Шараните

Той винаги идва насън. Винаги.
Той знае всичко за мен. Всичко.
Той ме открива в тълпата. Точно мен.
Той хваща ръката ми. Моята.
Той изписва с пръст
имената на децата ми
върху голата ми кожа.
Той ме прегръща и чака
до последната сълза. Моята.
На сутринта него го няма.
А аз съм безпричинно лека.
А аз съм целуната.
Кой друг може да е той, ако не бог?