Писмо 12: За протуберансите

Седя си тук. Кротичко. Тихичко. И си мисля „да му се не знае, щастието само за другите ли е, за мен малко нещо няма ли да има?” Опитвам се да се върна назад във времето, когато този Ад не съществуваше. Опитвам се да намеря в себе си спомена за преживяно щастие, но… къде ли се е дянал? В капачката на коляното, в китката на лявата ми ръка или в ямката между ключиците. Не искам да изглежда така, сякаш драматизирам излишно, но някак си самата времена форма „когато бях щастлива” ме кара да настръхвам – това значи, че вече не съм, че щастието е изтекло като оцветената от червената ми риза вода в канала на банята.

Останалото… вече се намира в „Писма от тигана” – книгата. Истинска, а не виртуална. Подарете си тази приказка!

 Писма от тигана

Ако сте астрологично грамотни, ще откриете, че звездите могат да обяснят, да подреждат и да придават смисъл – и безспорно ще разберете книгата по-лесно Ако сте се влюбвали поне веднъж до пълно умопомрачение, ще я разберете още по-лесно, а остроумието и самоиронията на героинята ще ви доставят истинско бълбукащо удоволствие.

„Писма от тигана” е книга за съвременната градска жена с много лица – жената, която денем работи в офис, привечер храни децата си, а нощем се взира в звездите и дълбае из вечните въпроси на човешкото битие. Това е книга за духа и магията, за планетите и съдбата, за копнежа и сблъсъка с реалността, за болката и прошката, за срещите и разделите, за катарзиса и промяната, за смеха през сълзи, въпросите без отговор и отговорите без въпроси.

Една книга за любовта.

От редакторката
Анна Димова

0 Responses to “Писмо 12: За протуберансите”


  1. No Comments

Leave a Reply