Шараните

Загубих го. Загубих гласа си. Просто ей така – без никакви други симптоми. Събуждам се, а него го няма. Чакам, чакам – не се появява. Опитвам се да говоря, а не излиза никакъв звук. Напрягам всички сили и гласните ми струни произвеждат нещо средно между скърцане и грачене. Така се случва с русалките, които се превръщат в обикновените жени или с обикновените жени, които са попаднали (по невнимание може би) в приказка за русалки. Опитвам се да приема, че това е краят на моята любов. След този край аз не се превръщам в морска пяна, а след това в пара (и слава богу – инак децата ми щяха да останат сирачета). Аз съм си същата, но без глас. Сега и да искам не мога да му кажа нищо повече. Искам да не искам. Искам да нямам какво да му кажа. Искам да ме няма.

Останалото… вече се намира в „Писма от тигана” – книгата. Истинска, а не виртуална. Подарете си тази приказка!

Ако сте астрологично грамотни, ще откриете, че звездите могат да обяснят, да подреждат и да придават смисъл – и безспорно ще разберете книгата по-лесно Ако сте се влюбвали поне веднъж до пълно умопомрачение, ще я разберете още по-лесно, а остроумието и самоиронията на героинята ще ви доставят истинско бълбукащо удоволствие.

„Писма от тигана” е книга за съвременната градска жена с много лица – жената, която денем работи в офис, привечер храни децата си, а нощем се взира в звездите и дълбае из вечните въпроси на човешкото битие. Това е книга за духа и магията, за планетите и съдбата, за копнежа и сблъсъка с реалността, за болката и прошката, за срещите и разделите, за катарзиса и промяната, за смеха през сълзи, въпросите без отговор и отговорите без въпроси.

Една книга за любовта.

От редакторката
Анна Димова