Шараните

Раздялата

Колко дълго да помня
Как с очите си режехме залъка.
Станах.
Зад мен падна стола…

Дълбоко,
Така дълбоко,
че
плътта му,
пронизана
се гърчеше от ужас.
Трохите падаха
от масата
по пода
и се пилееха
като разкъсан наниз.
Вървях.
Вървях цяла вечност
от тази маса
до прага.
Децата
плачейки
се
спъваха в краката ми
като в крайпътни камъни.
Да тичам.
Цената е да ме догониш.
Само твоят вик ще ме спре.
Само ти ще ме върнеш
обратно.
Пред прага само
ще се обърна –
гърбът ти – стена
да зърна.
През рамо пръстен да хвърля
вместо подкова за щастие,
вместо дума за сбогом
или проклятие за вярност.
Между тези стени съм жена. 
Отвъд прага
и всичко останало –
само душа.
Защо не се венча за някоя,
с която
ще си сам.

Любовта на самодивата

Добре,
съгласна съм и на безсмъртие.
не могат да те пуснат очите ми,
които вече нямам,
защото съм безплътна.
Хрътка съм,
вързана с девет оловни вериги –
да пазя съня ти.
Добре, съгласна съм и на безсмъртие,
но не – да те загубя,
но не – да те оставя.
Някога.
Няма нужда от девет оловни вериги.

Сватовниците

Първо дойдоха близките,
после всички съседи,
най-накрая – далечните…
Аз съм жертва
в хиляди обреди,
на хиляди
подковани с нестинарска жарава нозе,
на хиляди гласове:
Каква жена-
зла вещица,
да остави мъжа си,
 да остави децата
и да хукне с първия вятър.
Бог ще съди
грешниците.

Този танц  е за тебе.
Другата

Тя се спъна пред прага.
Не беше камък, а беше душата ми.
Тя просто падна в ръцете ти.
Колко дълго ще помня
как
делихте леглото ни с устни,
с тела и очи.
Само не и с душите си, господи,
само не и с души.

Завръщането

Аз ще се върна
някоя нощ.
Ще се събудиш от бесния тропот
на сетивата ми –
затъпели воденични камъни,
които напразно се опитват да смелят
мрака в тази стая, но сълзите -
сълзите гасят искрите
и те умират като светлината на светулките.
Обличам самодивската си риза.
Очите ти като кинжали в мрака
ме гонят, за да ме достигнат,
ако ме стигнат –
да ме умъртвят.
Танцувам
върху острието на кинжала,
надвесено над пропаст от издъхващ огън.
Виждаш ли
- очите ти –
колко много те обичам.
Ще си отида завинаги,
ще ти пожелая щастие,
само запомни ме
как танцувам върху острието на кинжала,
защото те обичам.
Защото
- очите ти –
исках някога
да дойдеш
с мен
над огъня.
Искам го и сега.
Той ще умре
и ние ще докоснем
само пепелта му.
А ако някой въглен те опари
ще те лекувам
с целувките си.
Господи
- очите ти, кинжала -
и този поглед -
всичко е напразно
и падам
в издъхващия огън
да го нахраня
със плътта си,
да не умре
като светлината на светулките.

Епилог

Руйно вино се лее,
звънтят чаши пенливи
и оттука насетне
заживели щастливи.
Амин.