Шараните

Млечният път се е свил на кълбо
около центъра
на тялото ми
и спи
уроборичния си
сън.
Отлепям дантелата
от бедрото си
и чорапът
със съскане
нарушава
симетрията
на тялото ми.
Бедрото ми
е бяла струна,
Която се раздвоява
и ненужните дантелени кожи на пода
стават две.
Червените ми нокти
се забиват в сетивата ти
и ги огъват в осморка.
Ребрата ми изпъкват
като клавиши на пиано:
редуват се
бяло и сянка.
С едната си ръка
отмятам косата
и шията ми
срязва мрака,
а с другата
сграбчвам тила ти.
Останалото е гравитация.
Останалото е купчина черни дантели.
Останалото е червени петна по чаршафите
и единственият проблем е,
че зъбите ти са остри,
а аз…
аз не съм истинска.
Аз съм кукла на конци,
а млечният път се е свил на кълбо
около центъра
на тялото ми
и спи
уроборичния си сън.

Това е първата (и надявам се съвсем не последната) творба в новата категория в Шараните: Съучастници в прелъстяването. Нали знаете, че на писачите, за да пишат им трябва я муза, я муз – нещо, дето да ги пали отвътре, да ги дърпа нанякъде (желателно до белия лист или до компютъра)… А музите и музовете са много капризни. Не идват, когато ти трябват, но пък когато имаш работа… гледай какво става. Дуднат ти в ухото докато не вдигнеш ръце и не се предадеш.

Личният муз на писателката Ерика Джонг е… демон. Препоръчвам грещо на всички пишещи души последната й книга “Прелъстяване на Демона”.

Моите лични съучастнички в прелъставянето на музовете (и убеждаването им да ни съдействат да пишем, когато искаме и на каквато тема искаме) са две прекрасни жени: Зюмбюла и Луци (от Луцифер). Първият ни опит в начинанието беше посветено на Демоните. Резултатите:

• моето Събличане на демона
• Демон на Зюмбюла
• Демон и Demonic на Луци