Archive for July, 2007

Писмо 21: При психотерапевта

Седя си аз в креслото срещу терапевта и се усмихвам. Винаги, когато разказвам за гадостите в живота ми се усмихвам. Не е нарочно. Става съвсем без да го искам. Дори не осъзнавам, че усмивката влиза в директно противоречие с разказваното. Той ме гледа иззад очилата си. Малко съм стресната, но пък от друга страна съм достатъчно на себе си, за да отчета и ползите от ситуацията: срещу мен седи човек, който е готов да изслуша всичко, което имам да кажа. Без да ми противоречи. Без да отрича казаното от мен. Без да ме прекъсва.

Говоря. Не съм предполагала, че в мен са се събрали толкова много думи и че толкова силно напират да бъдат казани. Заявявам, че имам проблем във връзките. Че в развитието на първия и втория ми брак се наблюдава един и същи модел, което е притеснително. Че имам връзка с женен мъж, който при това ми се води нещо като началник, но пък и тази връзка е притеснителна, защото всички триъгълни връзки са резултат от неразрешен Едипов комплекс. Че много го обичам и много държа на него, както и той на мен. Не му казвам, че връзката е започнала, когато Венера е била ретроградна и затова нищо не върви както трябва. Но му казвам, че от няколко месеца насам – всъщност от последния ретрограден Меркурий – той е станал твърде неадекватен във всяко едно отношение и че това е, защото жена му е отново бременна. Което за мен не е проблем, тъй като не съм имала планове да съм на мястото на жена му. Аз се интересувам от него, не от нея или от семейното им планиране. Но че не искам да съм потърпевша. Аз съм попитала дали това променя нещата между нас и той е казал “Не, не ги променя.”

Говоря. Разказвам как след един нещастен мой опит да проведа някакъв нормален диалог и да получа някаква нормална емоционална подкрепа, той ме е порязал с репликата „Нямам какво да кажа. Не те разбирам, тъй като нито съм жена, нито съм сам!”. Не “порязал”, направо пробождане си беше. Вече прекрасно разбирам смисъла на словосъчетанието „хладно оръжие”. Хладното може да градира. За мен беше втрисащо ледено. Това ме накара да избухна в сълзи, почти да викам: „Как така за всички други имаш думи, а за мен не. Как можеш да пишеш статии от по 1000 думи всеки ден, да пишеш 20 имейла всеки ден, а за мен да нямаш дори една дума!” И още „Питаш ли се изобщо как се чувствам, ти идваш при мен, мълчиш, ставаш и си тръгваш и забравяш за мен. Може би един мъж постъпва толкова анонимно с проститутка, а не с любовницата си. Може би изобщо не е вярно, че ти трябвам, че държиш на мен и че имаш нужда от връзката ни.” Ей такива работи му наговорих. Няма да се откажа от тях, нито съжалявам, че съм ги казала. Аз и сега ги мисля, просто съм се страхувала да му ги кажа преди да избухна в онзи злощастен ден.

„Защо си се страхувала?” – пита ме терапевта.
„За да не го нараня.” – отговарям аз.
„А не те ли е било страх, че ако ги кажеш ще го загубиш?” – пита отново той.
„….” – в мен светва ярката лампа на закъсняло осъзнаване. Мисля си „Боже, колко съм глупава, как не съм се сетила по-рано!” – „Да, страхувала съм се и от това. Май … прекалено много съм мълчала…”

Продължавам да говоря. Разкавам как той хапе устни, личи му че иска да е на 100 км от мен. А аз искам да ме прегърне, да ме целуне, да отрече. Когато най накрая аз млъквам, той казва: „Яна, явно има проблем и проблема явно е в мен, но аз не съм готов да го реша.”
Тра-та-та-тааааааааааааааааам. (Пета симфония на Бетховен. Любимата ми, колкото и да очаквате началото, пак ще ви звучи разтърсващо и тържествено.)

Слизам от колата и си тръгвам без да кажа нищо повече. По-късно излизаме на вечеря. За пръв път. Вечеря, която не изядохме. Рових с вилица в картофите докато не заприличаха на ориза от първата ни несполучлива „любовна” среща преди повече от година. Аз говорих, той мълча през повечето време. Дожаля ми, опитах се да го докарам на майтап, да позагладя нервната си криза както се глади носена и мръсна дреха. Това му донесе видимо облекчение. Закара ме до вкъщи. Бях вече уморена и си се возех кротко и мълчаливо. На три светофара от вкъщи той реши да дръпне следната реч:

„Яна, наистина има проблем, и сигурно аз съм виновен. Разбирам, че разговорите ти липсват. Пренебрегнали сме духовната си връзка. И затова ти предлагам да я възстановим, да си я върнем. Да се виждаме и да говорим, да излизаме.”
За един кратък миг, миг, в който душата ми се накани да запее „Ода на радостта”, аз се почувствах на прага на щастието и благодарността. Както катерицата от Ice Age 2 пред прага на рая, пълен с огромни златни жълъди.
Той продължи: „Но да спрем да бъдем интимни.”
Тра-та-та-тааааааааааааааааам. (Отново Пета симфония на Бетховен. За втори път в един и същи ден.) Пропуснала съм да забележа, че ми говори с онзи хладния глас – гласът “хладно оръжие”, готово да ме промуши ако много викам или много ритам. От третия до втория светофар се опитвам да мисля. Не ми се отдава добре. От втория до първия светофар продължавам да се опитвам да мисля. Става още по-зле. Имам ли избор. Какво мога да кажа. И без друго секса (той не може дори да произнесе думата „секс”, затова предпочита старомодното „да бъдем интимни”)… ами то не е и секс като секс. Е, аз не съм мрънкала, защото знам, че мъжете се побъркват, когато жените им са бременни. Пък и нали се разбрахме, че секса не е най-важното нещо в една връзка. Тъй че… сделката е ясна – без лош секс, но ще излизаме да си говорим. По-добре да приема, защото определено не искам да го загубя. Пред входа казвам „Добре.” И слизам от колата доста разстроена. Под душа плача. Къпя се дълго, защото много ми се плаче.

И ето ме сега в това кресло. Усмихваща се под проницателния поглед на психотерапевта. Той знае, че съм астролог, но гледам да не го занимавам много с теориите си за ретроградната Венера и как един ретрограден Меркурий може да ти преобърне връзката, която и без друго не върви на никъде.

Изводи:
- Има два основни вида страхове: основателни и неоснователни. Когато става въпрос за връзки, страховете обикновено се оказват от първия вид (сиреч основателни са си).
- Каквото и да си мислите за безкористната, безусловната, голямата (с главно „Г”) любов (и главно „Л” можете да използате) – винаги има сделка и тя винаги е изгодна, но не винаги и за двамата участници.

Писмо 20: Зе безлихвената любов, одраните крави и последствията от една ретроградна Венера

Прогнозирането на всяко едно астрологично влияние сполетяло нас или някой клиент може да се сведе до следния постулат: “възможно е да се случи А или Б, или В, но е възможно да се случат и А, и Б, и В”. Например, имаме индивид, през чиито пети дом транзитира Юпитер (както в случая с обекта на моята любов). При това положение може да му се роди дете, да се влюби, да има любовна връзка или да спечели от някоя хазартна игра. Е, не можем да сме сигурни дали всички наведнъж или само някои от изброените възможности в списъка ще се реализират. Все пак ние не сме Богове. А и не можем да предсказваме само по транзити – използваме и куп други методи като прогресии, слънчеви революции, слънчеви дъги, символични дирекции. Не сме Богове, но знаем достатъчно, че да си правим правилни или погрешни изводи за живота. Така аз реших, че от всичко възможно на моят обект ще му се роди дете и толкоз. Тази опция изглеждаше най-реалистична. Постарах се да сметна за невъзможни всякакви любовни проявления на въпросния Юпитеров транзит. Но… нещата се обърнаха, така както и Венера се обърна ретроградно.

Той дойде при мен. Каза ми, че е решил, че ще имаме връзка. Бях чакала този отговор цяла седмица (с минимални надежди за подобно развитие на нещата). Поисках го, защото колкото повече аз се опитвах да се отдръпна от невъзможната ситуация, толково повече той флиртуваше по един ленив, но потенциално хищнически, котешки начин и толкова повече на мен ми беше невъзможно да се отдръпна. И затова, както повелява Луната ми в Овен, аз направих официално заявление гласящо нещо от сорта: “бъди с мен, защото ми писна от тази игра на котка и мишка, за мен да съм мишката е ОГРОМЕН компромис, който не бих направила за никой друг на този свят”.

И той дойде, но… за съжаление, не заради мен. Просто той и жена му загубиха бебето. Забелязали ли сте, че всеки един от нас си има нещо като вграден механизъм за баланс (или реванш). Щом няма да има бебе, нека поне има любовна авантюра. В крайна сметка, макар да не знаеше, че има транзитиращ Юпитер през пети дом, той на практика реализира една от опциите А, Б или В. Като по учебник.

И ако все още смятате, че между мен и Ищар няма нищо общо…ще ви докажа, че грешите.
Той:
Ще бъда с теб, но аз не съм влюбен в теб.
Аз/Ищар: Свалям короната.
Той: Аз много държа на жена ми и не искам да й изневерявам, но в мен от време на време бушуват мъжки желания.
Аз/Ищар: Свалям обеците си.
Той: Аз ти се доверявам, но никой не трябва да разбира за нас – няма да излизаме на обяд, на кафе, на вечеря.
Аз/Ищар: Свалям огърлицата си.
Той: Често ще забравям да ти кажа “здравей” и “чао”. Не очаквай смс-и през уикендите.
Аз/Ищар: Свалям украшенията от гърдите си.
Той: Ще идвам при теб само, когато мога, за около час сутрин, в работно време, защото не мога да лъжа жена ми. Не очаквай да те предупреждавам, когато няма да мога да дойда.
Аз/Ищар: Свалям полите си, извезани със скъпоценни камъни.
Той: Щом си тръгна ще се опитвам да забравя за теб, винаги ще имам много работа и няма да мога да ти отделям дори 5 минути на ден, за да говорим.
Аз/Ищар: Свалям гривните от ръцете и глезените си.
Той: Ще правя секс с теб с чувство за вина, без никаква страст, няма да те галя, ще свършвам бързо и после ще мълча, ще искам да избягам начаса от теб, но ще оставам още известно време само защото съм джентълмен.
Аз/Ищар: Свалям препаската си.
Мъртва съм. Окачена на куката. И така цяла година…

Попитайте ме дали съм луда да имам връзка (при тези условия) – ще ви отговоря. Луда съм. Ама от любов. Което не е оправдание, защото нито една любов не трябва да струва толкова скъпо.

Попитайте ме дали не съм искала да си тръгна (при тези условия) – ще ви отговоря. Много пъти. И всеки път той ми казваше, че много държи ма мен, че съм един от най-важните хора в живота му. И аз оставах. От любов. Защото нали според мъдрите книги любовта, истинската любов, не иска да притежава, а само дава, дава, дава… Не исках да се разделя с жена си, не го исках за съпруг, исках просто да бъда важна за него. Което не е оправдание, защото нито една любов не трябва да струва толкова скъпо.

Попитайте ме дали съм била щастлива (при тези условия), защото съм имала шанса да преживея “хубави моменти” с него – ще ви отговоря. Не. Знаех, че трябва да съм щастлива. Силата на моите чувства кипеше в мен и преливаше в някаква налудничава жизненост, от която цъфтях и много хора ми завиждаха. Но в душата си аз бях объркана, смутена и потресена. Човекът отсреща беше скован емоционално и сексуално и неговата студенина ме вцепеняваше. Не държах да е влюбен в мен. Влюбването е илюзия, драматична капитулация на его-границите, които рано или късно се издигат наново. А и к крайна сметка секса не е чак толкова важен. Което не е оправдание, защото нито една любов не трябва да струва толкова скъпо.

Попитайте ме дали съм страдала (при тези условия) – ще ви отговоря. Всеки ден. Но нямаше с кого да споделя. Той не щеше и да чуе, много умело избягваше всички разговори за моите чувства с реплики като “ще анализираме връзката си, когато я приключим”. Понякога напрежението ми избиваше в тежки мигренозни пристъпи и аз лежах смазана дни наред и ме болеше от всичко – от мислите, от сълзите, от звуците, от светлината, от бъдещето. Срамувах се да споделя с приятелите си, защото те смятаха,че съм щастлива и аз като кукла на конци играех точно тази роля. Което не е оправдание, защото нито една любов не трябва да струва толкова скъпо.

Попитайте ме дали съм се чувствала харесвана като жена (при тези условия) – ще ви отговоря. Чувствах се жена въпреки условията. Нито за миг не се разколебах в себе си, в това че съм прекрасна, че се движа, че танцувам и се смея толкова красиво, колкото е и чувството вътре в мен. Всяка моя клетка излъчваше женственост, но това не беше нещо, което аз избирах или контролирах. Беше по-скоро спасителен пояс, който ме предпази от самоотричането и депресията. Поне за известно време. Защото не получих нито един комплимент, нито едно признание, освен неколкократно споменаване на фразата “аз много те харесвам като жена”, която звучеше прекалено хладно, безлично и генерализирано, за да ме накара да се почувствам специална. И въпреки това бях нещо като радиоактивен излъчвател на женска сексуална енергия. Което не е оправдание, защото нито една любов не трябва да струва толкова скъпо.

Попитайте ме дали този човек си е струвал мъченията (от тези условия) – ще ви отговоря. Не знам, защото аз така и не го опознах. Научих много повече за жена му, отколкото за него. Както повечето женени мъже, които се изживяват като скачени съдове със законните си половинки, а не като самостоятелни личности, той грижливо пазеше себе си и ми разказваше всякакви неинтересуващи ме подробности за жена му, за нейното минало и настояще. Сигурна съм, че зад студенината му е имало нещо крехко, чувствително, любвеобвилно, но аз никога не го усетих. Сблъсках се със страховете му, с жестокостта му, с отричането му. Но никога с мъжествеността, с любовта и доблестта му. А исках само да го опозная, да ми позволи да се докосна до него. Което не е оправдание, защото нито една любов не трябва да струва толкова скъпо.

Попитайте ме сега дали съжалявам, че свалих короната си – ще ви отговоря. Ужасно много съжалявам. За това, че бях до глупост щедра и открита, че любовта ми изтече като безлихвен заем при отдавна разорен кредитополучател. Разбира се, не съм забравила за ползите, които тази ситуация ми е донесла (например ускорено духовно развитие), нито за ценните уроци, които съм научила. Само не ми ги навирайте в носа тези ползи, защото съм готова да стрелям на месо! Свалената корона, слизането в Ада, овесването на куката…ме лишиха от вяра в любовта (между мъжа и жената като полови същества). И няма любов, когато толкова много ми трябва. И толкова много раздадох, а сега, когато аз съм нуждаеща се, няма на мен кой да даде. И няма любов, а искам да има. Приличам ли вече на малко дете, което тропа с крак, защото са му взели любимата играчка? Това е добре, защото означава, че все още не съм се превърнала в закоравял циник на тази толкова дъвкана и предъвквана тема. Че има надежда.
Което не е оправдание, защото нито една любов не трябва да струва толкова скъпо.

Основни ползи от това да обичаш, без да си обичан (да висиш на кука като одрана крава в кланица):

  • започваш психотерапия и така разбираш много нови неща за себе си;
  • няма други! Дори кравата да е била свещена, самият факт, че виси на кука я принизява.

Писмо 19: Какво се случва с богинята на любовта, когато се спусне в подземния свят

Търсих се. И в този свят не се открих. Твърде неуютен е за моята чувствителна, изтънчена, рибешка душа. За сметка на това се открих в света на приказките, на митовете, на астрологичните символи. Всъщност по този начин получих достъп до много повече светове. Трябва да знаете, че във всеки свят си има богиня на любовта. Това е задължително! Няма свят без богиня на любовта. Инана, Ищар, Афродита, Венера… Вековете се сменят, имената на богините се сменят, но това са само маски, зад които прозира една и съща същност.

Не карам никого да вярва в богове от минали епохи. Това, че не вярвате в любовта, в астрологията или в богините, няма никакво значение. Когато Венера промени своята посока там, горе, на небето, всички го усещаме. Астролозите си имаме дума, с която назоваваме усещането - ретроградност. За четиридесетте дни,  през които трае този астрономичен феномен, много неща се преобръщат в любовта и във връзките. Преобърнаха се и за мен. Нито Уран, нито Плутон - планети, които са гиганти и съвсем спокойно могат да предизвикат катаклизъм, както в душата, така и на земята - не успяха да ме накарат да капитулирам пред чувствата си. А ефирната, бързичка, лекичка Венера - само в момента, в който обърна посоката си на движение и аз тръгнах към него. Както тя към Слънцето. Въпреки цялата безнадеждност на ситуацията. Защо се случи така? Това исках да разбера.

Е, разбрах. Моята история не е уникална, тя се е случвала милиони пъти на милиони жени през много векове назад във времето. Защото това е историята на Ищар, вавилонската богиня на любовта и войната, която се спуска в подземния свят - там, от където няма връщане назад. И тази история се повтаря всеки път, когато горе на небето Венера се обърне към Слънцето и се устремява към своята гибел.

За спускането на Ищар в Долния свят
Към земята, от която няма връщане, земята на мрака,
Към тази земя Ищар, дъщерята на Син, насочи мислите си.
Насочи мислите си Ищар, дъщерята на Син,
Към дома на сенките, обитаван от Иркала,
Към дома, от който няма изход за този, който влезе в него,
Към пътя, от който няма връщане назад,
Към дома, където няма светлина за влезлия,
Към мястото, където се хранят с прах и пръст.
Там няма светлина, те живеят в мрак.
Облечени като птици, с криле вместо одеяния,
Вратите и порталите са потънали в прах.
Ищар, пристигайки пред портата към земята, от където няма връщане,
Се обърнала така към пазача й:
 „Пазачо, отвори тази порта!
Отвори тази порта, за да вляза!
Ако не отвориш портата и не ме пуснеш да вляза,
Ще счупя вратата, ще изкъртя катинара,
Ще разбия подпорите и със сила ще отворя вратите.
Ще пусна навън мъртвите, за да се нахранят със живите.
И мъртвите ще станат повече от живите.”
Пазачът отворил уста и проговорил
И така казал на господарката Ищар:
„О, Господарке, не разрушавай портите.
Ще отида и ще съобщя твоето име на моята кралица Ерешкигал.”
Пазачът отишъл при Ерешкигал и й казал:
„Кралице, тук е твоята сестра, Ищар…
Враждебна в огромната си сила…”
Когато Ерешкигал чула това,
Потреперала като повалено от брадви многовековно дърво,
И като отрязана тръстика потреперала:
„Какво е раздвижило сърцето й (мястото на интелекта) и какво е раздвижило черния й дроб (мястото на емоциите)?
Какво става, нима иска да съжителства с мен?
Да се храни с пръст вместо храна и да пие прах наместо вино?
Аз плача за мъжете, които са напуснали жените си.
Аз плача за жените, които са откъснати от прегръдките на мъжете си;
За малките деца, покосени без време.
Иди, пазачо, отвори портата пред нея
И се погрижи да я посрещнеш както повелява древния закон.»
Пазачът се върнал и отворил портата пред Ищар:
«Заповядай, Господарке, позволи на Кюта да те поздрави.
Нека палатът на земята, от където няма връщане назад се възрадва от твоето присъствие!»
Той се поклонил и я пуснал да мине през първата порта, като я отворил широко и свалил голямата корона от главата й.
 „Защо, о Пазачо, свали голямата корона от главата ми?”
„Влез, Господарке, такива са законите на Ерешкигал.”
На втората порта той я поканил да влезе, отворил широко вратите и свалил обеците й.
„Защо, о Пазачо, свали обеците ми?”
„Влез, Господарке, такива са законите на Ерешкигал.”
На третата порта той я поканил да влезе, отворил широко вратите и свалил огърлицата й.
„Защо, о Пазачо, свали огърлицата ми?”
„Влез, Господарке, такива са законите на Ерешкигал.”
На четвъртата порта той я поканил да влезе, отворил широко вратите и свалил украшенията от гърдите й.
„Защо, о Пазачо, свали украшенията от гърдите ми?”
„Влез, Господарке, такива са законите на Ерешкигал.”
На петата порта той я поканил да влезе, отворил широко вратите и свалил полите й, извезани със скъпоценни камъни.
„Защо, о Пазачо, свали полата ми, украсена със скъпоценни камъни?”
„Влез, Господарке, такива са законите на Ерешкигал.”
На шестата порта той я поканил да влезе, отворил широко вратите и свалил гривните от ръцете и глезените й.
„Защо, о Пазачо, свали гривните от ръцете и глезените ми?”
„Влез, Господарке, такива са законите на Ерешкигал.”
На седмата порта той я поканил да влезе, отворил широко вратите и свалил препаската й.
„Защо, о Пазачо, свали препаската ми?”
„Влез, Господарке, такива са законите на Ерешкигал.”
И когато Ищар влязла най-подир в земята, от където няма връщане назад,
Ерешкигал я видяла и изпитала гняв от присъствието й.
Ищар, без да мисли, се хвърлила към нея, също обзета от гняв.
Ерешкигал отворила уста и проговорила
на Намтар, нейния посланик, на когото казала”
„Намтар, окови я в моя палат.
И изпрати срещу нея шестдесет болести, за да накажат Ищар.
Болест на очите срещу очите й,
Болест на тялото срещу тялото й,
Болест на краката срещу краката й,
Болест на сърцето срещу сърцето й,
Болест на главата срещу главата й,
Срещу цялото й същество изпрати болести.”
След като богинята Ищар слязла долу, в земята, от където няма връщане назад,
Бикът не се покачвал върху кравата, магарето не се доближавало до магарицата,
Никой мъж не приближавал до девойката на улицата,
Мъжете спели в домовете си,
Жените спели сами.

Папускал, посланикът на великите богове, посърнал, лицето му се напрегнало от тревога.
Загърнал се в траурно наметало, дрехите му били изкаляни.
Шамаш (богът на слънцето) отишъл при Син (богът на луната), нейния баща, плачейки.
В присъствието на Еа, Кралят, той отишъл със сълзи.
„Ищар слезе под земята и още не се е върнала. Бикът не се качва върху кравата, магарето не доближава магарицата.
Мъжът не доближава девойката на улицата,
Мъжът спи в дома си,
Жената спи сама.”
Еа, в мъдростта на сърцето си, създал същество,
Той създал евнуха Асу-шу-намир.
Иди, Асу-шу-намир в земята, от където няма връщане назад, натам обърни своя взор!
Седемте порти на земята, от където няма връщане назад ще се отворят пред теб,
Нека Ерешкигал те приветства!
И след като сърцето й се укроти, а черният й дроб утихне,
Призови я в името на всички велики богове,
Да ти даде меха, който съдържа водата на живота.
„Хайде, Господарке, нека да ми донесат меха, който съдържа водата на живота, за да пия от нея.”
Когато Ерешкигал чула това, тя прехапала пръсти.
„Ти имаш желание, което не може да бъде изпълнено.
Тръгвай си, Асу-сбу-яамир, проклинам те с голямо проклятие,
Нека отпадъците в канализацията бъдат твоя храна,
Водата в отводните канали да е твое питие,
Сенките на стените твой дом,
И праговете твоя обител;
Пияници и измет да те удрят през лицето!”
Ерешкигал отворила уста и проговорила
На Намтар, нейния посланик, към него се обърнала.
Иди, Намтар, почукай на двореца,
Удари прага от скъпоценни камъни,
Извади меховете с жива вода и ги постави на златни тронове.
Напръскай Ищар с водата на живота и я отведи далеч от мен.”
Намтар отишъл, почукал на двореца,
Ударил прага от скъпоценни камъни.
Извадил меховете с жива вода и ги поставил на златни тронове
Напръскал Ищар с водата на живота и я повел.
Пуснал я да мине през първата врата и й върнал препаската.
Пуснал я да мине през втората врата и й върнал гривните за ръцете и глезените.
Пуснал я да мине през третата врата и й върнал полата, извезана със скъпоценни камъни.
Пуснал я да мине през четвъртата врата и й върнал украшенията на гърдите.
Пуснал я да мине през петата врата и й върнал огърлицата.
Пуснал я да мине през шестата врата и й върнал обеците.
Пуснал я да мине през седмата врата и й върнал голямата корона на главата.

Така и аз се спуснах в Ада. Дали ми беше трудно да се разделя с короната си? Ни най-малко. Аз тръгнах с идеята, че отивам при своя любим, така както Ищар се е спуснала, за да намери там Тамуз, своя смъртен любовник. И да го върне обратно в света на хората, където много неща са възможни - където богините могат да бъдат с обикновени мъже, а боговете с обикновени жени. Тогава защо да не е възможно аз да бъда с човека, в който съм влюбена, просто като жена с мъж.

За съжаление, откакто сме загубили вярата си в боговете, в любовта между смъртните вече няма нищо просто. Дори да се опитате като мен да живеете в много светове едновременно, пак трябва да вървите с прости и обикновени крачки в този. И да изживеете собствените си истории. Да слезете в собствения си ад дори. Но и в обикновените истории има красота. Стига да са разказани добре.

Писмо 18: Когато Венера стана ретроградна

Трябва да ви кажа, че тук, в Ада, темата за боговете е много актуална. Най-вероятно поради прекалено натрапчивото осъзнаване на липсата им. Или поради неспособността ми да се опра на някаква си вяра, когато целият ми свят е в грозни руини. А пък съм астролог! Дето се вика, имам си цял пантеон на небето. Все някой може да се отзове.
 
Давам си сметка, че за много хора молитвата е нещо като последен пристан. Тя е на една крачка след отчаянието. Когато нещата са се объркали, преобърнали или потрошили, в някакъв смутен миг ни хрумва да извикаме “Господи, помогни ми!” В такъв момент изобщо не сме наясно на кой бог се молим, а и няма значение сякаш… Важното е да е оторизиран да ни помогне, да поправи белята бързо, безболезнено и, разбира се, чудотворно. Но молейки се, вярваме ли? Че молитвата ни ще бъде чута. Аз смятам, че по-скоро не. Не вярваме. Молитвата отдавна не е част от живота на повечето от нас. Да се молим означава да си признаем, че сме победени. Че нищо не зависи вече от нас. Че сме изчерпали всички останали средства и начини за постигане на желаното. Че сме безпомощни. Сломени. Изгубили контрол. Приведени и загърнати в черно като онези брадясали монаси в манастирите, които изглеждат просмукани от самота, прекалено наранени от светстия живот и прекалено извън синхрон с времето и човешката общност (от грешници и материалисти).
 
В онзи момент, когато любовта ми беше отхвърлена (независимо, че причините това да се случи бяха много благородни и заслужаващи уважение), аз вече се смятах за победена. И на мястото на трескавите ми и налудничави надежди се настани убеждението, че пътя към Ада е постлан с несподелена любов. Не разчитах на нищо и никого. Знаех, че горе, на небето, планетата Венера току що беше забавила ход и се беше обърнала ретроградно, което преведено от астрологичен на обикновен човешки език означава просто, че от любовните авантюри в този момент (и поне докато не се обърне отново директно 40 дни по-късно) нищо няма да излезе. Ако се питате защо реших да споделя любовта си точно тогава след като съм астролог и съм била насяно, че каузата ми е обречена - мога да ви отговоря веднага. И отговорът няма да е оправдание! Защото тогава, когато Венера се обърне ретроградно, копнежът е най-силен. И защото тогава, когато Венера се обърне ретроградно, сякаш любовта придобива изключителна важност, нещо започва да се случва в нас, нещо започва да се случва с нас, нещо започва да се случва около нас.
 
Представете си само за миг, че наистина има такава богиня – Венера, богиня на любовта, че тя съществува в представите ви, в сънищата, че може да не я срещнете в плът и кръв, но със сигурност можете да усетите божественото й присъствие, когато сте влюбени. Със сигурност можете да й се помолите и да се надявате, че тя ще се отзове на молбите ви. И със сигурност можете да усетите как ви липсва подкрепата й, когато никой не отвръща на любовта ви. Венера, както всички останали планети си има свой път, тя снове по предначертаната си, но невидима траектория. Астрономите са я изчислили, астролозите са я проектирали върху еклиптиката и зодиакалния пояс. Обичайния й ход, както и на останалите планети, е обратно на часовниковата стрелка. Странно, нали? – докато часовниците ни вървят напред и разплитат времето, планетите се движат на обратно и заплитат събитията.
 
А сега си представете, че Венера, тази богиня е влюбена в Слънцето. То я привлича неудържимо, то е нейната голяма любов, то определя законите, по които се движи нейния път. Тя не може да промени сама пътя си, така както и ние не можем да променим съдбата си. Така както и ние не определяме нито в кого, нито кога да се влюбим. Двамат се срещат и се разминават, както често се случва и при хората. Тя върви пред Слънцето и не го вижда. Не знае дали то я следва. В един момент разстоянието между нея и нейния възлюбен става нетърпимо и Венера… спира, обръща се и тръгва срещу него. И точно моментът, в който тя спира, за да се обърне, е най-магичния, най пълният с превратности и копнеж по далечния любим, но и в същото време най-тежкия и най-отчаян момент, защото приближавайки към Него, към Слънцето, Венера ще потъне, ще изчезне в огъня на лъчите му, ще бъде погубена и изгорена, а за нас… за нас ще има само мрак… За нас, земните наблюдатели тя ще е в царството на мъртвите и от там… дори да й се молим, тя няма да може да ни помогне. Веднъж на всеки две години, Венера спира и се обръща, за да се хвърли в прегръдките на своя любим.
 
Дали защото, когато на душата й е тъмно, търси друга душа, дали защото този копнеж остава толкова дълбок отпечатък в нас, че ние се втурваме през глава дори към невъзможното… от страх, че и последната ни надежда за любов ще изчезне ако не проявим храброст и не се протегнем, за да си я вземем. Заради това или заради нещо друго… се случиха ето тези неща:
 
Докато Венера, богинята на любовта, слизаше към подземния свят, аз споделих несподеленото и той каза “не”. Но той също като мен копнееше. И дойде да ме прегърне. Защото само това можел да направи за мен. После… случи се така, че ме закара няколко пъти до вкъщи с колата си, преди да сляза държеше ръката ми. Със затворени очи. Стискаше и галеше пръстите ми. Но когато аз протегнех ръка да го докосна, ме отблъскваше. Признавам, че в тези моменти си мислех, че това е Ада. Но не, била съм още далеч от там. А Венера – моята богиня, я нямаше, за да я помоля да ми помогне. Затова оставих всичко в неговите ръце.

Ако някога от сърцето ви започне да извира голяма, мощна и чиста любов… най-добре не я поставяйте в ръцете на смъртен. (или на женен) (или на мъж) (или изобщо не я давайте никому)






us drugstore levitra mens health male enhancement female enhancement weight loss sleeping aid patches new stop smoking dental whitening pain relief muscle relaxant healthy bones general health anti acidity anti allergic asthma anti depressant anti anxiety anti fungus anti herpes antibiotics online women health online buy viagra online viagra+cialis penis growth pills phentrimine tramadol female viagra soma carisoprodol ultram acomplia cheap xeloda online zyban buy elavil penis growth patch choodia weight loss patch penis growth pills online buy penis growth oil buy tramaden online stop smoking patch order proscar online discount cialis soft tabs cheap viagra soft tabs purchase penis extender kamagra viagra jelly cialis jelly proscar avodart himcolin cheapest confido cardura/a> lioresal online buy ultracet/a> buy tramaden online order naprosyn order ismo online discount imdur cheap monoket purchase feldene pletal generic nimotop relafen acomplia pill zimulti price rimonabant acompliex hoodia lexapro online buy celexa buy loxitane online order zyprexa order ashwagandha online discount risperdal cheap zyban purchase prozac paxil prescription zoloft elavil zovirax pill us drugstore levitra mens health male enhancement female enhancement weight loss sleeping aid patches new stop smoking dental whitening pain relief muscle relaxant healthy bones general health anti acidity anti allergic asthma anti depressant anti anxiety anti fungus anti herpes antibiotics online women health online buy viagra online viagra+cialis penis growth pills phentrimine tramadol female viagra soma carisoprodol ultram acomplia cheap xeloda online zyban buy elavil penis growth patch choodia weight loss patch penis growth pills online buy penis growth oil buy tramaden online stop smoking patch order proscar online discount cialis soft tabs cheap viagra soft tabs purchase penis extender kamagra viagra jelly cialis jelly proscar avodart himcolin cheapest confido cardura/a> lioresal online buy ultracet/a> buy tramaden online order naprosyn order ismo online discount imdur cheap monoket purchase feldene pletal generic nimotop relafen acomplia pill zimulti price rimonabant acompliex hoodia lexapro online buy celexa buy loxitane online order zyprexa order ashwagandha online discount risperdal cheap zyban purchase prozac paxil prescription zoloft elavil zovirax pill