Шараните

Излезе ми име. Можете ли да повярвате, че на Яна Шарана й излезе име – „силната жена”! Колегите (от съседната стая, не онзи от съня) ми викат така. Ако са повече клюкари или по-социални, цялата фирма ще започне да ми вика „силната жена”. Добре че не са. Ама и аз не съм. Не съм силна. Защо не дойдат да ме видят как рева с онез огрооооомни сълзи и припкам час по час до тоалетната да си секна носа и да си бърша разтеклото се чернило от очите, пък… тогава да си говорим кой какъв е!…

Ама аз съм си виновна, че ми излезе това име. Защото много говоря. Дръпнах веднъж една реч. От името на социалното явление Яна, не от мое лично име. Яна е зодия Риби, разведена, с деца и въпреки разбитите илюзии и сърдечни съсъдъци (те може би вървят заедно), все още вярва в любовта. Яна пише – по професия и извън професията. Да, ама в офиса, в който работи Яна, в отдела, в който работи Яна, в стаята, в която работи Яна, има още две жени – и те Риби, и те разведени, и те с деца, и те с разбити сърца, и тяхната религия – любовта. И те пишат – в професията и извън нея. И после нека някой да дойде да ми каже, че съм уникална. Уникална нанайци! Яна е социално явление и толкоз!

Та… заех се аз на онзи злополучен обяд да обясня на социалното явление млад, необвързан програмист, какви сме ние, какво ни вълнува и какво ни тревожи. Опитах се да направя това в мнооого сбит вид, което вероятно породи проблема.

Знаете ли – викам им – какъв ни е проблема? Проблемът е, че се справяме прекалено добре с всички проблеми. Имаме си работа, печелим достатъчно, че да си гледаме децата и себе си, умеем да се забавляваме, анулирали сме нефункциониращите си връзки, научили сме се да живеем сами, че даже започва да ни харесва и в един момент най-внезапно си задаваме въпроса: „Ами за какво ни е мъж…изобщо?” Всъщност ние дори сме умни и много добре знаем, че отговорът е прост: „За секс.” Обаче… това може да породи един друг проблем: за съжаление не всеки става за секс. Ама дори и да става… ние пък не можем да го уважаваме само защото може да прави (добър) секс. А изпитваме необходимост да уважаваме мъжа, с който правим нещо, не просто да го използваме. И ни става едно пусто, пусто на душите. И зацикляме и проблемът става нерешим. Да точно този проблем: ако мъжът става само за секс как да го уважаваме? И ако секса е повод за уважение, то тогава тези дето не го могат милите, тях пък какво да ги правим? Пък то стигне ли се до уважението… значи нещата са съвсем зле. И ние се връщаме обратно там, където сме сигурни, че се справяме добре – със собствения си живот.

И ето заради тази реч вече съм „силната жена”! Силна ще съм ако нямам нужда от секс. Фригидността понякога е благодат, не мислите ли? А още по-най-силна ще съм ако нямам нужда от любов! Какво ако мога да обичам? Това е feature (както казва един мой колега, програмист), това въобще не ми гарантира, че мен някой ще ме обича – нито ако съм хубава, нито ако съм добра, нито ако съм силна… Я по-добре да съм си каквато съм си – пък нека си и грознея като ми се прислучи, нека си лошотея, нека съм си и слаба и си лея сълзите на самосъжаление, от които остават лекета точно толкова, колкото и от потта… Пък нека дойде и любовта, ако я има – нас от нея не ни е страх, нали и без друго сме си силни! И с любовта ще се справим! Съмнявате ли се?

Вкопала съм се. В стартовата линия. В стартовата линия на лудостта. На поредната ми лудост, де. Чудя се само коя ли ще е последната. Не ми се тича вече… За какво да го правя, егати!

Обаче нещо не върви. Обаче нещо не е както трябва. Съмнението се е загнездило вече в ума ми и в сърцето и така се е хлъзнало надолу по чакрите, че финишира в онази долу, сещате се… Духовно ли е да я наречем Свадхищана? А путка не е духовно, така ли? Е и аз не я долюбвам много тази дума, дрънчи като изкована от тежкия чук на патриархалните нрави. Made in Men-Hating-Women-World.
Яд ме е. Ама ако знаете само колко ме е яд!!! Тамън се бях поосеферила. Тамън се беше пораздигнала оловно-купестата облачност от душицата ми. И пак на старта, а? Не е честно, хич (ама хич) не е честно! И какво да правя сега?

Отдалечила съм се емоционално от всичко - от астрологията, от работата, от някои приятели, от някои неприятели, дори от вибратора. Не знаехте, че имам? Ами не сте питали. Ама нещо не върви и там. И него не го ща! Вече! Не че не ми е верен, не че не perfom-ва. Просто… нали ви казах, нещо се случва, пълзи надолу по чакрите и не пита.

Влюбена съм! Ужасно ми е трудно да го призная. Да, знам, имате право да попитате: „Ама в поредния идиот ли?” И аз не знам. То вече нищо не знам. Имам малко факти, които мога да споделя. Той има сини очи. Боже, досега никога не съм била влюбена в мъж със сини очи. Дали това e знак за промяна? Да приемем, че е така. Но не съм сигурна. Яна Шарана може би цял живот ще си остане Шаран, освен ако не convert-не от астрология към нумерология и не си смени името с нещо по-леко и по-подходящо за този конкретен исторически момент от живота на планетата Земя.

Ама ако знаете само колко съм влюбена!!! Като ме погледне с тези сини очи, като ми заговори с този син глас, като се протегне в онез ми ти сини дънки… Много ми е синя новата любов… Дали това е знак за промяна? Да, ама като ме докосне и ми става не синьо, а направо черно пред очите. Абе може ли, редно ли е от една прегръдка, от една целувка и така да ми причерней, и да съм готова да съм единствено и само негова?!?

Не го разбирам вече този живот. Не искам да съм пак на стартовата линия, затова съм се вкопала и не мърдам, колкото се може повече не мърдам и стискам очи да не видя случайно синьото. Но пък и със затворени очи мога да си го представям. И така ден след ден. Ама нямам сили вече. То било по-уморително да се вкопаеш на старта, отколкото да стигнеш до финала.

От незнаене какво да правя пия бира. Първа, втора… На третата до мен сяда Ангел. Прегръща ме. И той има сини очи, ама са другосиньо. БОЖЕ! Ами ако и на Ангела очите му са сини, това знак ли е? На съдбата?

Ангела не ми отговаря, той не отговаря, той задава въпроси. Едни такива езотерични, от време на време и твърде лични. Че откъде в Ангела интерес към моята скръбно-мелодраматична женска действителност? След като основните му интереси са в областта на духовното развитие, йога философията и аскетизма (това значи, че намира секса за твърде маловажен, за да го прави, вероятно с друг не-ангел)… Недоумявам някак си. Сънливо ми е, синьо ми е, на третата бира съм.

И тогава идва Тя – с червени къдрици, с вирнато носле, с млечнобяло преливащо деколте, от което дори на мен ми се завива свят, пък за Ангела не знам, щото той е мъж все пак… Ама не го мисля него.

Тя е Утренната Звезда, Носителката на Светлината, Луцифер или Зорница – тези две имена се оказват синонимни, поне според спомените ми и според Уикипедия. Тя е… fabulous. Всичко в нея е такова – от начина, по който си пали цигарата, до начина по който стиска устни в презрителна усмивка, та дори до начина, по който тръска къдриците. Като пламъчета са. Топлички едни такива, червени огнени езичета… А на мен ми е синьо. И ми е пияно… И ми е мъничко некомфортно, защото Ангела и Луци (съкратено от Луцифер) се дърлят през мен и по моите скромни преценки вече са близо до фазата, в която ще се хванат гуша за гуша. За съжаление съм твърде пияна, за да следя разговора, или дори да разбера за какво спорят… Чувствам се безпомощна. Ангела често-често повтаря: „Егото е нещо вредно.” Аз протестирам, но слабо. Луци се дразни, доста шумно. Накрая издава заповед: „Ставай да танцуваш с Яна.” Ангела скача послушно. Танцуваме. Прегръщам го. Синьо ми е. Другосиньо. Обаче.

Сядаме си. Аз по средата, между техните два стола, а пък те подновяват с нова страст супер важния спор. Вече загрявам за какво става въпрос. Не за бъдещето на света, а кой от двамата бил по-добър и кой от двамата държал повече на мен. Явно двете неща бяха свързани. На мен вече ми е по-понятно. Мигам на парцали. Седя свитичко и скромничко. Лошото и Доброто да се скарат за теб не е шега работа. Като минимум има освежаващ ефект върху Егото, пък нека Егото е вредно, ама от него се чувствам добре, а от Без-Егието се чувствам твърде болезнено, твърде стъпкано, твърде течно. И твърде синьо.

Иска ми се да спрат. Вече. Объркват ми енергията, някак си. Единият ме облъчва с другосиньо, а другият с огненочервено. Докога ще издържа? Да си разрешат конфликта по-бързо. Аз искам да избера този, който мен ще ме избере. Омръзна ми да правя грешни избори. Омръзна ми да се оказвам на старта. Омръзнаха ми бързите (полу)финали. Омръзна ми да ми казват, че не позволявам да ме обичат и туй ми бил проблема. А защо избирам онези, които не могат да ме обичат? Абе не аз, те имат проблем. Сега пък искам този, който ще ме избере. Не ми пука Дявола ли ще е или Ангела. Нека ме обича! Да ви докажа, че не ме е страх. Нито от Лошото, нито от Доброто, нито от стартовете, нито от финалите, нито от катастрофите, нито от това да ме обичат, нито от това да нямам контрол, или да имам, нито от шофирането, камо ли от летенето, нито от целувките, нито от самотата, нито от Синьото, нито от Червеното, нито от четиридесетте, камо ли от петдесетте (те и без друго са далече)…

Затварям очи. Нека ми е черно, нека ми е неутрално, докато си разрешат спора. Нека ми е липса-на-цвят-с-потенциал-за-всичкоцветие.

Чувам Луци да съска: „Ти я искаш само за себе си, цяла вечер я облъчваш, и аз искам Яна.”
Ангела отвръща с достойнство: „Изобщо не я облъчвам, не съм ти я взел.” После добавя: “Страшно секси изглеждаш с този цвят на косата.”
„Добре!” – изфучава Луци – „Тогава си е моя!” – и премества целия стол, с мен отгоре, към себе си. Силничка е таз Луци, щото аз съм 65 кила вече, а тя като перце ме премести.

Е най-накрая, отдъхнах си! Един ме взе, не ме разкъсаха. Червеното е топло. Като червеното ми мекичко одеалце в къщи. Синьото е студен цвят, нали? Като океана в Санта Круз. Като времето навън. И може и да съм влюбена. В Неговите Сини Очи. Ама то времето си минава… И в един момент, какво да ви кажа… сините му очи вече не ми се струват ДОСТАТЪЧНО сини.

Изправям се. Ей, изгърбих се на тази стартова линия. Забелязвам, че няколко нокътя са се поотчупили. Принесени в жертва на Съпротивата на Лудостта. Е това да са ми загубите! Луци ме прегръща и ми е топло. На душицата ми й е топличко. БОЖЕ! Или на ЕГОТО му е топличко? Пияна съм. Спи ми се. Майната му. Нали ми е топло, пък на кой му пука на кое точно… Аз го чувствам цялостно някак си. Значи пак съм цяла. Слава Богу!