Напоследък лилавото е модерно.
Напоследък се обличам в лилаво. Имам лилава пижама. Лилаво бельо. Лилав епилатор. Лилави обувки. Лилава чанта.
Не защото е модерно, а защото е любимият ми цвят и сега ми е паднало да се снабдя с всичко, което може да бъде и лилаво.
Лавандулата е лилава. Лавандулата е любимият ми аромат. Спомням си как преди години, по време на Голямата ми криза, когато дори шопинг терапията не помагаше, но аз все пак упорствах, се намъкнах в магазин Бонжур на площад “Славейков”. Харесах си един стелаж с лосиони за тяло с плодово-цветни аромати и понеже нямаше лавандула, започнах да се чудя какво точно да си купя. Сигурно съм стояла дълго време в неведение миришейки по 10 пъти всяка кутия, защото по едно време до мен се приближи жена от вида продавач-консултант и учтиво предложи да ми помогне.
-Какъв аромат предпочита съпруга ви? – пита тя. Този въпрос идва точно във времето, когато вторият съпруг се омете от живота ми.
- Нямам съпруг.
- Добре, приятелят Ви. – настоява консултантката.
- Нямам приятел.
Девойката вече кърши отчаяно ръце, вероятно капацитетът й да се справи с жени без мъже до себе си не е много голям. Е, можеше да се сети да ме попита какъв аромат харесвам аз. Щях да кажа: “Лавандула, но нямате, затова дайте ми, моля грейпфрут с мента, защото се измъчих.”
Не знаех, че на света има книжарница с име Лавандула. Наскоро разбрах – имало, при това във Варна. Само един бегъл поглед към блога на книжарницата – http://lavandula-kafe-i-knigi.com – ми беше достатъчен да установя, че това е една Различна Книжарница. И съм много, много, ама много щастлива, че точно там ще се състои първото представяне на “Писма от тигана”.
На 24 януари (събота), от 18 часа заповядайте на Безплатна вечеря в Лавандула! Аз ще бъда там. Защото:
- съм поканена като главно действащо лице в кулинарно представление
- обичам книгите и книжарниците
- обичам лавандулата и лилавото
- обичам читателите си
И искам да им благодаря на живо за това, че ме четат!

И лилавото те обича и ти тича!
И лавандулата и тя те обича – или поне една лавандула – аз!
Честито! Страхотно е, че те четат и представят пред други читатели. Така миризмата на риба ще се разпространи все повече. Ама не “оная” миризма на риба, сещаш се за двете неща дет миришат на риба, а миризмата на твоите шарани. Миризма на изтънчено приготвено ястие леко пиперливо, соленичко от сълзите (сълзите са от лука!), но и сладко от всичките малки женски и женствени нещица и подправки вътре. И изпечено на огъня на любовта ти, любовта към рибите, към мъжете, към децата и особено към приятелите ти.
Мисля, че варненци ще си оближат пръстите!
Жалко, че в София няма такива книжарници-готварници, предлагащи “soul food”.
Успех! Ти си нашата звезда!
Представянето беше чудесно! Имам посвещение, което няма как да не се сбъдне, написано от ръката на астролог-риба!:))
Много хубаво беше, филмът невероятен…
За шарана нямам думи, облизахме си пръстите…
Кога пак?
Беше…невероятно вкусно! За което благодаря на домакините и на всички присъстващи! То както се разбра нямало за какво да се притеснявам (а аз много се притеснявах, признавам си). Казвах си – то там поне един мъж Риби ще има със сигурност, пък и Варна – море – в морето Риби бол… да не вземе някоя да ми отмъсти за “охулването”. Ала не! Не ме изядоха – нахраниха ме. И аз пак ще дойда
Сега само седя и се надявам Домакините-сценаристи-режисьори-оператори-главни действащи лица-оператори-монтажисти на филма да ми позволят да го покажа на представянето в София.