Шараните

Четирите Елемента
или
От какво е направен светът?

Астролозите ще ви отговорят, че светът е направен от четирите елемента – огън, въздух, земя и вода. Два от тях са мъжки, другите два женски. Пасивни и активни. Ин и ян. И да, всеки един елемент кореспондира с определени понятия и явления:

Огънят е действие, воля, чиста енергия и …его.
Въздухът – интелект, общуване, обмен, синтез.
Земята – структура, стабилност, инертност.
Водата – това са емоциите, чувствата, паметта, въображението.

Можете да прочетете много за тези елементи както от книги, така и в Интернет. Ако изучавате сериозно астрология, навярно личният ви преподавател вече ви е предупредил, че четирите елемента не се срещат в чист вид. Затова липсата на един или друг в хороскопа не трябва да се приема като Велик Дисбаланс или Велика Трагедия.

Химиците признават, че органичната материя е изградена от 4 основни елемента: кислород, въглерод, азот и водород. Плюс „още други”. От каквото и „друго” да е направено нещо живо, тези четири винаги са там. Факт.

Астрологията описва света по аналогия. Следователно бихме очаквали да има някаква – поне мъничка налична аналогия – между четирите химични и четирите астрологични елемента.

Водород – химичният елемент с атомен номер 1, изписван със символ Н. Водородът е най-лекият и най-разпространен химичен елемент във вселената. Водородният газ (H2) е безцветен, без мирис и вкус, а при нагряване образува… вода. Гърците са го наричали „създател на вода”. Водородният газ е лесно запалим, а водородните молекули са много реактивни и лесно се свързват с други вещества. Водородът участва в състава на водата – H2O. Водородът съставлява около 75% от материята във Вселената. Звездите – същите онези, в които астролозите се взират от време оно – са съставени предимно от водород под формата на плазма.
астрологични аналогии: въздух, вода, огън

Въглерод – химичният елемент с атомен номер 6, изписван със символ С. Един от малкото елементи познати от античността. Името му произлиза от гръцкото carbo (въглен). По-известните алотропни форми на въглерода са графита и диаманта. Чистият диамант е съставен само от въглерод и е прозрачен, безцветен кристал. Всички форми на въглерода са изключително стабилни и се изисква много висока температура за реакция.
астрологични аналогии: земя, огън (след огъня остават въглени)

Азот – химичният елемент с атомен номер 7, изписван със символ N. Азотът е инертен газ без цвят, мирис и вкус. Всички живи организми съдържат азот – азотният цикъл описва движението на азотните молекули от атмосферата в биосферата и органичните вещества, и обратно в атмосферата. Молекулата N2 e изключително трудна за разбиване – толкова здрава е връзката между двата атома. При разбиването й се отделя огромно количество енергия. При много ниска температура азотът се втечнява.
астрологични аналогии: земя, вода, огън

Кислород – химичният елемент с атомен номер 8, изписван със символ О. Името му произлиза от гръцкото oxys (кисел) и genes (образувател). Още в името на този елемент е допусната неточност – преди време се е смятало, че кислородът задължително участва в състава на киселините. При стандартна температура и налягане, два атома от елемента се свързват в една молекула O2 – безцветен газ, без мирис и без вкус – въздухът, който дишаме. Кислородът съставлява по-голямата част от масата на водата, а от там и от масата на всички живи организми (2/3 от човешкото тяло са кислород).
астрологични аналогии: въздух, вода

Може би самият подход да се търсят астрологични аналогии в химията е бил погрешен… ала резултата се оказа доста объркващ. Едно е сигурно – ДНК-то ни се състои точно от тези четири елемента (плюс фосфора, който участва само в изграждането на скелета на ДНК молекулата). За да спра да се излагам с липсата си на познания в уважавани науки като химията, решавам да заложа на езотеричното в подхода към четирите елемента. И тъй като езотериката е нещо, от което съм се дистанцирала напоследък, на помощ се притече приятелката ми Зуза, която по образование е квантов химик (и се явява нещо като моят личен Заратустра).

Тъй каза Зуза:
В древността, идеята за четирите основни класически елемента: Земя, Въздух, Огън и Вода, често е съпроводена от петия елемент или т.нар. квинтесенция, наречен Етер в древна Гърция.
Същата концепция за света я има и в древна Индия. В Хиндуизма се счита, че четирите състояния на материята описват самата материя, а петият елемент е извън материалното, т.нар. нематерия. Подобен списък от елементи има и в Китай и в Япония. В Будизма петте велики елемента, към които често се добавят още два, не се разглеждат като вещества, а като категории на сетивното възприятие (чакри). Според теорията на седемте чакри, чакрата на Етера е в гърлото.
Етерът (означава “чист, свеж въздух” или “чисто небе”) според Платон е “това, което Бог е използвал за скициране на вселената”.
Аристотел добавя етера като квинтесенция, като обяснява че земята, въздухът, водата и огънят са земни и нетрайни елементи. Щом в небесата не се наблюдават никакви промени, то звездите не могат да бъдат направени от четирите елемента, а са създадени от някакво различно, инертно, небесно вещество, което не се променя. В системата на Аристотел, етерът няма свойства (не е горещ, студен, влаже или сух), той не може да се променя (освен да променя мястото си) и според своята природа, се движи в кръг. Средновековните холистици твърдят, че етерът може да търпи промени в плътността си и според това твърдение, планетите са по-плътни от останатала материя, която изпълва Вселената.
Хинду вярват, че Създателят е използвал “акаша” (т.нар. етер), най-изтънчения елемент, за да създаде традиционните 4 елемента. Всеки елемент, веднъж създаден, се използва за създаване на следващия, все по-малко изтънчен от предходния. Хинду вярват, че всичко на света, вкл. и човешкото тяло се състои от петте елемента и когато човек умре, тялото се разтваря в петте природни елемента като по този начин се спазва природния цикъл на Създателя. Всеки от петте елемента се свързва с едно от петте сетива и играе като груба среда за преживяване на усещания. Според Хиндуизма, основният елемент Земя е създаден от всички други елементи и заради това може да бъде усещана с всичките ни пет сетива – слух, допир, вкус, миризма и поглед, Следващият по-изтънчен елемент – водата – няма мирис, но може да се види, вкуси, чуе и почувства. След това идва огънят, който може да бъде видян, чут и почувстван. Въздухът може да се чуе и почувства. Акаша (етерът) е средата на звука, но е недостижима от другите ни сетива.

Тъй разбрах аз (случайно):
Химичните елементи (основните четири и всички останали от таблицата на Менделеев) образуват едва 4% от общата маса на вселената. Само 4% от цялата огромна вселена е направена от атоми. Останалото е тъмна материя, в която няма протони, неутрони и електрони – нейният състав е неизвестен. А онова, което не е материя, то е… тъмна енергия.  Ако трябва (смело) да направя аналогия и да напасна макрокосмичната картина към микрокосмичната – нашето тяло, което е изградено от атоми и елементи, е само 4% от нас. Останалото, невидимото – душата и духа.

Извод:
Колкото повече остарявам, толкова повече не разбирам света. Започвам да знам, че нищо не знам и това ми действа много успокояващо.