Напускам! Край! Тръгвам си! Заради кучето на Павлов. От известно време подозирам, че не съм човек със свободна воля, а дресирано, опитомено, затворено в клетка животно, което точи лиги при всеки звук на камбанката. Само дето Той – Господарят на камбанката – няма никакво намерение да ме храни – само наблюдава как условните рефлекси ми разказват играта. И Той – Господарят на камбанката – се усмихва любезно. И най-вероятно това го кара да се чувства много значим, много специален, много…мъж. Такъв е той – моят бивш женен любовник – прелива от доброта и съчувствие, опитва се да ми даде пример как може да се живее оптимистично, ведро, с усмивка. Само дето добротата му за мен не е нищо повече от гузна съвест, а оптимизма му – нищо повече от защитна реакция срещу собствената му обърканост и дезориентираност.
Останалото… вече се намира в „Писма от тигана” – книгата. Истинска, а не виртуална. Подарете си тази приказка!
Ако сте астрологично грамотни, ще откриете, че звездите могат да обяснят, да подреждат и да придават смисъл – и безспорно ще разберете книгата по-лесно Ако сте се влюбвали поне веднъж до пълно умопомрачение, ще я разберете още по-лесно, а остроумието и самоиронията на героинята ще ви доставят истинско бълбукащо удоволствие.
„Писма от тигана” е книга за съвременната градска жена с много лица – жената, която денем работи в офис, привечер храни децата си, а нощем се взира в звездите и дълбае из вечните въпроси на човешкото битие. Това е книга за духа и магията, за планетите и съдбата, за копнежа и сблъсъка с реалността, за болката и прошката, за срещите и разделите, за катарзиса и промяната, за смеха през сълзи, въпросите без отговор и отговорите без въпроси.
Една книга за любовта.
От редакторката
Анна Димова


0 Responses to “Писмо 54: Кучето на Павлов”