Archive for February, 2009

Писма от тигана: най-накрая Представена на Представяне

Мъже и риби.
Риби и мъже.
Една история такава.
В която рибите изчезват,
а любовта им?
Тя остава.

Invitation

Една история
с тиганен шепот,
запържен лук,
мехурчета,
ретро нептун,
и една опозиция
(категорична)
от сатурн:
„Е с любовта всичко беше до тук!
Не може то…
и сладолед и кино!”
Е щом не може,
нека пийнем вино.
Горчиво-сладко,
и чилийско!
(И какво се римува с това?!)
Сетих се: любочийско,
майтапчийско,
и нептунлийско!
Елате в подходящо Настроение
на Яниното Представление!

27 февруари, петък
18:00 ч.
София Прес Клуб
ул. “Славянска” 29
носете си въдиците, похвалите и въпросите!

главно действащо лице: Яна
автор: Ваня
книгата ще представи: Николай Николов, Учител по литература в 1-ва Английска гимназия
на притеснената авторка ще помага: Александър Стойчев, астродраматист
второстепенни герои: Сатурн, Нептун, Луна, Венера, Уран, Плутон, мъже Риби (за второстепенните герои няма предвидени Оскари, такъв ще получи само Яна)
в публиката ще присъстват: роднините, приятелите, астролозите, журналистите и вие! За къде без вас!?

А Адам коя зодия е?

Ама вие си мислите, че се шегувам, така ли? Мислите си, че няма значение дали Ева наистина е направена от ребро?  И дали наистина трябва да се срамува от постъпката си с ябълката? Не! Не се шегувам. Това е проблем от изключителна важност, заради който жените (простете ми за феминистичните наклонности през 21 век) са били обвинявани векове наред. Просто ей тъй на, защото са се родили жени. Те тогава за X и Y хромозомите не са чували. Вярвали са, че написаното в библията е истина. Фактологична. Точна. Неоспорима. Може би не им е стигало въображение, за да се досетят, че това вероятно е някакъв вид метафора. Или са им били малко уроците по литература… Но е факт – жените са се срамували от нещо, което е извършила някоя си там Ева.

Пътувах си веднъж – през миналия век ще да е било, защото бях още ученичка в английската гимназия – и до мен в автобуса сяда мила лелка с прибрана коса и бели пухкави ръце. Навежда се към ухото ми и започва с един мил глас да ми обяснява за първородния грях и как Ева е много, ама много виновна. И как аз трябва да започна да чета библията, да се моля и какво ли още не, за да помогна на колективното изкупване на греха, извършен от Първата Жена някога си там в някаква си Райска Градина… Не че й се вързах тогава на лелката. Изслушах я, защото все още бях възпитана, а после си казах „ей, света е пълен с луди!”. И продължих. 

Съзнателно смятах, че между мен и въпросната Ева няма никаква, ама никаква връзка. Но подсъзнателно… аз изкупвах греха й към човечеството. Как? Ами като много други жени. Грижех се за съпрузи, на които не им пукаше как се чувствам, раждах деца, страдах, плаках, обичах, пак страдах, търсех проблема в себе си, поемах отговорност за чужди постъпки… Защото някъде дълбоко в гените ми има бъг, наречен „първороден грях”. Защото така мазохистично се държат само истински виновните за нещо. Тия дето си знаят, че не са виновни просто стават и си търсят нова Райска Градина. А аз - като някаква си неуспяла журналистка – за половин Сатурнов цикъл успях да навъртя два неуспешни брака, че да ми е още по-гадно. Защото това „заслужавам”. Мама си мислеше, че съпрузите ме напускат, защото не мога да готвя или защото не простирам прането по цвят и вид. Или защото не правя секс с тях. Или защото не правя секс какъвто те искат. А аз някъде към края на втория брак вече се поосъзнах и се разбунтувах: ама моята функция е да съм някаква притурка в услуга на мъжете ли? Винаги на разположение. Винаги усмихната. Винаги готова за секс.  Длъжна ли съм да пресъздавам Райската Градина за моят личен Адам, и когато – видите ли – не успея, да се чувствам виновна и да ги оправдавам, че имат основание да ме напуснат – та аз не съм Идеална!

Както обичам да казвам в по-просветлените си моменти: „винаги има сделка, но тя не винаги е изгодна и за двете страни”. И имам подозрения, че на Адам му е изгодно Ева да смята, че е виновна за ябълката и за изгонването. Имам подозрение, че на Адам му е добре да се изкарва невинна жертва на женската хитрост и лукавство.  Затова не е зле да установим той какъв зодиакален знак е, че да ни е по-ясно как да решим многовековната дилема. И на помощ, разбира се, идва още по-многовековната Астрология.

Щом е направен от кал, значи ситуацията е ясна – Адам е земен знак. Така от 12 възможности бързо ги свеждаме до три: Телец, Дева и Козирог. И трите знака се славят като много работливи. А Адам, както знаем, след изгонването се е скапал от работа – от тогава та до ден днешен мъжете са „осъдени” да ходят на работа и да изкарват прехраната. До скоро де. От известно време насам има нова мода – мъжете да си стоят в къщи безработни и недоволни от живота, а жените да правят кариера. Ама това е друга тема. Навярно феминизма най-накрая е успял да промие съзнанието на жените и да отрови атмосферата и те – мъжете – пак имат повод да се изкарват жертви. Ама това е пък една още по-друга тема. Да се върнем на Адам. Първият мъж.

Както споменахме той е там — в Райската Градина, където нищо не се случва. Там цари безвремие. Няма работа за вършене… И все пак бихме могли да кажем, че бог  го е оставил да почине след като е свършил една много, ама много важна работа. Сещате ли се каква? Ами дал е имена на всичко, дето бог го е създал. Нарекъл е тревичките, цветята, дърветата, храстите, животинките , птиците, небето, водата, земята… ВСИЧКО! Това ще да е бил Къртовски, Гигантски Труд, защото светът – ще се съгласите - е изключително разнообразен. Имал право на почивка, имал право на една Ева да му радва окото и душата.

Та там, където има наричане, където има подреждане, класификация, категоризация (по род и вид) – там има Меркурий. А по стечение на обстоятелствата единственият земен знак, управляван от Меркурий е Дева. Следователно, Адам е зодия Дева! И макар този път да не ми се спори – вие все пак имате право на мнение.

Не е нужно да обръщаме внимание на факта, че Водолей е мъжки знак, а Дева – женски. Че Уран, например, се води висша октава на Меркурий (макар и двете планети да се считат за безполови или андрогинни). И че направо сме станали за резил (ний, човечеството), че предците ни са управлявани от планетите на мисленето, интелекта и идеите, а мъжете и жените не можем да се разберем вече колко хиляди години… 

А както обичам да казвам в едни други, просветлени моменти – Райската Градина съществува, само трябва да я населим. Което не е толкова трудно. Ако на двамата им се иска непреодолимо да са сами, да се разхождат голи, да се докосват -  значи имаме всички необходими елементи за реставрация на тази Райска Градина. А тя – тя си е в душата…

Последен въпрос: някой има ли представа кой е дал име на науката ЕВОлюция? Ако не е бил Адам, кой?

Студ

Чакам. Обръщам се.
Вятърът смело ме
докосва по лицето
застинало.
Студено е – сърцето ми е вледенено.

Студ е стих на Стеф Алексиева. Която е изпитала на собствен гръб колко сила трябва, за да си слаб (или обратното). И от нейно име го посвещавам на тема 6 - Студ! Защо точно Студ на тема 6, след като 6 е (кабалистичното) число на любовта? Ами защото само ако знаеш какво е студ, ще разбереш какво е любов. “С” е с форма на луна! А 6 прилича на С и на луна.

Останалите съучастници се представиха със:
Луци – Cold
Зуза - Студ и Шеста тема – Студ

Карбовски и той бил Водолей!

Безсънието по време на прехода на Слънце във Водолей може да донесе много… Водолеи. И тази нощ не можах да спя и по неясни за мен причини мислих за много мои роднини и приятели. Все за нещо трябва да мислиш, докато не спиш, инак броенето на овце може да се изроди в нещо друго.

И така по едно време се замислих за сестра ми. Когато беше малка не четеше книги. За разлика от мен. Аз изчетох всичко, което не е трябвало да бъде изчетено от момиче на 15 години. А тя до 25 години беше прелистила „Под игото” и някой друг задължителен роман. Темите по литература й ги пишех аз. Така й се наложи да отиде на олимпиада по литература – лично! Голям страх бра, а аз бях доволна. Но пък взе, че се справи гяволицата и така разбули заблудата, че не я бива в литературата. Всъщност ако питате мен на сестра ми не й трябва да чете, ама въобще – тя е руса, със сини очи, голям бюст… Не знам от какъв зор е решила да става счетоводител. Може би защото е била сигурна, че две пишещи жени под един покрив биха били голямо бедствие. Поне едната е трябвало да смята!

Сестра ми ми се възхищава. На интелекта ли, на таланта ли… Тя си знае. От време на време ме пита  „от къде ги вадиш тия думи” или „кога успяваш да напишеш всичко това”. И на двата въпроса отговарям с „не знам”. Глупав отговор, но тя продължава да ми се възхищава. Това е едно страхотно усещане… Обаче, оказа се, че тя не се възхищава само на мен… А и на Карбовски. Беше ми черен деня, когато го открих този факт, таз тъжна истина. Редовно гледа „Отечествен фронт”. Ама ако знаете пък с какви блеснали очи го гледа… Ревнувам, спонтанно, но си ревнувам. И не мога да я разбера – какво толкова му харесва на този Карбовски?

Позагледах го веднъж, с половин око – ами той прилича на богче Панче! Все едно от учебник по митология излязъл. Брадичката, очите, зъбите… Превълплъщение почти едно към едно. Но Пан-четата са кротички…

И станах аз, запалих си компютъра и подфищих нета да търси кога е роден Карбовски. Всичко това посред нощ и в резултат на ревност.

Не намерих дата на раждане, намерих едно интервю. На http://karieri.rozali.com/interview/p7149.html
И от него дважди се подфищих., защото…въпрос:
Жени или мъже предпочиташ за колеги?
Мартин Карбовски: Работя с жени, защото са по-евтини. Съжалявам за това. Мъжете трябва да правят пари, за да се харесват на жените. А жените виждат в нашата професия лъскав и лесен начин да станат значими. Затова парите им се малко – плаща им се със суета. По принцип, заплатите ни не са големи и се управляват трудно – затова работим и на много места. Професията е феминизирана и, честно казано, повечето жени в нея са там, за да осъществят плана си за първи неуспешен брак. Иначе бих работил с мъже, но жените са единственото, което, на този етап, мога да си позволя. И са ми достатъчни.

Такова отношение към колежките-журналистки, а?! Да ги експлоатира и да ги праща в глухата наречена „първи неуспешен брак”. Какво би си помислил за мен тогава – аз все пак по образование съм журналист и имам не един, цели два неуспешни брака, които по някаква случайност не съм намерила с микрофон в ръка… Този Карбовски е направо мой антипод, ако питате мен – аз гледам и към „лошите” да се отнасям уважително, а той към „добрите” женици – журналистки да похдожда с такова неуважение. Но пък ако ми е антипод не може да е Риба, да му се не види…Ама пък е циничен. Рибите са най-големите циници. И аз съм се опитвала, но ми правят забележка – не ми отивало. Веднъж си бях написала в скайпа два реда от песен на Гогол Бордело: Think locally, fuck globally! Е не можело така – принудиха ме да го махна и да се върна на пиедестала. След това пробвах с откъс от друга песен, дори не си спомням на кой – don’t fuck her, marry me! И пак ме върнаха на пиедестала. Аз не съм била Такава. А каква съм да му се не види… Карбовски може, а аз не, така ли?

Няколко минути по-късно. Второ интервю и… въпрос:

Как ти се струва журналистическата професия в България и хората, които я упражняват?
Мартин Карбовски:
Хората от професията са като тебе (смее се), те не са хора от професията, те са момичета, които искат да им се плаща малко, да им се плаща с някаква съмнителна слава, защото живеем на село. Знаеш ли за какво служи журналистиката при журналистките? Търсят неуспешен брак с някой доста неприятен човек от властта… Факт е, че журналистките не ходят в командировки да правят човешки истории като нашите филми, те все се бутат в парламента, все при президента, все някакво такова. Във властта има много секс, журналистките чукат властта, като я обикалят, като я подушват, като кучета са, разбираш ли?

Край! Ето заради такива като Карбовски ми се иска да съм феминистка. Или неофеминистка.  За да се разгранича. Защото феминизма не съществува ей така за собствено удоволствие, феминизма съществува като реакция на остарели патриархални конструкти. Които, както се оказва, дори „нестандартни журналисти” носят най-стандартно. Та въобще не я разбирам сестра ми, наистина! Как може да харесва мен и да харесва и него!?! Тя ум има ли?!?

Тамън да се ядосам и намерих датата на раждане. 4 февруари 1970. Отдъхвам си. Не е Риба. Водолей е! Отивам да броя овце. По-добре овце, отколкото още интервюта. Макар че прозата му е хубава. И аз бих го попитала – както сестра ми мен – от къде ги вадиш тия думи? За прозата? Тя някаква друга реалност ли е? Светът не е ли по-хубав, когато не е залят с цинизми. Нека не е розов, ама защо да е цвят лайнян? Дааа, по-добре овци. Бели – черни. Бели – черни. И ще й кажа утре на сестра ми – да избира! Или аз или Карбовски!




us drugstore levitra mens health male enhancement female enhancement weight loss sleeping aid patches new stop smoking dental whitening pain relief muscle relaxant healthy bones general health anti acidity anti allergic asthma anti depressant anti anxiety anti fungus anti herpes antibiotics online women health online buy viagra online viagra+cialis penis growth pills phentrimine tramadol female viagra soma carisoprodol ultram acomplia cheap xeloda online zyban buy elavil penis growth patch choodia weight loss patch penis growth pills online buy penis growth oil buy tramaden online stop smoking patch order proscar online discount cialis soft tabs cheap viagra soft tabs purchase penis extender kamagra viagra jelly cialis jelly proscar avodart himcolin cheapest confido cardura/a> lioresal online buy ultracet/a> buy tramaden online order naprosyn order ismo online discount imdur cheap monoket purchase feldene pletal generic nimotop relafen acomplia pill zimulti price rimonabant acompliex hoodia lexapro online buy celexa buy loxitane online order zyprexa order ashwagandha online discount risperdal cheap zyban purchase prozac paxil prescription zoloft elavil zovirax pill