Трябва да ви кажа, че тук, в Ада, темата за боговете е много актуална. Най-вероятно поради прекалено натрапчивото осъзнаване на липсата им. Или поради неспособността ми да се опра на някаква си вяра, когато целият ми свят е в грозни руини. А пък съм астролог! Дето се вика, имам си цял пантеон на небето. Все някой може да се отзове.
Останалото… вече се намира в „Писма от тигана” – книгата. Истинска, а не виртуална. Подарете си тази приказка!
Ако сте астрологично грамотни, ще откриете, че звездите могат да обяснят, да подреждат и да придават смисъл – и безспорно ще разберете книгата по-лесно Ако сте се влюбвали поне веднъж до пълно умопомрачение, ще я разберете още по-лесно, а остроумието и самоиронията на героинята ще ви доставят истинско бълбукащо удоволствие.
„Писма от тигана” е книга за съвременната градска жена с много лица – жената, която денем работи в офис, привечер храни децата си, а нощем се взира в звездите и дълбае из вечните въпроси на човешкото битие. Това е книга за духа и магията, за планетите и съдбата, за копнежа и сблъсъка с реалността, за болката и прошката, за срещите и разделите, за катарзиса и промяната, за смеха през сълзи, въпросите без отговор и отговорите без въпроси.
Една книга за любовта.
От редакторката
Анна Димова
Loading ...
Много хубави писма. Бих предпочела да можех да ги чета като приятна белетристика, а не с разбирането за съпреживени опитности.
Не знам дали е от Луната ми в Овен или от моята Венера в Козирог /и моите…/, или пък просто след определена възраст става ясно, че житейските сценарии са само относително различни и абсолютно субективно уникални…
Венера пак ще стане ретроградна тези дни.
Не знам какво значи това /за мен/. Но се плаша. За всеки случай. Или по навик.
Надявах се Любовта да е зад ъгъла, да е на едно вдишване от мен или на едно Чудо. Обаче, ето, таман да се настроя вибрационно и Вселената да ми отвърне НАЙ-НАКРАЯ, и – ново двайсе – ретроградна Венера. Може ли да се случи нещо Ново, ако цикълът изисква ретроспекция, ревизия, преосмисляне или Бог знае какво… Та, в този ред на мисли не е трудно човек да се вкопчи в търпеливото чакане /наречено по друг начин отлагане/ на случването и да забрави и молитвите, и сълзите, и простата констатация при “тегленето на чертата”, че въпреки всичко или заради всичко, все пак по-добре е да си обичал и да те боли, отколкото изобщо да не си…
една жена