Шараните

Седя си аз в креслото срещу терапевта и се усмихвам. Винаги, когато разказвам за гадостите в живота ми се усмихвам. Не е нарочно. Става съвсем без да го искам. Дори не осъзнавам, че усмивката влиза в директно противоречие с разказваното. Той ме гледа иззад очилата си. Малко съм стресната, но пък от друга страна съм достатъчно на себе си, за да отчета и ползите от ситуацията: срещу мен седи човек, който е готов да изслуша всичко, което имам да кажа. Без да ми противоречи. Без да отрича казаното от мен. Без да ме прекъсва.

Говоря. Не съм предполагала, че в мен са се събрали толкова много думи и че толкова силно напират да бъдат казани. Заявявам, че имам проблем във връзките. Че в развитието на първия и втория ми брак се наблюдава един и същи модел, което е притеснително. Че имам връзка с женен мъж, който при това ми се води нещо като началник, но пък и тази връзка е притеснителна, защото всички триъгълни връзки са резултат от неразрешен Едипов комплекс. Че много го обичам и много държа на него, както и той на мен. Не му казвам, че връзката е започнала, когато Венера е била ретроградна и затова нищо не върви както трябва. Но му казвам, че от няколко месеца насам – всъщност от последния ретрограден Меркурий – той е станал твърде неадекватен във всяко едно отношение и че това е, защото жена му е отново бременна. Което за мен не е проблем, тъй като не съм имала планове да съм на мястото на жена му. Аз се интересувам от него, не от нея или от семейното им планиране. Но че не искам да съм потърпевша. Аз съм попитала дали това променя нещата между нас и той е казал “Не, не ги променя.”

Говоря. Разказвам как след един нещастен мой опит да проведа някакъв нормален диалог и да получа някаква нормална емоционална подкрепа, той ме е порязал с репликата „Нямам какво да кажа. Не те разбирам, тъй като нито съм жена, нито съм сам!”. Не “порязал”, направо пробождане си беше. Вече прекрасно разбирам смисъла на словосъчетанието „хладно оръжие”. Хладното може да градира. За мен беше втрисащо ледено. Това ме накара да избухна в сълзи, почти да викам: „Как така за всички други имаш думи, а за мен не. Как можеш да пишеш статии от по 1000 думи всеки ден, да пишеш 20 имейла всеки ден, а за мен да нямаш дори една дума!” И още „Питаш ли се изобщо как се чувствам, ти идваш при мен, мълчиш, ставаш и си тръгваш и забравяш за мен. Може би един мъж постъпва толкова анонимно с проститутка, а не с любовницата си. Може би изобщо не е вярно, че ти трябвам, че държиш на мен и че имаш нужда от връзката ни.” Ей такива работи му наговорих. Няма да се откажа от тях, нито съжалявам, че съм ги казала. Аз и сега ги мисля, просто съм се страхувала да му ги кажа преди да избухна в онзи злощастен ден.

„Защо си се страхувала?” – пита ме терапевта.
„За да не го нараня.” – отговарям аз.
„А не те ли е било страх, че ако ги кажеш ще го загубиш?” – пита отново той.
„….” – в мен светва ярката лампа на закъсняло осъзнаване. Мисля си „Боже, колко съм глупава, как не съм се сетила по-рано!” – „Да, страхувала съм се и от това. Май … прекалено много съм мълчала…”

Продължавам да говоря. Разкавам как той хапе устни, личи му че иска да е на 100 км от мен. А аз искам да ме прегърне, да ме целуне, да отрече. Когато най накрая аз млъквам, той казва: „Яна, явно има проблем и проблема явно е в мен, но аз не съм готов да го реша.”
Тра-та-та-тааааааааааааааааам. (Пета симфония на Бетховен. Любимата ми, колкото и да очаквате началото, пак ще ви звучи разтърсващо и тържествено.)

Слизам от колата и си тръгвам без да кажа нищо повече. По-късно излизаме на вечеря. За пръв път. Вечеря, която не изядохме. Рових с вилица в картофите докато не заприличаха на ориза от първата ни несполучлива „любовна” среща преди повече от година. Аз говорих, той мълча през повечето време. Дожаля ми, опитах се да го докарам на майтап, да позагладя нервната си криза както се глади носена и мръсна дреха. Това му донесе видимо облекчение. Закара ме до вкъщи. Бях вече уморена и си се возех кротко и мълчаливо. На три светофара от вкъщи той реши да дръпне следната реч:

„Яна, наистина има проблем, и сигурно аз съм виновен. Разбирам, че разговорите ти липсват. Пренебрегнали сме духовната си връзка. И затова ти предлагам да я възстановим, да си я върнем. Да се виждаме и да говорим, да излизаме.”
За един кратък миг, миг, в който душата ми се накани да запее „Ода на радостта”, аз се почувствах на прага на щастието и благодарността. Както катерицата от Ice Age 2 пред прага на рая, пълен с огромни златни жълъди.
Той продължи: „Но да спрем да бъдем интимни.”
Тра-та-та-тааааааааааааааааам. (Отново Пета симфония на Бетховен. За втори път в един и същи ден.) Пропуснала съм да забележа, че ми говори с онзи хладния глас – гласът “хладно оръжие”, готово да ме промуши ако много викам или много ритам. От третия до втория светофар се опитвам да мисля. Не ми се отдава добре. От втория до първия светофар продължавам да се опитвам да мисля. Става още по-зле. Имам ли избор. Какво мога да кажа. И без друго секса (той не може дори да произнесе думата „секс”, затова предпочита старомодното „да бъдем интимни”)… ами то не е и секс като секс. Е, аз не съм мрънкала, защото знам, че мъжете се побъркват, когато жените им са бременни. Пък и нали се разбрахме, че секса не е най-важното нещо в една връзка. Тъй че… сделката е ясна – без лош секс, но ще излизаме да си говорим. По-добре да приема, защото определено не искам да го загубя. Пред входа казвам „Добре.” И слизам от колата доста разстроена. Под душа плача. Къпя се дълго, защото много ми се плаче.

И ето ме сега в това кресло. Усмихваща се под проницателния поглед на психотерапевта. Той знае, че съм астролог, но гледам да не го занимавам много с теориите си за ретроградната Венера и как един ретрограден Меркурий може да ти преобърне връзката, която и без друго не върви на никъде.

Изводи:
- Има два основни вида страхове: основателни и неоснователни. Когато става въпрос за връзки, страховете обикновено се оказват от първия вид (сиреч основателни са си).
- Каквото и да си мислите за безкористната, безусловната, голямата (с главно „Г”) любов (и главно „Л” можете да използате) – винаги има сделка и тя винаги е изгодна, но не винаги и за двамата участници.

Търсих се. И в този свят не се открих. Твърде неуютен е за моята чувствителна, изтънчена, рибешка душа. За сметка на това се открих в света на приказките, на митовете, на астрологичните символи. Всъщност по този начин получих достъп до много повече светове. Трябва да знаете, че във всеки свят си има богиня на любовта. Това е задължително! Няма свят без богиня на любовта. Инана, Ищар, Афродита, Венера… Вековете се сменят, имената на богините се сменят, но това са само маски, зад които прозира една и съща същност.

Не карам никого да вярва в богове от минали епохи. Това, че не вярвате в любовта, в астрологията или в богините, няма никакво значение. Когато Венера промени своята посока там, горе, на небето, всички го усещаме. Астролозите си имаме дума, с която назоваваме усещането - ретроградност. За четиридесетте дни,  през които трае този астрономичен феномен, много неща се преобръщат в любовта и във връзките. Преобърнаха се и за мен. Нито Уран, нито Плутон - планети, които са гиганти и съвсем спокойно могат да предизвикат катаклизъм, както в душата, така и на земята - не успяха да ме накарат да капитулирам пред чувствата си. А ефирната, бързичка, лекичка Венера - само в момента, в който обърна посоката си на движение и аз тръгнах към него. Както тя към Слънцето. Въпреки цялата безнадеждност на ситуацията. Защо се случи така? Това исках да разбера.

Е, разбрах. Моята история не е уникална, тя се е случвала милиони пъти на милиони жени през много векове назад във времето. Защото това е историята на Ищар, вавилонската богиня на любовта и войната, която се спуска в подземния свят - там, от където няма връщане назад. И тази история се повтаря всеки път, когато горе на небето Венера се обърне към Слънцето и се устремява към своята гибел.

За спускането на Ищар в Долния свят
Към земята, от която няма връщане, земята на мрака,
Към тази земя Ищар, дъщерята на Син, насочи мислите си.
Насочи мислите си Ищар, дъщерята на Син,
Към дома на сенките, обитаван от Иркала,
Към дома, от който няма изход за този, който влезе в него,
Към пътя, от който няма връщане назад,
Към дома, където няма светлина за влезлия,
Към мястото, където се хранят с прах и пръст.
Там няма светлина, те живеят в мрак.
Облечени като птици, с криле вместо одеяния,
Вратите и порталите са потънали в прах.
Ищар, пристигайки пред портата към земята, от където няма връщане,
Се обърнала така към пазача й:
 „Пазачо, отвори тази порта!
Отвори тази порта, за да вляза!
Ако не отвориш портата и не ме пуснеш да вляза,
Ще счупя вратата, ще изкъртя катинара,
Ще разбия подпорите и със сила ще отворя вратите.
Ще пусна навън мъртвите, за да се нахранят със живите.
И мъртвите ще станат повече от живите.”
Пазачът отворил уста и проговорил
И така казал на господарката Ищар:
„О, Господарке, не разрушавай портите.
Ще отида и ще съобщя твоето име на моята кралица Ерешкигал.”
Пазачът отишъл при Ерешкигал и й казал:
„Кралице, тук е твоята сестра, Ищар…
Враждебна в огромната си сила…”
Когато Ерешкигал чула това,
Потреперала като повалено от брадви многовековно дърво,
И като отрязана тръстика потреперала:
„Какво е раздвижило сърцето й (мястото на интелекта) и какво е раздвижило черния й дроб (мястото на емоциите)?
Какво става, нима иска да съжителства с мен?
Да се храни с пръст вместо храна и да пие прах наместо вино?
Аз плача за мъжете, които са напуснали жените си.
Аз плача за жените, които са откъснати от прегръдките на мъжете си;
За малките деца, покосени без време.
Иди, пазачо, отвори портата пред нея
И се погрижи да я посрещнеш както повелява древния закон.»
Пазачът се върнал и отворил портата пред Ищар:
«Заповядай, Господарке, позволи на Кюта да те поздрави.
Нека палатът на земята, от където няма връщане назад се възрадва от твоето присъствие!»
Той се поклонил и я пуснал да мине през първата порта, като я отворил широко и свалил голямата корона от главата й.
 „Защо, о Пазачо, свали голямата корона от главата ми?”
„Влез, Господарке, такива са законите на Ерешкигал.”
На втората порта той я поканил да влезе, отворил широко вратите и свалил обеците й.
„Защо, о Пазачо, свали обеците ми?”
„Влез, Господарке, такива са законите на Ерешкигал.”
На третата порта той я поканил да влезе, отворил широко вратите и свалил огърлицата й.
„Защо, о Пазачо, свали огърлицата ми?”
„Влез, Господарке, такива са законите на Ерешкигал.”
На четвъртата порта той я поканил да влезе, отворил широко вратите и свалил украшенията от гърдите й.
„Защо, о Пазачо, свали украшенията от гърдите ми?”
„Влез, Господарке, такива са законите на Ерешкигал.”
На петата порта той я поканил да влезе, отворил широко вратите и свалил полите й, извезани със скъпоценни камъни.
„Защо, о Пазачо, свали полата ми, украсена със скъпоценни камъни?”
„Влез, Господарке, такива са законите на Ерешкигал.”
На шестата порта той я поканил да влезе, отворил широко вратите и свалил гривните от ръцете и глезените й.
„Защо, о Пазачо, свали гривните от ръцете и глезените ми?”
„Влез, Господарке, такива са законите на Ерешкигал.”
На седмата порта той я поканил да влезе, отворил широко вратите и свалил препаската й.
„Защо, о Пазачо, свали препаската ми?”
„Влез, Господарке, такива са законите на Ерешкигал.”
И когато Ищар влязла най-подир в земята, от където няма връщане назад,
Ерешкигал я видяла и изпитала гняв от присъствието й.
Ищар, без да мисли, се хвърлила към нея, също обзета от гняв.
Ерешкигал отворила уста и проговорила
на Намтар, нейния посланик, на когото казала”
„Намтар, окови я в моя палат.
И изпрати срещу нея шестдесет болести, за да накажат Ищар.
Болест на очите срещу очите й,
Болест на тялото срещу тялото й,
Болест на краката срещу краката й,
Болест на сърцето срещу сърцето й,
Болест на главата срещу главата й,
Срещу цялото й същество изпрати болести.”
След като богинята Ищар слязла долу, в земята, от където няма връщане назад,
Бикът не се покачвал върху кравата, магарето не се доближавало до магарицата,
Никой мъж не приближавал до девойката на улицата,
Мъжете спели в домовете си,
Жените спели сами.

Папускал, посланикът на великите богове, посърнал, лицето му се напрегнало от тревога.
Загърнал се в траурно наметало, дрехите му били изкаляни.
Шамаш (богът на слънцето) отишъл при Син (богът на луната), нейния баща, плачейки.
В присъствието на Еа, Кралят, той отишъл със сълзи.
„Ищар слезе под земята и още не се е върнала. Бикът не се качва върху кравата, магарето не доближава магарицата.
Мъжът не доближава девойката на улицата,
Мъжът спи в дома си,
Жената спи сама.”
Еа, в мъдростта на сърцето си, създал същество,
Той създал евнуха Асу-шу-намир.
Иди, Асу-шу-намир в земята, от където няма връщане назад, натам обърни своя взор!
Седемте порти на земята, от където няма връщане назад ще се отворят пред теб,
Нека Ерешкигал те приветства!
И след като сърцето й се укроти, а черният й дроб утихне,
Призови я в името на всички велики богове,
Да ти даде меха, който съдържа водата на живота.
„Хайде, Господарке, нека да ми донесат меха, който съдържа водата на живота, за да пия от нея.”
Когато Ерешкигал чула това, тя прехапала пръсти.
„Ти имаш желание, което не може да бъде изпълнено.
Тръгвай си, Асу-сбу-яамир, проклинам те с голямо проклятие,
Нека отпадъците в канализацията бъдат твоя храна,
Водата в отводните канали да е твое питие,
Сенките на стените твой дом,
И праговете твоя обител;
Пияници и измет да те удрят през лицето!”
Ерешкигал отворила уста и проговорила
На Намтар, нейния посланик, към него се обърнала.
Иди, Намтар, почукай на двореца,
Удари прага от скъпоценни камъни,
Извади меховете с жива вода и ги постави на златни тронове.
Напръскай Ищар с водата на живота и я отведи далеч от мен.”
Намтар отишъл, почукал на двореца,
Ударил прага от скъпоценни камъни.
Извадил меховете с жива вода и ги поставил на златни тронове
Напръскал Ищар с водата на живота и я повел.
Пуснал я да мине през първата врата и й върнал препаската.
Пуснал я да мине през втората врата и й върнал гривните за ръцете и глезените.
Пуснал я да мине през третата врата и й върнал полата, извезана със скъпоценни камъни.
Пуснал я да мине през четвъртата врата и й върнал украшенията на гърдите.
Пуснал я да мине през петата врата и й върнал огърлицата.
Пуснал я да мине през шестата врата и й върнал обеците.
Пуснал я да мине през седмата врата и й върнал голямата корона на главата.

Така и аз се спуснах в Ада. Дали ми беше трудно да се разделя с короната си? Ни най-малко. Аз тръгнах с идеята, че отивам при своя любим, така както Ищар се е спуснала, за да намери там Тамуз, своя смъртен любовник. И да го върне обратно в света на хората, където много неща са възможни - където богините могат да бъдат с обикновени мъже, а боговете с обикновени жени. Тогава защо да не е възможно аз да бъда с човека, в който съм влюбена, просто като жена с мъж.

За съжаление, откакто сме загубили вярата си в боговете, в любовта между смъртните вече няма нищо просто. Дори да се опитате като мен да живеете в много светове едновременно, пак трябва да вървите с прости и обикновени крачки в този. И да изживеете собствените си истории. Да слезете в собствения си ад дори. Но и в обикновените истории има красота. Стига да са разказани добре.