Плача. Нещо в мен се е пречупило. Предполагам, че опитите ми да бъда слаба са се увенчали с успех най-накрая, защото от три дни не мога да дойда на себе си. Затъмнението ме удари… внезапно. Така както тътена следва светкавицата. Внезапно…светът е станал неуютен. Внезапно…имам нужда някой да ме защити. Внезапно…имам нужда някой да ме стопли. Внезапно отвлечените понятия като доброта, съчувствие, съпричастност, разбиране започват да става значими. Внезапно…осъзнавам, че за мен света отдавна е неуютен, отдавна ми липсва обич, доброта, съчувствие, отдавна имам нужда някой да ме защити. Уморена съм. Нямам желание да търся утеха при моя женен любовник. Нещо ми подсказва, че няма да я получа там. Сигурно това е гласът на Разума. Плача. В промеждутъците се правя на неуязвима. На незасегната. На ненаранена.
Останалото… вече се намира в „Писма от тигана” – книгата. Истинска, а не виртуална. Подарете си тази приказка!
Ако сте астрологично грамотни, ще откриете, че звездите могат да обяснят, да подреждат и да придават смисъл – и безспорно ще разберете книгата по-лесно Ако сте се влюбвали поне веднъж до пълно умопомрачение, ще я разберете още по-лесно, а остроумието и самоиронията на героинята ще ви доставят истинско бълбукащо удоволствие.
„Писма от тигана” е книга за съвременната градска жена с много лица – жената, която денем работи в офис, привечер храни децата си, а нощем се взира в звездите и дълбае из вечните въпроси на човешкото битие. Това е книга за духа и магията, за планетите и съдбата, за копнежа и сблъсъка с реалността, за болката и прошката, за срещите и разделите, за катарзиса и промяната, за смеха през сълзи, въпросите без отговор и отговорите без въпроси.
Една книга за любовта.
От редакторката
Анна Димова


0 Responses to “Писмо 36: За нещата, които се чупят внезапно”