Танцувам. Но не боли при всяка стъпка. Значи все пак съм успяла, успяла съм да се прехвърля в друга приказка. Освен това не танцувам сама. Той ме покани – Вавилонеца. Разбира се, аз първо казах “не” – запомнила съм добре инструкциите. Само дето моите “не” никак не го разубеждават.
Вавилонеца е странен. Той е астролог, но не съвременен астропсихолог, нито пък класик – пазител на традициите на елинизма, древната арабска астрология и средновековието. Не, той е още по-древен – Вавилонски астролог. Единствен по рода си. Колегите ми го смятат за гениален. На мен ми изглежда леко социопатичен. Колегите ми смятат, че всички гениални са малко луди. Приемам обяснението, но ми е малко трудно да намеря общ език с него. Не мога пък да се впечатлявам от всеки гениален астролог на този свят!
Останалото… вече се намира в „Писма от тигана” – книгата. Истинска, а не виртуална. Подарете си тази приказка!
Ако сте астрологично грамотни, ще откриете, че звездите могат да обяснят, да подреждат и да придават смисъл – и безспорно ще разберете книгата по-лесно Ако сте се влюбвали поне веднъж до пълно умопомрачение, ще я разберете още по-лесно, а остроумието и самоиронията на героинята ще ви доставят истинско бълбукащо удоволствие.
„Писма от тигана” е книга за съвременната градска жена с много лица – жената, която денем работи в офис, привечер храни децата си, а нощем се взира в звездите и дълбае из вечните въпроси на човешкото битие. Това е книга за духа и магията, за планетите и съдбата, за копнежа и сблъсъка с реалността, за болката и прошката, за срещите и разделите, за катарзиса и промяната, за смеха през сълзи, въпросите без отговор и отговорите без въпроси.
Една книга за любовта.
От редакторката
Анна Димова


0 Responses to “Писмо 43: Вавилонеца”