Откакто преоткрих жената в себе си (по време на долния съвпад на Венера със Слънцето) с мен се случи някакво чудо. Всъщност, не едно, а цели три чудесата:
1. Спрях да копнея за мъжка ласка и закрила. В мен е толкова хубаво, спокойно, меко, хармонично и единственото, което трябва да направя е да се отпусна и да плувам в усещането за себе си. Да се потопя в топлината и любовта, които раздавах на другите, но отказвах на себе си. Преживяването ми (за самата мен) е като симфония, изпълнена от виртуозни музиканти и дирижирина от виртуозен диригент. Всяка външна намеса – като постния музикален имейл на Вавилонеца – звучи като неприятно смущение, като чужда (при това вреслива и фалфива) мелодия. И на мен ми иде просто да възкликна: “Кой е този идиот, който не си е изключил мобилния преди да започне представлението!?”
Останалото… вече се намира в „Писма от тигана” – книгата. Истинска, а не виртуална. Подарете си тази приказка!
Ако сте астрологично грамотни, ще откриете, че звездите могат да обяснят, да подреждат и да придават смисъл – и безспорно ще разберете книгата по-лесно Ако сте се влюбвали поне веднъж до пълно умопомрачение, ще я разберете още по-лесно, а остроумието и самоиронията на героинята ще ви доставят истинско бълбукащо удоволствие.
„Писма от тигана” е книга за съвременната градска жена с много лица – жената, която денем работи в офис, привечер храни децата си, а нощем се взира в звездите и дълбае из вечните въпроси на човешкото битие. Това е книга за духа и магията, за планетите и съдбата, за копнежа и сблъсъка с реалността, за болката и прошката, за срещите и разделите, за катарзиса и промяната, за смеха през сълзи, въпросите без отговор и отговорите без въпроси.
Една книга за любовта.
От редакторката
Анна Димова
0 Responses to “Писмо 61: За чудесата”