Archive for September, 2007

Писмо 44: Морето през май

Във Варна съм. Не заради Вавилонеца. За астрологичната конференция и лекцията ми за 12-ти дом. Морето през май е вълшебно обещание. За всичко, което предстои. Пясъкът все още е влажен. Водата все още студена. Но по плажа се мяркат позастаряващи гларуси с миналогодишен тен. Във водата влизат момичета със запретнати поли, стиснали сандалите си в ръка, заливат се една друга със солени пръски и къдрав кикот. После излизат жени – миниатюрни Венери, с прилепнали по телата им мокри дрехи. А във водните струи, които се стичат по бедрата, по ръцете и по лицата им, са се спотаили всички женски тайнства и очакват. Да се сбъднат обещанията. Пясъкът все още е влажен, водата все още студена, а плътта е по-малко от пясъка. Морето през май е вълшебно обещание.

Останалото… вече се намира в „Писма от тигана” – книгата. Истинска, а не виртуална. Подарете си тази приказка!

 Писма от тигана

Ако сте астрологично грамотни, ще откриете, че звездите могат да обяснят, да подреждат и да придават смисъл – и безспорно ще разберете книгата по-лесно Ако сте се влюбвали поне веднъж до пълно умопомрачение, ще я разберете още по-лесно, а остроумието и самоиронията на героинята ще ви доставят истинско бълбукащо удоволствие.

„Писма от тигана” е книга за съвременната градска жена с много лица – жената, която денем работи в офис, привечер храни децата си, а нощем се взира в звездите и дълбае из вечните въпроси на човешкото битие. Това е книга за духа и магията, за планетите и съдбата, за копнежа и сблъсъка с реалността, за болката и прошката, за срещите и разделите, за катарзиса и промяната, за смеха през сълзи, въпросите без отговор и отговорите без въпроси.

Една книга за любовта.

От редакторката
Анна Димова

Писмо 43: Вавилонеца

Танцувам. Но не боли при всяка стъпка. Значи все пак съм успяла, успяла съм да се прехвърля в друга приказка. Освен това не танцувам сама. Той ме покани – Вавилонеца. Разбира се, аз първо казах “не” – запомнила съм добре инструкциите. Само дето моите “не” никак не го разубеждават.

Вавилонеца е странен. Той е астролог, но не съвременен астропсихолог, нито пък класик – пазител на традициите на елинизма, древната арабска астрология и средновековието. Не, той е още по-древен – Вавилонски астролог. Единствен по рода си. Колегите ми го смятат за гениален. На мен ми изглежда леко социопатичен. Колегите ми смятат, че всички гениални са малко луди. Приемам обяснението, но ми е малко трудно да намеря общ език с него. Не мога пък да се впечатлявам от всеки гениален астролог на този свят!

Останалото… вече се намира в „Писма от тигана” – книгата. Истинска, а не виртуална. Подарете си тази приказка!

 Писма от тигана

Ако сте астрологично грамотни, ще откриете, че звездите могат да обяснят, да подреждат и да придават смисъл – и безспорно ще разберете книгата по-лесно Ако сте се влюбвали поне веднъж до пълно умопомрачение, ще я разберете още по-лесно, а остроумието и самоиронията на героинята ще ви доставят истинско бълбукащо удоволствие.

„Писма от тигана” е книга за съвременната градска жена с много лица – жената, която денем работи в офис, привечер храни децата си, а нощем се взира в звездите и дълбае из вечните въпроси на човешкото битие. Това е книга за духа и магията, за планетите и съдбата, за копнежа и сблъсъка с реалността, за болката и прошката, за срещите и разделите, за катарзиса и промяната, за смеха през сълзи, въпросите без отговор и отговорите без въпроси.

Една книга за любовта.

От редакторката
Анна Димова

Писмо 42: Купувам си билет за друга приказка

Загубих го. Загубих гласа си. Просто ей така – без никакви други симптоми. Събуждам се, а него го няма. Чакам, чакам – не се появява. Опитвам се да говоря, а не излиза никакъв звук. Напрягам всички сили и гласните ми струни произвеждат нещо средно между скърцане и грачене. Така се случва с русалките, които се превръщат в обикновените жени или с обикновените жени, които са попаднали (по невнимание може би) в приказка за русалки. Опитвам се да приема, че това е краят на моята любов. След този край аз не се превръщам в морска пяна, а след това в пара (и слава богу – инак децата ми щяха да останат сирачета). Аз съм си същата, но без глас. Сега и да искам не мога да му кажа нищо повече. Искам да не искам. Искам да нямам какво да му кажа. Искам да ме няма.

Останалото… вече се намира в „Писма от тигана” – книгата. Истинска, а не виртуална. Подарете си тази приказка!

 Писма от тигана

Ако сте астрологично грамотни, ще откриете, че звездите могат да обяснят, да подреждат и да придават смисъл – и безспорно ще разберете книгата по-лесно Ако сте се влюбвали поне веднъж до пълно умопомрачение, ще я разберете още по-лесно, а остроумието и самоиронията на героинята ще ви доставят истинско бълбукащо удоволствие.

„Писма от тигана” е книга за съвременната градска жена с много лица – жената, която денем работи в офис, привечер храни децата си, а нощем се взира в звездите и дълбае из вечните въпроси на човешкото битие. Това е книга за духа и магията, за планетите и съдбата, за копнежа и сблъсъка с реалността, за болката и прошката, за срещите и разделите, за катарзиса и промяната, за смеха през сълзи, въпросите без отговор и отговорите без въпроси.

Една книга за любовта.

От редакторката
Анна Димова