Писмо 53: Второ библейско прозрение

Не знам защо едно толкова просто и банално нещо като поредния крах на илюзиите за любовта трябва да ме превръща в драматично, разревано и парализирано от депресия същество. Защо се чувствам като прокълната и наказана без причина? Нямам обяснение. Всичко в живота ми е прекрасно: имам си прекрасна работа, две прекрасни деца, достатъчно пари, собствено жилище, прекрасни приятели, здрава съм, хубава съм, имам толкова много интереси, че трудно ги побирам във времето и пространството… Да, животът ми е прекрасен, а защо тогава се влача по корем и вия на умряло, след като поредния мъж е решил да ме зареже, защото няма място за мен в неговия объркан живот? Толкова ли не мога да живея без любов! Може пък любовта да е някакъв лукс в днешно време. Какви са тези глезотии сега! Да взема да се откажа, а?

Останалото… вече се намира в „Писма от тигана” – книгата. Истинска, а не виртуална. Подарете си тази приказка!

 Писма от тигана

Ако сте астрологично грамотни, ще откриете, че звездите могат да обяснят, да подреждат и да придават смисъл – и безспорно ще разберете книгата по-лесно Ако сте се влюбвали поне веднъж до пълно умопомрачение, ще я разберете още по-лесно, а остроумието и самоиронията на героинята ще ви доставят истинско бълбукащо удоволствие.

„Писма от тигана” е книга за съвременната градска жена с много лица – жената, която денем работи в офис, привечер храни децата си, а нощем се взира в звездите и дълбае из вечните въпроси на човешкото битие. Това е книга за духа и магията, за планетите и съдбата, за копнежа и сблъсъка с реалността, за болката и прошката, за срещите и разделите, за катарзиса и промяната, за смеха през сълзи, въпросите без отговор и отговорите без въпроси.

Една книга за любовта.

От редакторката
Анна Димова

1 Response to “Писмо 53: Второ библейско прозрение”


  1. 1 Венера

    Майната му, Яна! Майната му на човека “Аз вярвам в теб, знам че можеш…ама оправяй се сама”.
    Всичко ще му се върне, но дотогава ще ти е през “малката Яна” за него и тези bullshit-изатори като него.
    Радвам се, че пишеш тези неща, стават все по-красиви колкото повече горчилка изписваш. Надявам се тези, които четем тези изповеди да успеем да изпием горчилката, тя да ни събуди от сладките ни заблуди… Дано, ако изпием твоята горчилка, малко по малко, на откъси и глътки, успеем да ти върнем сладоста. А ти си сладка като мед, като ориенталски сладкиш… Толкова сладост не се полага на простите “вярвам-е-теб-ти-си-силна” шефове.
    Продължавай да танцуваш, искам да видя в събота какво си научила :)

Leave a Reply