Шараните

(до един мъж)

(1)
Здравей …,
Пише ти една умна жена.
Писала ли ти е някога умна жена?
Името ти? Нека оставим имената настрана.
Любим или съпруг,
приятел или непознат –
това е, което има значение.
Най-глупавото, което носим са имената…

(2)
…:
Не се страхувам да споделя мислите си с теб.
Но и не вярвам – че ако го направя –
те ще стигнат до теб и твоя свят.
А твоят свят - твоят Запад, …
е обезценил думите,
опитомил е мечтите,
и пет пари не дава за чувствата и мислите
на жените.
Докато плащаме със секс за любовта,
забравяме да живеем в телата си.
Когато консумираме секс без любов,
обезлюдяваме душите си.
Жените от рекламите,
от клишетата,
и от кутиите за еднократна употреба
не говорят за чувства.
А аз искам да говоря - за свободата си,
която в твоя свят наричат самота,
но ми горчи,
защото свободата ми е изградена
върху разбитите парчета на семейството ми.

(3)
Не приемай думите ми като обвинение,
Аз самата не искам да виждам в теб
мъжете,
които ме изоставиха,
които ме излъгаха,
които ме предадоха.
Аз пиша, но не знам дали в стената, която лежи между нас
има отворена врата.
И ако има дали ще я намеря.
Не знам защо са нужни на твоя свят
стени, които да разделят
мъжете и жените.
Има райска градина,
вярваш ли ми?
Тя е тук и сега.
Само трябва да я населим.

(4)
Не се дразни от мен,
От това, че съм умна.
Не бих се преструвала на глупава,
за да ти се харесам.
Не се страхувай от мен,
От това, че съм силна.
Не бих се преструвала на слаба,
За да ти се харесам.
Истинските неща нямат нужда от маски,
а само от голотата си.
До теб, в леглото ти, аз съм жена.
и нима не бяхме изгонени
от райската градина
заради това?

(5)
…,
Помогни ми!
Искам да спра!
Искам са спра да живея в подножието на стените на страха,
погребана в зидовете на миналото,
балансираща върху погранични линии,
с барутни погреби от неизживяна любов.
Искам да те изживея.
До последната клетка на тялото ти.
До най-дълбоките бездни в душата ти.
Искам да се излекувам
от генерализациите,
Да ослепея от падаща звезда
и когато възвърна зрението си
да видя първо теб и само теб!
И ти ще бъдеш моят свят.
Ще те населя с косите си,
със смеха си
с топлината на тялото си,
С парфюмите, дантеленото бельо,
обувките на висок ток и с поезията си.

И аз ще бъда твоят свят,
макар да съм толкова малка,
че се побирам в ръцете ти.

…,
Наречи ме любима, съпруга, приятелка, непозната…
Само това има значение. Не имената.
Няма значение дали ме разбираш.
Умната жена, която говори на своя собствен език,
не очаква да бъде разбрана
от мъжката логика.
А не ти ли казах в самото начало,
че аз съм една умна жена?