Откакто Вавилонеца избяга аз съм в депресия. Всичко в мен боли, в което няма логика, тъй като съм мъртва. Тази болка е толкова непоносима, че изпитвам чист ужас от всеки ден, който предстои. Вече не съм в Ада, а отвъд него. Предишният ми Ад е уютно гнезденце в сравнение с мястото, на което се намирам в момента. Пропадане в бездна без дъно. Неспособна съм да мисля. Неспособна съм да изпитвам каквито и да било други човешки емоции, освен болка.
Когато Вавилонеца избяга, аз останах в неговата приказка – в тази за Йов.
Тогава (когато загубва децата си, добитъка и богатството си) Йов стана, раздра дрехата си, и обръсна главата си, и като падна на земята поклони се.
И рече: Гол излязох из утробата на майка си; гол ще и да се върна там. Господ даде, Господ отне, да бъде благословено Господнето име.
Но Сатаната не бил доволен. Не успял да докаже на Бог, че Йов е един страхлив богоугодник. Затова ми пратил болести и покрил цялото му тяло с кървящи гнойни циреи. И Йов заживял в огромни болки. И жена му го посъветвала да прокълне името Господне и да умре. Но Йов не я послушал. И тогава дошли приятелите на Йов. И стояли в мълчание до него цяла седмица. И накрая заговорил Йов, проклинайки деня, в който се родил:
Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох от утробата?
Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,
Защо се дава видело на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?
Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми излизат като вода.
Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мен.
…
Но аз Бог ще потърся, И делото си ще възложа на Бога.
И приятелите на Йов заговорили. И всички смятали, че той е съгрешил някъде, щом го е споходила такава беда. И тогава дойдоха и моите приятели – някои от тях ако трябва да съм точна.
- Аз… този път съм все едно мъртва… – започвам плахо.
- Помисли си защо искаш да се чувстваш така? Какви дивиденти ти носи това да си непрекъснато срината? – каза Психоложката.
- Неее, аз не искам да се чувствам така. Той ме изостави.
- Не те е изоставил! Това си е твоята реалност. Ти се чувстваш така, защото искаш да се чувстваш така. Върни се на терапия, за да разбереш защо си привлякла тази ситуация. – категорична е тя. Ясно ми е, проблема трябва да е някъде в мен. И от това се чувствам още по-ужасно.
Въпреки нежеланието си се връщам на психотерапия, за да разбера какво ми е толкова чудовищно ненормално, та съм привлякла такава чудовищна болка и разруха в душата си. Терапевтът ми свива рамене:
- А ако на твое място беше друга жена, той щеше ли да избяга?
- Предполагам да.
- Тогава защо мислиш, че ти си виновна. Нали сме говорили, че трябва да си по-щадяща към себе си и да оставиш другите да носят отговорността за постъпките си.
- Предполагам да.
- В момента… би било направо жестоко към теб да продължим да ровим в душата ти. Ако болката, треската ти премине – тогава може да продължим. Стига да искаш.
Връщам се при приятелите. И както Йов казвам им: „Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.”
- Някои хора с години чакат любимите си! – заявява хладно Фармацевта. – Ако аз се разделя с моя любим човек, въпреки болката ще съм щастлив, че съм имал толкова прекрасни моменти.
- Аз нямам толкова много прекрасни моменти – ние сме били заедно няколко седмици само. И освен това…аз не искам моменти в миналото. Аз искам бъдеще. Бъдещето беше възможно и той ми го отне.
- За какво ти е мъж, не мога да разбера… Имаш си деца, работа, пари… Само, за да се грижиш за някой ли? – казва Астроложката.
Господи, как ме заболя от това.
- За да има кой да ме прегърне, да ме обича, с кой да съм слаба, с кой да съм жена и по още хиляди, хиляди причини. Искам в този живот да преживея тайнството да съм жена, когато до мен има мъж. Някой ще ме обвини ли, че търся любов. Или че давам любов?
- Намери някой, който ти да изоставиш и това ще те успокои. – беше последния й съвет.
- Аз пък още от самото начало знаех, че този човек не е за теб. Казва Рационалната Дева.
- И как така – като не си го виждала. Като не си ме виждала и мен – от месеци. Напротив. За мен е. Беше. Женения не е бил за мен, и гея.
- И този не е.
- Не е така! Ако беше останал можеше да ми даде точно това, от което имам нужда - вярност, сигурност, стабилност, семейство.
- Едва ли. Не е можел да остане, тъй като по начало не е искал точно това да дава.
- Можел е.
- Според мен въпроса изобщо не е защо си тръгват. А как става така, че ти избираш тези, които няма да искат да останат.
Айдеее… пак се почна с обясненията, че причината е в мен. Ами кой друг да избера, бре хора! То други нямаше. Други няма! То да не би да е така – наредили са се един куп принцове и аз минавам и казвам: този не, този не.. Ха, на този са му хубави зъбите - този да!?! Тя обаче продължава:
- Те не изчезват просто ей така алхимически, ами ти някак си ИЗБИРАШ да спреш погледа си на такива, които да изчезнат, но изборите мога да се променят, когато разбереш какво бъркаш при тях. Дай сега една игра. Ти сега не си Яна, ти си мъж. Аз ще съм Яна – за малко.
- Ами пробвай. Няма да ти е лесно. На Яна никак не й е лесно. Ще се постарая да съм за малко мъж. Но ти гарантирам, че когато моята вътрешна нагласа е „давам” – има трафик, има кандидат-принцове. А когато вибрирам на честота „имам нужда” – е, тогава настава истинска пустош.
- Сега бъди мъж, стига дава, мъжете не дават! И така… „Здраей Яна!” – казва той. И аз си казвам – о, той се усмихва, и е внимателен – добреее. Той може да бъде какъвто аз искам. Хайде сега ще се усмихна и аз. И сега искам да бъдеш такъв, какъвто смятам, че можеш. Нищо няма да ти казвам, но ти бъди такъв. Няма да искам, но ти ще видиш от какво имам нужда. Дай ми го. Имам нужда да ме заместиш за малко, имам нужда да си по-силен от мен., имам нужда да си по-умен от мен, мини на моето място за малко. Искам да съм друга, когато съм с теб. Ще бъдеш ли с мен?
- Не. Защото Яна не говори така. Това не съм аз, това не е Яна. Яна винаги казва от какво има нужда и какво очаква. Тази тук все едно хленчи.
И не знам защо приятелите ми смятат, че по-добре от мен знаят как се държа в една връзка. Защо смятат, че знаят от какво имам нужда, какво бих казала на някой мъж. Не знам защо смятат, че съм единствения причинител на нещастията си. Сякаш външния, обективен свят не съществува.
- Държиш се като малко дете, което тропа с крак. – казва Психоложката. – Все едно светът е длъжен да ти докаже, че има и други мъже. Светът с нищо не ти е длъжен.
- Неее, не е така – аз не съм малко дете!
- Добре тогава, ти си един уморен възрастен, който иска някой да го смени. Само че и другия е уморен възрастен.
Боже мой, за психолозите само малки деца и уморени възрастни ли съществуват? Не съм нито малко дете, нито уморен възрастен. Аз съм…отчаян, лишен от любов възрастен. Уточнявам: лишен от любов от страна на партньорите от противоположен пол. Ама всъщност за какви деца и какви възрастни говорим изобщо. Аз съм богиня. И ще ми простите инфлацията на егото, но като тъй и тъй съм депресирана, тогава по-добре мания за величие, отколкото комплекс за малоценност. А Йов продължава да нарежда:
Както облакът се разпръсква и изчезва, Така и слизащия в преизподнята няма да възлезе пак;
Няма да се върне у дома си. И мястото му няма да го познае вече.
Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.
Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража, Господи?
…
Душата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря с горестта на душата си.
Но гледай Ти скръбта ми,
…защо расте.
Приятели, чуйте какво е казал Йов на своите приятели:
Много такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.
И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас и да клатя глава подир Вас… До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?
Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.
Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.
Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,
Съблякъл ме е от слават ми, И отнел е венеца от главата ми.
Съкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.
Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.
Ще измина дълъг път докато, като Йов, почувствам силата да сложа пръст на устата си и да замълча.
