Шараните

Уча се да не съм силна. По-правилно ще е да формулирам настоящата си цел положително (като не използва отрицателната частичка “не”). Няма нужда от излишен негативизъм, самата ситуация е достатъчно негативна. Следователно, уча се да бъда слаба, така че мъжете в моя живот да не се чувстват излишни и непълноценни. Целта ми е благородна. Макар и да нямам идея как точно ще я постигна.

Урок 1
Колегите в стаята – все млади, енергични момчета - предлагат да си поръчаме голямо меню KFC с за обяд. Навън вали и идеята ми се струва супер, затова се съгласявам. Карат ме да се обадя по телефона, за да направя поръчката. Много добре съм се справяла с телефонните разговори, по-добре от тях. Аз отказвам – искам да съм слабата жена, за която се грижат мъжете. След известно време осъзнавам, че ще остана гладна ако не направя поръчка. Капитулирам и се обаждам. Заради проваления ми първи опит да съм слаба, изсъсквам на колегите си “Не ща да съм ви Луната-майка.” – ако щат да разберат за какво става въпрос. Аз ще продължа с тренировките.

Урок 2
Споделям. Изливам си душата. Всъщност изливам я има я няма една стотна от това, дето е в душата ми. Моят женен любовник слуша. Може би не е чак толкова трудно да се говори с него, само е трябвало да започна. Неговата привидна съсредоточеност ми дава допълнителни основания да съм искрена. Казвам му колко ми е трудно да съм самотна майка с две деца, с една постоянна работа и астрологията, която ми отнема две вечери в седмицата и половината уикенд. Колко уморена се чувствам понякога, колко виновна пред децата си, колко натъжена, че нямам мъжка подкрепа в живота си и с всичко трябва да се справям сама. Той прекъсва тирадата ми с делово изказване: “Яна, не мога да те разбера, защото не съм жена, нито съм сам.” А душицата ми, милата, се сви на кълбо като подритнато коте и си каза жално наум: “Е поне не си ли човек, всичко човешко ли ти е чуждо, Сатурнианецо?”

Урок 3
“Неподходяхата риба” пак ми се обажда. Пита ме как съм, използвам повода да му кажа, че съм доста зле емоционало. Той веднага пристига, готов да ме разпита, да ме закара в къщи, да пием бира. Аз съм малко нащрек, изливам душата си с пипета този път. Но пак съм си искрена. Казвам, че всички мъже, дето уж са ме обичали – всеки си намерил половинка и уж все още държи на мен, ама защо ли това не ме топли, защо ли ми е толкова тъжно, че съм сама? Той предлага делово: “Ами да се престоря, че съм ти гадже, за да видят, че не си сама?” Извинете ме, може да съм пропуснала някои ценни уроци от младостта си, но… ако някой ви се обажда всеки ден и излизате, за да говорите, да пиете бира и остава да спи в леглото ви… това не го ли прави поне малко гадже? И това не е ли някаква форма на връзка? Макар да няма място за връзка в живота му, как пък успява да намери време да ми се обажда и да се виждаме. За малко да помисля, че аз съм се объркала, че в мен е проблема.
Не отговарям нищо, защото знам, че реакцията пак ще бъде пърхане на очи и невинното, учудено и стресирано “ама за секс ли става въпрос?”. Затова си мълча, но душицата ми, милата, се бунтува – аз ли съм тази дето вади секса от уравнението или вие, мъжете Риби? Ако аз имах право на избор щях да правя и секс. Ама някак ми е под достойнството да се моля за това, или да зарязвам човешки същества, пък било то и представители на този воден зодиакален знак, с единствен мотив “не иска да прави секс с мен и затова му бия дузпата”. Така ще излезе, че секса е най-важното нещо за мен, а пък то не е така – аз искам близост, топлинка, на някой да му пука за мен. Ама иди обяснявай на някой. А може би точно това трябва да направя – да ги зарежа и ако ще съм сама да съм сама, ама качествено. А така само свивам спецификацията и клоня към кръглата нула на някаква емоционално-сексуална пустиня. Тогава не знам, обаче, как ще се уча да съм слаба.
“Неподходящата риба” грижливо ме изпровожда до вкъщи, пием бира, говорим за него. За бившата му приятелка. За това как постъпила с него горкия. Как идвала при него един път в месеца, правели секс, а след това – не я е срам! – си тръгвала, като мъж си тръгвала проклетията. Е, ама поне са правили секс, нали? Чакам само да започне да ми обяснява как, когато излизали тя очаквала той да плаща всички сметки. И значело ли това, че като има пенис трябва той да плаща всички сметки?!? «Споко, братле» - казвам си наум – «аз си плащам моята част от сметката, но пак не получавам секс веднъж месечно». Знам всичко, което ще ми каже, тази тема на разговор е една от най-застъпената в репертоара му.
Около час по-късно той внезапно отсича: “Ама стига съм говорил за себе си, да поговорим за теб.” Аз вдигам рамене – не знам вече какво да кажа, не искам. Душицата ми, милата, се е умълчала, притаила се е в ъгълчето и се страхува да не я ритнат пак. Тогава той става, заобикаля масата, поглежда ме в очите (без да пърха с мигли) и каза с един дълбок, наситен глас: “Много искам да разбера какво има вътре в теб.” И този дълбок, наситен глас отекна дълбоко в душата ми и тя искаше да отговори, но предвидливо замълча… Той прокарва пръсти през гръбнака ми – бавно, плътно, наситено, с лепкав еротизъм. От вратните прешлени та до долу, където според индусите дреме навита на кълбо Кундалини. След това става и си тръгва, защото му се спяло. Добре, че не отговори, душице моя! Вратата се затваря преди змиицата в основата на гръбнака ми да изсъска и да го ухапе.

Нещо…не ми вървят добре тренировките. Още няколко удара и наистина ще съм слабачка, даже естествено ще се получи. Само дето реалността в този момент е такава, че и слаба да съм, няма кой да ме хване за ръка, да ми изтупа дрешките, да ми избърше сълзите, да промие охлузеното с кислородна вода, да ме прегърне докато пищя ужасена по-скоро от страха от болката, отколкото от самата болка, и да ми каже, че ще мине, че всичко ще се оправи…

Кое е по-добре за мен сега: да съм силна или да съм слаба?