Шараните

Точно когато съм се раждала, горе на небето, Луната  е преминавала през петия градус на знака Овен. Не. Тя не просто е преминавала оттам – прогорила е дупка в този градус, и тази дупка е останала завинаги запечатана в душата ми. Понякога се опитвам да си представя как е изглеждало небето, когато съм се раждала. Няма звезди, защото е сутрин. Луната е изгряла на хоризонта около час преди да се родя и също не се вижда. Или може би само един изключително блед полумесец, защото аз съм родена само два дни след новолуние. Високо над мен е Венера, но тя също не се вижда, окъпана е в лъчите на Слънцето, което набира скорост по пътя си нагоре към най-високата точка над Земята, от която после ще започне да се спуска надолу и на запад, към линията на хоризонта.

Най-бързото от всички небесни тела, чието местоположение изчисляваме в хороскопа, е Луната – тя може да премине най-много 15 градуса 14 минути и 39 секунди от еклиптиката за едно денонощие. Сравнете това със скромният един градус за Слънцето или едва седем минути и 49 секунди за денонощие, които Сатурн успява да изстърже. Ние всички живеем в Сатурновия свят на закони, материя и ограничения, но той не е единствен господар. В подлунното кралство кралица е Луната.

И тогава, в деня, в който аз съм се родила (който бил слънчев според баща ми), когато Луната препускала само с 14 минути под максималната си скорост, когато тя достигнала петия градус на Овен и – тогава най-накрая съм се родила аз. Дали викът ми е стреснал Луната и тя е прогорила онази дупка в небето, или пък тя въздишайки по някоя минала болка е изпуснала с дъха си насъбраните болка и гняв – не знам. Надявам се някога да разбера.

Важното е, че в един и същи миг съм се родила и небето е било белязано. За съжаление и на двамата ми родители съм се родила момиче, а не момче. Но те успели да ме обикнат много бързо, защото съм се оказала една малка принцеса. Всички веднага разбрали, че съм различна, че съм особена (а може би дори опасна). Родила съм се с бял кичур в косата и с обица от нежна бебешка кожа на ухото. И съм плачела непрекъснато –истинско изпитание за нервите и търпението на майка ми. Никой не разбрал причината за плача ми. Никой не разбрал, че аз не съм от този свят, но съм се родила в него. И плача за онзи, който съм напуснала, за да дойда тук. И сега плача.