Нека никой не се съмнява, че след демонстрацията на висш пилотаж по боравене с хладно оръжие, Яна Шарана вече не е между живите. И ако историята продължава нататък, то това дължим на нейния поруган призрак, който лее сълзи в тоалетната или вечер в тъмното, а през другото време се старае да функционира като истинската Яна.
Ако трябваше в този момент да й стъкмя надгробна плоча, щях вместо снимка да сложа изображение на един опулен шаран с обърнат корем, а вместо име и дати щях да изпиша следната епитафия: „Шараните умират, но любовта им остава.”
Останалото… вече се намира в „Писма от тигана” – книгата. Истинска, а не виртуална. Подарете си тази приказка!
Ако сте астрологично грамотни, ще откриете, че звездите могат да обяснят, да подреждат и да придават смисъл – и безспорно ще разберете книгата по-лесно Ако сте се влюбвали поне веднъж до пълно умопомрачение, ще я разберете още по-лесно, а остроумието и самоиронията на героинята ще ви доставят истинско бълбукащо удоволствие.
„Писма от тигана” е книга за съвременната градска жена с много лица – жената, която денем работи в офис, привечер храни децата си, а нощем се взира в звездите и дълбае из вечните въпроси на човешкото битие. Това е книга за духа и магията, за планетите и съдбата, за копнежа и сблъсъка с реалността, за болката и прошката, за срещите и разделите, за катарзиса и промяната, за смеха през сълзи, въпросите без отговор и отговорите без въпроси.
Една книга за любовта.
От редакторката
Анна Димова


0 Responses to “Писмо 33: Командирът и русалката”