Писмо 55: За делюзиите

И ето ме – изоставена от всички – от мъжете, които се надявах да ме обичат поне толкова, че да не ме изоставят, от приятелите, от психотерапевта си, от Бог… Това е моята делюзия – че съм изоставена от всички. Убедена съм, че вече няма кой да се интересува от делюзиите ми. Убедена съм, че съм дотегнала на всички с моето хленчене. Че как иначе – аз самата не мога да се понасям такава. Но не мога да се справя. Като нагазила в блато съм. За всеки опит да се измъкна заплащам с още по-дълбоко затъване. А вече съм затънала до гушата…

Останалото… вече се намира в „Писма от тигана” – книгата. Истинска, а не виртуална. Подарете си тази приказка!

 Писма от тигана

Ако сте астрологично грамотни, ще откриете, че звездите могат да обяснят, да подреждат и да придават смисъл – и безспорно ще разберете книгата по-лесно Ако сте се влюбвали поне веднъж до пълно умопомрачение, ще я разберете още по-лесно, а остроумието и самоиронията на героинята ще ви доставят истинско бълбукащо удоволствие.

„Писма от тигана” е книга за съвременната градска жена с много лица – жената, която денем работи в офис, привечер храни децата си, а нощем се взира в звездите и дълбае из вечните въпроси на човешкото битие. Това е книга за духа и магията, за планетите и съдбата, за копнежа и сблъсъка с реалността, за болката и прошката, за срещите и разделите, за катарзиса и промяната, за смеха през сълзи, въпросите без отговор и отговорите без въпроси.

Една книга за любовта.

От редакторката
Анна Димова

0 Responses to “Писмо 55: За делюзиите”


  1. No Comments

Leave a Reply