподходящ”… Експериментирайте, излезте, разходете се и изчакайте да видите какво ще ви привлече.
В арсенала на тази промяна влизат прическите, фитнеса, масажите, спорта, танците. Да правите с тялото си нови неща нашепва на онзи вътрешен център (който вероятно спи или е парализиран от страх и ужас), че нещата не са същите. Че се движите, че нещо се е променило (пък ако ще това да са само едни налакирани в ярко червено нокти). И онуй вътре ще реагира на онуй отвън и ще генерира още и още промяна.

Успехът на една промяна зависи в огромна степен от способността ни да си я представим. По-лошото е, че с възрастта (или с опита?…) губим способността да мечтаем, да си представяме. Затова е редно да развихрите малко въображението си. Да смените тоналността (на настроението си). Дайте си сметка каква музика слушате, какви филми гледате, какви книги четете… И ги сменете. Използвайте чуждото творчество не само за консумация, а и като тренировъчна площадка. Крадете образи, представи, възгледи, идеи и ги използвайте за да обличате с тях… своята представа за промяната.

А ако мислите, че ще мине без четене – просто забравете. Каквото и да си купите – наръчник „Какво трябва да направя преди да стана на 40”, неангажиращ трилър, философски трактат или учебник по астрология – нека е различно от това, което сте чели до момента. Нека съдържа в заглавието или резюмето си поне една ключова дума от актуалната ви проблематика. Превърнете се в търсачи – търсачи на отговори, а още по-добре на въпроси. Бъдете сигурни, че докато не промените някои от зациклилите си модели на мислене, представи и убеждения – промяната няма да може да се осъществи. Естествено всичко казано до тук е чиста теория. Лесно е да се каже, трудно е да се изпълни. Затова по-добре да припомня – каквото и да правите, не го правете еднократно. И си дайте време да повтаряте нови и нови неща, докато

- не уцелите десетката
- не достигнете до онова блажено „аха”
- не постигнете квантовия скок
- не преминете точката на пречупване, отвъд които промяната започва да работи сама за себе си.

Но до този момент ще трябва вие да работите за нея. За промяната. Като нископлатени и неоценени черноработници.

На мен самата ми е било най-трудно да променя възгледите си за мъжете. Толкова ясно виждах недостатъците, толкова много “последствия” носех на гърба си,  че просто ми беше невъзможно да намеря нещо положително. А и те сякаш се стараеха да ме снабдят с още и още материал. Поради високите нива на фрустрация ми се налагаше често да говоря за това, за да вентилирам. Инак освен възгледи ми се трупаха и отрицателни емоции. И това доведе, разбира се, до още от същото. Случи се тъй, че наех служител, който олицетворяваше всичко, което ненавиждах в мъжете – слабохаракерна медуза с комплекс за малоценност, комбиниран с фалшива мания за величия, болно его, нисък праг на вербална агресия, манипулативност и (най-отчайващото) некадърност. Дълго време отказвах да го уволня, тъй като смятах, че съм си го заслужила (с това мое отрицание на мъжкото племе). Седяхме със Зуза в парка и аз по средата на една от оплаквателните ми речи изведнъж се сетих, че ако продължавам със сигурност ще получа още от същото, а надали ще мога да понеса и грам повече. Затова спрях по средата на думата и колкото и да ми беше трудно й казах:

- Зузе, не бива тъй. Трябва да сменим плочата. Трябва да започнем да говорим хубави неща за мъжете и само така ще успеем да променим ситуацията ви своя полза и да срещнем свестни и добри мъже.
- Права си, Янче, тъй до никъде няма да я докараме… Егати… Трябва да има и други мъже… Някак не може да няма, нали?
- Ами хайде да си повтаряме сега „мъжете са прекрасни, мъжете са прекрасни, света е пълен с прекрасни мъже - силни, снажни, добри, благородни дори…”.
И започнахме – повтаряхме, повтаряхме, повтаряхме и като приключихме, Зуза се огледа и попита:
- Е къде ги тез мъже? Не ги виждам.
И аз не ги виждах. Криеха се гадините. Опс, пардон… хубавците.
- Сигурно не се разхождат по паркове… – предположи Зуза. Аз се съгласих и си тръгнахме. (И аз всеки случай се оглеждахме наоколо.)