Шараните

Точно когато съм се раждала, горе на небето, Луната  е преминавала през петия градус на знака Овен. Не. Тя не просто е преминавала оттам – прогорила е дупка в този градус, и тази дупка е останала завинаги запечатана в душата ми. Понякога се опитвам да си представя как е изглеждало небето, когато съм се раждала. Няма звезди, защото е сутрин. Луната е изгряла на хоризонта около час преди да се родя и също не се вижда. Или може би само един изключително блед полумесец, защото аз съм родена само два дни след новолуние. Високо над мен е Венера, но тя също не се вижда, окъпана е в лъчите на Слънцето, което набира скорост по пътя си нагоре към най-високата точка над Земята, от която после ще започне да се спуска надолу и на запад, към линията на хоризонта.

Останалото… вече се намира в „Писма от тигана” – книгата. Истинска, а не виртуална. Подарете си тази приказка!

Ако сте астрологично грамотни, ще откриете, че звездите могат да обяснят, да подреждат и да придават смисъл – и безспорно ще разберете книгата по-лесно Ако сте се влюбвали поне веднъж до пълно умопомрачение, ще я разберете още по-лесно, а остроумието и самоиронията на героинята ще ви доставят истинско бълбукащо удоволствие.

„Писма от тигана” е книга за съвременната градска жена с много лица – жената, която денем работи в офис, привечер храни децата си, а нощем се взира в звездите и дълбае из вечните въпроси на човешкото битие. Това е книга за духа и магията, за планетите и съдбата, за копнежа и сблъсъка с реалността, за болката и прошката, за срещите и разделите, за катарзиса и промяната, за смеха през сълзи, въпросите без отговор и отговорите без въпроси.

Една книга за любовта.

От редакторката
Анна Димова