Шараните

Историята, поне по мое мнение, приключи. Но живота си продължава. И ние с Вавилонеца пак се срещнахме. Не съм го търсила, не ми се и обади. Просто пристигна на една лекция (в офиса ми) заедно с лектора и в компанията на три шумни жени. Каза ми „Здравей”, а аз се държах възпитано и също го поздравих. Тъй като това все пак е моят офис – и той плуваше в мои води – успях да разбера от странични рибки, че той не може да ми се обади, защото съм му сърдита и не му говоря. Тъй като бях твърдо решена да се държа възпитано докрай, аз оборих страховете му на вечерята след лекцията, където той и лектора бяха заобиколени (като в дустория) от същите тези шумни жени. Една от тях дори му държеше ръката по едно време. Може би трябваше да ревнувам – ами не, не мога да ревнувам от такива точно жени. Самоуки, самообявили се за „астроложки”, привлечени от аурата на великите астролози (самообявили се за велики астролози). Такива жени винаги носят в дамската си чанта хороскопа си. Когато общуват с астролози започват да разпитват за собствените си планети, аспекти и транзити. Ако астрологът отсреща прояви минимално количество интерес и ги удостои с уклончив отговор, че целият хороскоп е важен, а не само една планета – те, разбира се, са подготвени. Вадят хороскопа от чантата си и го навират под носа на клетия астролог.  Който всъщност се надява в общуването да получи възхищение, а не въпроси. Е, може би и секс от която си хареса.

Та аз участвах спорадично в няколко разговора на масата, размених реплики с Вавилонеца, репликите ми бяха гарнирани с лъчезарна усмивка. Към края на вечерята проведох един кратък личен разговор. Попитах го колко време ще е в София и мога ли да го видя. Да, можело да се видим. Тогава попитах:
- Ще ми се извиниш ли?
Този въпрос доста го смути. Той смутолеви нещо от сорта, че ще разберем като се видим.
- Чудесно! - казах аз – Обади ми се ти, защото съм ти изтрила всички телефони.
Не бях убедена, че ще се обади след тези мои реплики, но явно съм се усмихвала твърде лъчезарно и още по обяд на следващия ден той ми звънна. Разбрахме се да се видим в едно кафене на „Графа”, което той нарече „нашето” само защото сме ходили там няколко пъти. Чудесно, ще дойда!

Пристигнах в „нашето” кафене без очаквания. Поговорихме на много безопасни теми. Час и десет минути говорихме за него – за това какви са новите му творчески планове, за сина му, за плановете му как ще се бори за него от тук нататък. И, разбира се, за жена му. Колко е жестока и как не му вдига телефона дори, когато звъни, за да чуе сина си. Как той не е имал намерение да лишава сина си от майка, но тя с пълно съзнание и целенасочени действия го лишава от баща. Уверих го, че му съчувствам и разбирам мъката му.
След като приключихме всички теми, които касаят него, аз казах:
- А сега искам да поговорим за мен. – дори само тази реплика го накара да се свие в ъгъла. Аз се направих, че не забелязвам и продължих. – Колкото и налудничаво да е от моя страна, аз искам ти да ме разбереш. Аз те разбирам и ти съчувствам за това, което си преживял и което преживяваш. Но искам и ти да ме разбереш. Ти влезе в живота ми, когато аз вече бях наранена. От други. И аз те предупредих, казах ти, че имам проблеми, че се страхувам да започна връзка, но казах и какво очаквам от една връзка. За съжаление ти не беше така открит с мен, не взе предвид нещата, които съм споделила и… така ме нарани.
Не, той не е съгласен, че ме е наранил. Аз не трябвало да приемам нещата така. Не трябвало да изпитвам такива силни чувства. Трябвало просто да ги приема спокойно и да не ми пука. Като не става значи продължавам нататък без да се задълбочавам.
- Да, може би ако ти беше на мое място нямаше да се задълбочиш. Но аз съм чувствителна, такава съм. Преживявам нещата. Не можеш ти да ми казваш как да се чувствам, а и аз не избирам как да се чувствам. Само споделям какво съм изпитала. И искам да разбера защо не си взел впредвид това, което казах още в началото на връзката.
А Коко за първи път ли идва на ваша лекция? Друг път идвал ли е?
- Ти разговора ли отклоняваш сега? Ами няма да стане. Сега говорим за мен. Говорихме за теб час и десет минути, мисля, че и аз заслужавам известно количество време.
Той не бил подходящ за сериозна емоционална инвестиция. Освен това не ми бил обещавал нищо.
- А защо не ми каза, че си неподходящ в самото начало? За да си сигурен, че ще получиш това, което искаш. И също така за обещанията не съм съгласна – обеща ми, че дори да изчезнеш само аз ще знам къде си. Освен това ми каза да спра да ходя на терапия и да си говоря с теб – приех това като готовност да си дом мен. Е, аз направих своя избор, доверих ти се и за съжаление платих доста скъпо за това.
Ама защо да съм платила скъпо. Освен това с тези крайни реакция аз го плаша. Той се страхувал от мен. Не можел сега да остане да спи с мен в една стая, защото се страхувал. Аз съм била опасна за него.
- О, така ли, ама то не е мъжествено мъж да се страхува от една жена. При това… да виждаш да съм въоръжена?
Не можело да съм толкова агресивна към партньорите си, още повече в началото на една връзка. Така съм щяла да уплаша всеки.
- Началото на една връзка? Ами за каква връзка говорим, като ти изчезна. И моята реакция е логична, ти я предизвика. Ако си спомняш, когато дойде, аз първо се разплаках, но ти вместо да ме успокоиш или да говориш с мен тогава, реши, че е най-добре да си тръгнеш. И защо смяташ, че аз нямам право на емоции, че нямам право да съм ядосана. Защото не ти е удобно ли? Аз смятам, че емоциите и реакциите ми са съвсем нормални.
Аз трябвало да оставя връзката да се развива спонтанно.
- А коя точно връзка да оставя да се развива спонтанно? Тя не се развива спонтанно, а както ти е удобно на теб. И ако се окаже, че аз съм същество от плът и кръв, имам емоции, които не са ти удобни и емоционални нужди… какво става тогава? Ти се плашиш и си тръгваш. Според мен ми дължиш извинение.
Не ми дължал нищо.
- Чудесно. Аз знам, че Стрелците са идеални. Ама ще ме извиняваш – спонтанно не означава по твоите правила. Или както ти е удобно само на теб.
Не било добре за мен да се изкарвам жертва.
- О, да, и аз не искам да се изкарвам жертва. Но се чувствам наранена. Не мога да се сетя за по-подходяща дума, която да опише състоянието ми. Всъщност чувствам се и използвана.
Той можел да каже същото – че аз съм го използвала.
- Ами как точно съм те използвала? Сметките, които си платил за мен не са чак толкова много и защо мислиш, че аз не мога да си ги платя сама. А по отношение на секса – ти и там беше доста егоистичен и се грижеше предимно за собственото си удоволствие, но нито веднъж не ме попита дали ми е хубаво. Мога да кажа дори, че съм се чувствала доста стресирана. Тъй че… не виждам къде точно е моята полза. А и не съм смятала, че отношенията са поставени на такава потребителска основа.
Трябвало или да използвам мъжете или да им се наслаждавам, което било същото.
- Може би, но да използвам някого противоречи на същността ми.
А сега Лили в Бургас ли ще остане? Няма ли да преподава повече?
- Пак ли отклоняваме разговора? Няма да стане. Не ми се говори за Лили.
Той много ме харесвал, много съм му била интересна, намирал ме за много секси. И сме имали хубави моменти заедно.
- Аз не живея с хубавите моменти от миналото, аз съществувам в настоящето, а освен това искам и бъдеще. Много добре си знам цената. Знам какво мога да дам в една връзка. Ти може и да си гениален астролог, но мен това никога не ме е впечатлявало. Аз харесах в теб други неща, които впоследствие се оказаха опасни за мен. Иначе … да, има много жени, които биха легнали с теб само заради аурата ти на гениален астролог. Моите причини бяха различни. А хубавите сексуални моменти… ами както вече ти казах те са били хубави само за тебе. И въпреки това аз исках да бъда с теб.
Ето ние с него сме можели да бъдем приятели, такава можело да е нашата връзка. – каза това сякаш ми даваше наказателен вот, задето проявявам такива страшни емоции.
- Аз не съм тук, за да моля нито за приятелска, нито за сексуална връзка. Дойдох да говорим, с надежда да ме разбереш и да си изясня някои неща. А и не желая твоето приятелство.
Че защо, човек винаги имал нужда от приятели.
- Ами защото не смятам, че мога да разчитам на тебе, пък и не те уважавам. Като астролог може и да си гениален, но като човек… Между другото тази година ти си третия, който ми предлага приятелство – онзи женения, онзи гея и ти. И всички искате да си говорите с мен, защото съм много интересна. Ами да, интересна съм, ама не съм компаньонка. И като седнем да си говорим какво – женения ми говори за жена си, гея ми говори за бившата си приятелка, ти ми говориш за бившата си жена. А за мен кой и кога ще говори?
А защо съм се разделила с бившите си съпрузи. ¬– за да опровергае твърдението ми, той прояви интерес към мен. Аз вече съм му разказвала, но това не го е интересувало и очевидно го е забравил. Е, като съм възпитана, да съм възпитана до край. Поразказах му с няколко думи. Разплаках се малко, стана ми мъчно като си припомних през какво съм минала борейки се втория ми син да има баща.
- А знаеш ли кога ме изостави женения? Когато се разплаках. Извинявам се за сълзите си сега, знам, че те натоварват и плашат. Ама какво да направя като съм чувствителна. Между другото стиховете на Руми, които ми рецитираше – ти вникваш ли в тях? Или просто ги рецитираш, за да впечатляваш жените, които искаш да вкараш в леглото си. Ако ми беше казал в самото начало, че се интересуваш само от секс, никога нямаше да съм с тебе. И тъй като получих всички отговори ще те освободя от този тежък разговор. Мъките ти свършиха. – казах аз и избърсах с достойнство сълзите си. Платих сметката – за да не излезе, че го използвам. После си тръгнах.

Не ми беше тъжно, леко ми беше. Чувствах се донякъде щастлива, че успях да кажа всичко, което исках. Чувствах се донякъде щастлива и от това, че проблема не е в мен. И този път няма да ходя на психотерапевт. Аз си знам, че не съм страшна. Че за този, който си даде труда да ме опознае, няма как да съм страшна и опасна – аз съм крехка и уязвима, вярвам в разни неща като любовта и доброто в хората. А дали съм опасна – вероятно да. Змията кога хапе? Когато е застрашена. Е, нямам намерение да позволявам на който и да било да ме мачка. Ако съм страшна, кои са моите оръжия? Гнева ми? Сълзите ми? Или това, че мога да обичам. Или че искам да получа нещо в замяна на моите чувства и тяло? А може би страха си е в тези, които се плашат. Може би мъже като Вавилонеца очакват жените да нямат емоции, особено негативни, да не се нараняват, дори да имат основания, да са нещо като навити на пружинка секс машини, да нямат емоционални нужди, но да са способни да запълват мъжките емоционално-сексуални нужди. Аз съм една нормална жена. И когато водех този разговор си мислех следното: аз го водя не само от мое име, а от името на всички жени, които са изпитвали гняв, задето са били подведени и консумирани, задето чувствата им не са били уважени. От името на всички жени, които не са имали правото да изразят емоциите си. Защото емоциите са неудобни. Неспонтанни. Плашещи. Горките уплашени мъже. Кой ни е излъгал, че сълзите ни са оръжие?

Така хубаво се чувствах, че се възнаградих с още един подарък. Купих си боти, които тропат и така възвестяват идването на Страшната с Крайните Емоции.

И това съвсем не беше шопинг терапия – т.е. аз не си ги купих, за да ме накарат да се чувствам добре, а защото се чувствах добре и те се оказаха едно прекрасно продължение на моето прекрасно усещане за мен самата. Бяха доста скъпи, но в никакъв случай не ме разориха – можех да си ги позволя. И бях доволна, че си ги купувам сама, а не с парите на някой уплашен и използван мъж.

И в заключение искам да ви попитам – за вашето мнение. Споделете го с мен, моля ви!
Нормално ли е да изразяваме емоциите си?
Вие бихте ли приели приятелство при такава ситуация?
И оръжие ли са женските сълзи?

Тази вечер ще пия. За силните мъже. Които тепърва ще срещна.

А накрая, в заключение, ще си позволя една мъничка доза цинизъм, за която ви моля да ми простите (обикновено не говоря такива неща): Ако на тези мъже, с които имах неблагополучието да се сблъскам през изминалите 10 месеца, приятелството им е като чукането, за мен е въпрос на достойнство да откажа. И двете. Който си може – си може. Който не си може – не си може и това е.