Attack of the Clones
В предишния Episode I: The Phantom Menace
Някакъв клонинг сяда на съседната маса. Казвам „клонинг” , защото определено не прилича на мъж. Шкембе като любеница, мазни зализани кичури върху четвъртито теме. Дъвче си хамбургера, а от устата му капе кетчуп. Повече от гадно. Сменям стола, за да се лиша от неприятната гледка. Зяпам си през прозореца и си мисля…
Добре де, не е голяма беда това дето не ми „става”, нали? Може да съм станала импотентна, защото на където и да се обърна навсякъде едно и също: SEX, SEX, SEX! То вярно е, че sex sells, но чак такова масово обсебване не е на добро. Какво ли щеше да каже Фройд за обществото ни ако беше жив – особено за работещите в маркетинга и рекламата. Какъв ли нов вид комплекс щеше да измисли като види как зетя на леля Мария бърка гълъбчето и всичко това само заради един прах за пране?! Ако не беше намесен праха за пране всичко щеше да изглежда като класическа едипова ситуация, но не и когато в уравнението се намесва Bonux.
Та… все пак защо не ми „става”? Сигурно ми е писнало от това визуално свръх-стимулиране и за да не съм в постоянно напрежение, несъзнателно подтискам сексуалните си импулси. Ако ме попитате дали това е така, ще отрека на часа, с което ще докажа, че съм класически случай и ще трябва да прекарам поне 30% от остатъка от живота си на кушетката в кабинета на някой терапевт-Фройдист. А аз както вече споменах на терапия няма да се върна. Никога. Защото имам доверие в естествения ход на еволюцията. И защото от гледна точка на еволюционната теория (а не на Фройд, да ме извинява) сексът не е най-ефикасният начин за размножаване. Всъщност учените от десетилетия насам се питат защо изобщо съществува сексуалното размножаване. Ох, може пък да съм станала учен… Като се замисля напълно е възможно, защото и аз като професор-доктор Робърт Вриженхок наблюдавам риби… Някои даже ги отглеждах…
Ако целта на еволюцията е индивидуалният организъм да пръдължи и разпространи гените си, то асексуалната репродукция има изключително много предимства – на първо място организмите не трябва да инвестират време и енергия в това да си намерят сексуален партньор. Колко време и пари трябва да пръсне една жена по фризьорските и козметични салони, по моловете и марковите магазини, колко много списания Космополитън трябва да изчете, за да научи повече за модата, секса и мъжете. И всичко това за какво? За да прави секс. А за мъжете да не говорим – колко време трябва да работят и да си скъсат задниците от работа, за да спечелят достатъчно пари за луксозна кола, за тристаен апартамент, за почивките на море и в чужбина. Да не говорим, че ако апартамента и колата са на изплащане и това застрашава бюджета за почивки, козметични салони и молове… мъжът направо си се превръща в неизгодна партия. И всичко това за какво? За да правят секс. За брака пък по-добре да не споменавам – толкова е страшно, че не ми се припомня.
А асексуалните организми какво – не си мърдат и малкия пръст и пак са два пъти по-бързи в размонжаването. Клонинг след клонинг, клонинг след клонинг…при това без инвестиции. Мдааа… Със сигурност трябва да съм учен, защото и аз като тез умни глави търся смисъл в нещата, които се случват. Какъв е смисъла на това да има сексуално размножаване? Биологически погледнато секса съществува заради разножаването, а не за да ни е кеф. Има една-две хипотези в ползва на предимствата на сексуалното размножаване. Като например тази за осигуряването на генетично разнообразие, защото от смесването на гените се получавало нещо ново. Да ама хипотезата е съшита с бели конци, защото всеки един еволюционно успешен индивид (ще рече такъв дето е успял да прави секс и не се е уплашил от тежките отговорности по бебетата) има възможност да присъства в генетичния код на поколението си само с 50% от своите гени. Кои 50%? Ето това вече не е нищо повече от лотария. Може да са и неподходящите 50, и неуспешните 50… И тогава за лош късмет ли ще си говорим? То това сексуалното репродуциране си е направо опасно – игра на сляпа баба в тъмен тунел.
Втората хипотеза се нарича Червената Кралица. Някой взел че прочел Алиса в огледалния свят и се впечатлил от това, което казала Кралицата на Алиса за бягането: „It takes all the running you can do to keep in the same place.” Което ще рече, че за да останеш на едно и също място трябва да бягаш непрекъснато. А ако искаш да се преместиш… може би трябва да бягаш два пъти по-бързо. Аз лично не схващам как тъй тази фраза е свързана с хипотезата, а и да си призная тази Червена кралица ми се вижда съшита с… невидими конци, защото за да я докажат са наблюдавали риби. А както всички знаем, на рибите не може да се разчита ама за НИ-ЩО. Гледали ги гледали тези риби, ама внимателно ги гледали, защото те хитрушите можели да се размножават и сексуално и асексуално. Наблюдавали дълги години, опитвайки се да разберат дали асексуално пръкналите се клонинги се развиват и оцеляват по-добре или по-зле от своите сексуално заченати събратя. Накрая се оказало, че сексуалните се справяли по-добре с един паразит. Като трябва да отбележа, че той - паразита - не е животозастрашаващ за въпросните рибки. И това е. Цялата хипотеза Червена Кралица по повод ползите от секса. Ама само заради един паразит… целият този зор…
Стига толкоз мислене. Тръгвам си, че се стъмни. Паят беше хубав. Ама мога и в къщи да си мисля върху еволюцията, без това да ми коства 500 калории на час. Потропвам си с токчетата аз, и изведнъж някакъв (клонинг) ми се лепва. Пита ме как се казвам. Какво го интересува?! Мълча си. Вървя си. Ама той продължава да ми ходи по петите и да ръси простотии, които в някои други среди и сред някои други видове може би минават за комплименти. Всичко това вече започва да ме напряга. Искал да ме ебе, много съм била готина. Как ли пък не?! Ускорявам крачка. Той ме сграбчва за ръката. Изпищявам непропорционално високо на ситуацията, фрасвам го с чантата, за да ме пусен и хуквам да бягам, ама със златните обувки ако знаете колко трудно се бяга. Бягам и си мисля „Ако Червената Кралица е права, загубена съм!”
Хвърлям се в първото такси и казвам адреса. Дишам тежко. Шофьорът на таксито – и той някакъв клонинг с клепнали уши и двойна брадичка – поглежда към мен твърде често. Какво поглежда, тоя направо си ме оглежда. Започва да ми обяснява как отдана не бил карал такава хубава жена, а парфюма ми бил направо феноменален. Озъбвам се:
- Да, нали, много е як, цял ден се потя като кон, а той още не е изфирясал!
- Ееее - възмущава се той - бива ли такава красива жена да говори по такъв начин за себе си!
- Не бе, пич! - отвръщам “приятелски” - аз изобщо не съм жена, само ми е кеф да се обличам като такава.
Двойната брадичка става тройна. Клонинг нйеден…!
На финала изскачам от таксито като тапа, взимам стъпалата на един дъх, затръшвам вратата на апартамента си, заключвам и двете ключалки, пускам резето. И чак тогава забелязвам, че все още държа онова глупаво вино, с което бях тръгнала към Мисисипи.
Loading ...
Коментари