Archive for October, 2008

На един смъртен мъж и неговата безсмъртна душа

Превземам те.
Клетка по клетка.
Със всеки дъх
и всеки удар
на сърцето.

Прониквам в теб
като кислород
в кръвта,
като топлина
през порите.

Пронизвам
празните
междуклетъчни пространства.
И карам мембраните
да тътнат като тъпани.

Разсичам
догмите
загнездени
в невронните ти възли.

Наточвам
остриетата
на твоите полярности
и танцувам кадрил
с всички снежни кралици
в сърцето ти.
Докато се стопят
от удоволствие.

Залагам
фотонни мини
в ядрото
на твоя пулсиращ
дуализъм.

И след взрива,
след клането,
след потопа,
в теб ще се отвори
място
за душата ти.

Изкушавах се
да отключа
веригите ти.
Но как щеше да разбереш
какво е свободата.

Изкушавах се
да те целуна.
Но как щеше да разбереш
какво е робство.

Изкушавах се
да си тръгна.
Защото не те познавам.
Но не го направих.
Как бих разбрала дали това е
любов?

Отвори очи!
Стопените снежни кралици
сълзят от очите ти.
Изпивам те.
Капка
по
капка.
 

Shopping Therapy: Episode V

The Empire Strikes Back
В предишния Епизод ІV: A New Hope

Изхвърлих ги. Златните обувки. Тъкмо си казах „ще им простя, да му се не види, харесвам си ги” и подметката на едната се счупи на две. Такава им била съдбата! Оказа се, че е направо невъзможно да се върви със счупена на две подметка – кое по-точно да крепя: токчето на петата или каишките на пръстите… Измъчих се да напрягам всички невидими мускулчета и мускулченца… след което се гмурнах в първия изпречил се пред очите ми магазин и си купих нови.

Зюмбюла и тя си купи, ама нейните маааалко по-различен модел и кафяви на цвят.  Накокилихме се и двете, с което постигнахме ръст близък до 1.90 см и тръгнахме да разходим патъчките из чаршията. Напред-назад, наперд-назад, в това магазинче – в онова… Стъмни се… А нали знаете, че по тъмно излизат лошите… *

* съдържанието на статията е съкратено – част от WIP (work in progress)