Във Варна съм. Не заради Вавилонеца. За астрологичната конференция и лекцията ми за 12-ти дом. Морето през май е вълшебно обещание. За всичко, което предстои. Пясъкът все още е влажен. Водата все още студена. Но по плажа се мяркат позастаряващи гларуси с миналогодишен тен. Във водата влизат момичета със запретнати поли, стиснали сандалите си в ръка, заливат се една друга със солени пръски и къдрав кикот. После излизат жени – миниатюрни Венери, с прилепнали по телата им мокри дрехи. А във водните струи, които се стичат по бедрата, по ръцете и по лицата им, са се спотаили всички женски тайнства и очакват. Да се сбъднат обещанията. Пясъкът все още е влажен, водата все още студена, а плътта е по-малко от пясъка. Морето през май е вълшебно обещание.
Останалото… вече се намира в „Писма от тигана” – книгата. Истинска, а не виртуална. Подарете си тази приказка!
Ако сте астрологично грамотни, ще откриете, че звездите могат да обяснят, да подреждат и да придават смисъл – и безспорно ще разберете книгата по-лесно Ако сте се влюбвали поне веднъж до пълно умопомрачение, ще я разберете още по-лесно, а остроумието и самоиронията на героинята ще ви доставят истинско бълбукащо удоволствие.
„Писма от тигана” е книга за съвременната градска жена с много лица – жената, която денем работи в офис, привечер храни децата си, а нощем се взира в звездите и дълбае из вечните въпроси на човешкото битие. Това е книга за духа и магията, за планетите и съдбата, за копнежа и сблъсъка с реалността, за болката и прошката, за срещите и разделите, за катарзиса и промяната, за смеха през сълзи, въпросите без отговор и отговорите без въпроси.
Една книга за любовта.
От редакторката
Анна Димова
0 Responses to “Писмо 44: Морето през май”