Шараните

Той беше невъзможен и точно по тази причина безопасен за влюбване – сиреч обект, който не само никога (според мен) нямаше да мога да притежавам, ами и никога (пак според мен) нямаше да ме погледне както мъж жена. Той беше:

• женен
• прекалено идеален
• недостъпен

Влюбих се с чиста съвест! Просто нямаше от какво да се притеснявам, тъй че дадох воля на емоциите си – смятах, че съм се метнала като риба в море от любов, а то какво се оказа… риба в тиган. Ама нейсе! Нали доброволно съм се метнала – кой ми крив.

Останалото… вече се намира в „Писма от тигана” – книгата. Истинска, а не виртуална. Подарете си тази приказка!

Ако сте астрологично грамотни, ще откриете, че звездите могат да обяснят, да подреждат и да придават смисъл – и безспорно ще разберете книгата по-лесно Ако сте се влюбвали поне веднъж до пълно умопомрачение, ще я разберете още по-лесно, а остроумието и самоиронията на героинята ще ви доставят истинско бълбукащо удоволствие.

„Писма от тигана” е книга за съвременната градска жена с много лица – жената, която денем работи в офис, привечер храни децата си, а нощем се взира в звездите и дълбае из вечните въпроси на човешкото битие. Това е книга за духа и магията, за планетите и съдбата, за копнежа и сблъсъка с реалността, за болката и прошката, за срещите и разделите, за катарзиса и промяната, за смеха през сълзи, въпросите без отговор и отговорите без въпроси.

Една книга за любовта.

От редакторката
Анна Димова

Мили хора, здравейте!
Пиша ви. От преизподнята. Как е тук ли? Хладничко е
и температурата продължава да пада. Дали това за огньовете и
врящите казани е лъжа? Не съвсем. Огън имаше – доста страш-
ничък. Аз се развиках: „Помощ, спасете ме, спасете ме!”. Ливна-
ха връз мен няколко кофи вода и го потушиха. Но без огън взе
да става доста студено, а като си с мокра риза на гърба, студът
е още по-неприятен. Бррр!
Какво правя тук ли? И аз не знам. Имам известни по-
дозрения, че е заради любовта. Банално, нали? Все още не ми
е станало съвсем ясно любовта ли ме прати тук или липсата на
любов… Много бих искала да съм някъде другаде. Само дето не
знам как да се измъкна.
Извинете ме, пропуснах да се представя. Малко не-
възпитано от моя страна. Такава съм си, Луната ми в Овен е
виновна. Е, ако не сте астролози или любители на астрологията,
едва ли знаете какво означава Луна в Овен. Просто е – предста-
вете си амазонка с изваден меч! Няма шест-пет!
Пак се отплеснах… Казвам се Яна. Коя съм и каква съм…
май няма голямо значение, нали в момента съм в Ада.
Моля ви, не ме изоставяйте точно сега само защото
съм астроложка, а вие не вярвате в астрологията! Моят
психотерапевт каза, че е изключително важно да споделям, да
не се затварям. Приятелите ми вече не искат да ме слушат. Ом-
ръзнах им с тия записки от Ада. Само вие ми останахте…
Искам да ви попитам – някой от вас някога обичал ли е
толкова много, че да влезе в Ада заради любовта си?
Благодаря ви за търпението,
Яна

Останалото… вече се намира в „Писма от тигана” – книгата. Истинска, а не виртуална. Подарете си тази приказка!

Ако сте астрологично грамотни, ще откриете, че звездите могат да обяснят, да подреждат и да придават смисъл – и безспорно ще разберете книгата по-лесно Ако сте се влюбвали поне веднъж до пълно умопомрачение, ще я разберете още по-лесно, а остроумието и самоиронията на героинята ще ви доставят истинско бълбукащо удоволствие.

„Писма от тигана” е книга за съвременната градска жена с много лица – жената, която денем работи в офис, привечер храни децата си, а нощем се взира в звездите и дълбае из вечните въпроси на човешкото битие. Това е книга за духа и магията, за планетите и съдбата, за копнежа и сблъсъка с реалността, за болката и прошката, за срещите и разделите, за катарзиса и промяната, за смеха през сълзи, въпросите без отговор и отговорите без въпроси.

Една книга за любовта.

От редакторката
Анна Димова